"Гърлици" – преводна книга на Латинка-Златна

Уважаеми приятели, излезе от печат преводната книга „ГЪРЛИЦИ” от македонския автор Васил Тоциновски, Македония.

Превод, редактор и рецензент: Латинка-Златна
Корица и графичен дизайн: Валентина Йотова

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Професор доктор на филологическите науки Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк, антологист и преводач. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Работи като редовен професор в Института за македонска литература при университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор към Катедрата по македонски език и литература при Филологическия факултет в Риека, Хърватия. Автор е и на шестдесет книги. Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската история на 19-ти век”. Той е носител на престижни местни и чуждестранни награди и признания: „Св. Климент Охридски“, „Гоце Делчев“, „Кръстьо Мисирков“, „Димитър Митрев“, „Златно перо“, „Златен пръстен“, „Литературно перо“, „Петър Канавелич“, „Съвременност“ и други. Носител е и на националната пенсия на Р. Македония. Негови творби са превеждани на около двадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”.
Член е на Дружеството на писателите на Македония и е почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.

ГЪРЛИЦИ

Замисляли ли сме се в какво време живеем? Замисляли ли сме се и за времето, през което живеем?
В 21 век вместо да постигнем нещо по-интелектуално и по-истинско, ние се сблъскваме с много различни съмнения, разочарования, обвинения и интриги.
В книгата с кратки разкази от Васил Тоциновски старият професор в разговор със своите любими гърлици научава, че трябва да премълчи истината, защото „нея никой не иска да я чуе.” За много хора истината е почти неудобна. Ако има човек, на когото да я споделиш и той да я разбере, добре, но злобата и завистта надделяват и не знаеш как ще я възприемат и как ще се обърнат срещу теб, за да ти навредят. Някои хора сякаш само за това живеят – да вредят на другите. Да не смееш да кажеш нито болката си, нито радостите си поради бездушието и безчовечието, което ни заобикаля. Навярно по подобен повод френският писател и публицист Жорж Бернанос е казал: „Да мълчиш – какъв странен израз! В крайна сметка това мълчание ни пази”.
Но дали наистина трябва да се премълчи истината? Дали трябва да премълчиш, че си жив? Посланията на Библията явно сочат, че Иисус Христос заявява: „Аз съм пътят и истината, и животът” (Иоана 14:6). И него не Го приемат, но Той през цялото време казва Истината, за да я вкорени в нас, човеците, защото знае, че ще се намери поне един, който ще се събуди… Който ще се спаси!
Достатъчно лоши станаха хората и трябва да се учим от живота. Старият професор, стигнал до някои прозрения, се усамотява. Той започва да прави сравнения с миналото и настоящето, като ги свързва със спомените, които са му носили положителни емоции. Разказва също за нравствените ценности и традиции, за добрите отношения между възрастните, младото поколение и децата в семейството и за безграничната родителска любов, които е имало преди, и как думата на възрастния – главата на семейството – е била закон.
Всеки човек има свой свят, в който живее. Така е и със стария професор, който, въпреки разочарованията, които го заобикалят, запазва доброто в себе си. Той не пропилява страданията си, а от тях извлича поука, че „животът е един и е кратък”; че трябва да ,,живеем собствените си мечти”, защото те са нашите приятели, които ни водят в бъдещето. Чрез страданията той стига и до великата истина и мъдрост, че Божествената любов върши чудеса: „Нямам време да не обичам хората, които ме мразят, защото съм напълно посветен на обичта.”

Рецензент: Латинка-Златна

Гост

Писах в другата тема на уважаемата LATINKA-ZLATNA, постът ми беше подминат, надявам се, все пак, тук да получа отговор на въпроса, който ме вълнува. Гледам корицата - гугутки. Заглавието - "Гърлици". Сега, ясно ми е, че става въпрос за птици някакви, дали гугутки, или гургулици, все тая, но защо заглавието не е преведено - ей това не мога да проумея? Защото на български думата "гърлица" има няколко значения и те нямат нищо общо със смисъла, който е вложен в заглавието - ами, не е коректно нито към читателите, нито към автора на книгата. Ще съм благодарна, ако получа разяснение.

Strinka7 написа:

Писах в другата тема на уважаемата LATINKA-ZLATNA, постът ми беше подминат, надявам се, все пак, тук да получа отговор на въпроса, който ме вълнува. Гледам корицата - гугутки. Заглавието - "Гърлици". Сега, ясно ми е, че става въпрос за птици някакви, дали гугутки, или гургулици, все тая, но защо заглавието не е преведено - ей това не мога да проумея? Защото на български думата "гърлица" има няколко значения и те нямат нищо общо със смисъла, който е вложен в заглавието - ами, не е коректно нито към читателите, нито към автора на книгата. Ще съм благодарна, ако получа разяснение.

Ти, моя гърлице, едничка радост в дните
на самост, на тъга и на беди горчиви”
„Псалом на поета” от Пенчо Славейков

Тук може да се прочете цялото стихотворение на Пенчо Славейков:
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=105&WorkID=14515&Level=3

Уважаема Strinke7, преди повече от сто години, нашият голям поет Пенчо Славейков в стихотворението си „Псалом на поета” е нарекъл своята любима Мара Белчева „Ти, гърлице моя” и не се е притеснявал, че ще бъде некоректен към нея и към читателите си.

Вашият коментар говори както за неразбиране и непознаване на българската чиста реч, така и за непознаване на българските класици.

„Гърлици” е диалектна дума и означава „гургулици”. Оригиналното заглавието на книгата на автора е „Грлици” . Заглавието на книгата е преведено на чист български език!

Хубава вечер!

Гост

Именно, именно - "преди повече от сто години" (ако сме по-точни - сто и петнайсет). Уважаема LATINKA ZLATNA (или LATINKE, май така предпочитате), отне Ви известно време да преровите българската литература, за да намерите прословутите "гърлици". Благодарение на Вашата инициатива и аз разбрах, че съществува такава дума в родния ми език (простете ми невежеството) и има няколко значения, между които: болно гърло и вид растение, които очевидно не се вписват в нашия спор и диалектна форма на "гургулица". Вижте, аз не съм против употребата на диалектни думи и изрази, заемки, цинизми дори, и прочие, те носят цвят, разнообразие и настроение, но трябва да са разбираеми и най-важното - да са верни! Обвинявате ме, че не познавам езика и класиката, и все пак, на въпроса ми кои са любимите птици на професора - гургулиците или гугутките, Вие по йезуитски не отговаряте. Както, впрочем, не се посвенихте да "преведете" "булка" като "булка".
И на Вас хубава вечер.

Strinka7 написа:

Именно, именно - "преди повече от сто години" (ако сме по-точни - сто и петнайсет). Уважаема LATINKA ZLATNA (или LATINKE, май така предпочитате), отне Ви известно време да преровите българската литература, за да намерите прословутите "гърлици". Благодарение на Вашата инициатива и аз разбрах, че съществува такава дума в родния ми език (простете ми невежеството) и има няколко значения, между които: болно гърло и вид растение, които очевидно не се вписват в нашия спор и диалектна форма на "гургулица". Вижте, аз не съм против употребата на диалектни думи и изрази, заемки, цинизми дори, и прочие, те носят цвят, разнообразие и настроение, но трябва да са разбираеми и най-важното - да са верни! Обвинявате ме, че не познавам езика и класиката, и все пак, на въпроса ми кои са любимите птици на професора - гургулиците или гугутките, Вие по йезуитски не отговаряте. Както, впрочем, не се посвенихте да "преведете" "булка" като "булка".
И на Вас хубава вечер.

Не разполагам с достатъчно време, за да отговарям винаги на зададени въпроси в сайта!

За "прословутите "гърлици", знам както от стихотворението на Пенчо Славейков, така и от книгата "Ръми в душата" на Благовеста Касабова.

В своето стихотворение поетът Пенчо Славейков, при употребата на думата "гърлици", не е обяснил нейното значение, но е абсолютно сигурно, че не е имал предвид "болно гърло и вид растения".

След като в коментарното поле съм писала значението на думата"гърлици", е ясно какво е имал предвид авторът Васил Тоциновски, а така също какво означава заглавието на книгата.

За Ваше сведение, вътре в книгата, на страницата, където за първи път авторът е употребил думата "гърлици" , е отразенo със звездичка, че думата е диалектна и е написано какво означава. Когато подготвях книгата за печат, много се колебаех дали да го направя, но сега от Вашите коментари разбирам, че добре съм сторила... Та така!

Гост

Ех, Вие ме вземате за идиот, но нейсе... За трети и последен път Ви го казвам - разбрах, че са гургулици тези пусти гърлици. Питах, защо тогава на корицата има влюбени гугутки, но явно няма да получа смислен отговор, а и не желая да губя ценното Ви време. И последно - май забравяте, че сме 2019 година и щом съм тук, вероятно ползвам Интернет, и да ми цитирате Благовеста Касабова, която пък цитира Пенчо Славейков е малко... несериозно.
P.S. Подозирам, че и гафът с "булките" не Ви безпокои ни най-малко, та се оттеглям от спора ни с надеждата, че подобни пропуски са изключение в преводаческата Ви практика.

Strinka7 написа:

Ех, Вие ме вземате за идиот, но нейсе... За трети и последен път Ви го казвам - разбрах, че са гургулици тези пусти гърлици. Питах, защо тогава на корицата има влюбени гугутки, но явно няма да получа смислен отговор, а и не желая да губя ценното Ви време. И последно - май забравяте, че сме 2019 година и щом съм тук, вероятно ползвам Интернет, и да ми цитирате Благовеста Касабова, която пък цитира Пенчо Славейков е малко... несериозно.
P.S. Подозирам, че и гафът с "булките" не Ви безпокои ни най-малко, та се оттеглям от спора ни с надеждата, че подобни пропуски са изключение в преводаческата Ви практика.

Уважаема Strinke7, ако бяхте се поровили малко повече в интернет, щяхте да разберете, че българските народни наименования на полския мак са: булица, булка, кадънка, коконка, плаакеница, пуплек, самозасяващ се мак, турчинбул.

https://bilki.bg/encyclopedia-bilki/polski-mak.html

https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=193177#1760774

Пожелавам Ви светла седмица!

Да полети книгата, Златна.

yotovava написа:

Да полети книгата, Златна.

Амин, Валюша!

Благодаря ти от името на Васил Тоциновски и от мое име за прекрасната корица. Относно корицата на книгата, на 11 януари получих мейл от Васил Тоциновски: "Корицата е прекрасна и многу ми се допаѓа."

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2019 Мнения: 5

Вече пет седмици откакто започнах цикъл с анаболи и стероиди и се чувствам отлично. Мускулатурата ми доста заякна, мога да правя по-изтощителни тренировки и на всеки, който се колебае дали да пробва му казвам – да, струва си.

Привет на всички, нека да си кажа и аз моето мнение пък да става каквото ще Наскоро си поставих тунинг мигачи и то след дълъг размисъл и колебания. Сега като виждам каква е огромна разликата си викам, че изобщо не е трябвало да го мисля, а направо да слагам.
---------
Авточасти за VW TIGUAN (5N_) 2.0 TDI (09.2007–) ще намерите тук на изгодни цени и с бърза доставка. От много време съм редовен клиент и гарантирам за качеството с две ръце.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите