Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: bri4kabg61
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 13759

Онлайн са:
Анонимни: 38
ХуЛитери: 7
Всичко: 45

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: misteriavechna
:: tsveti
:: daro
:: heel
:: Marta
:: anaangelova

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2018 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
14 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Рисувам те живот/ 2018 - бал на поезията в Арт Маркони
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2281
Място: Варна

МнениеВъведено на: 20 Авг 2018 19:06:06 » Ами това беше Отговори с цитат върни се горе

Както винаги най-близките приятели ме заринаха в последния момент с произведенията си. Вчера бяха много зла, днес ми попремина. Утре ще се успокоя, а в други ден - ще надяна най-лъчезарната си усмивка и ще ви прегръщам за Добре дошли! Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2281
Място: Варна

МнениеВъведено на: 24 Авг 2018 22:24:44 » Таво беше всичко от таз годишната ни среща Отговори с цитат върни се горе

Скъпи приятели, съжалявам за закъснението, но имах малки проблеми с компютъра...нищо фатално за радост. И ето финалната права:

https://www.facebook.com/events/2276757172351687/permalink/2295231547170916/

РИСУВАМ ТЕ ЖИВОТ 2018
Второто издание на Баловете на поезията ”Рисувам те живот/2018” мина под знака на жадувани срещи с приятели-поети, пристигнали от далече и за малко в България и във Варна. Трудно бе да координирам графиците им на престой и отлитане, с някои не успяхме да се видим, но с повечето това се случи. За всеобща огромна радост с нас, на живо бяха: Руми Симова / Нова Зеландия/, Женя Живкова/Австрия/, Юлия Костова/Гърция/, Наско Енев/Германия/, Дияна Юсколова/ София/, Бела Бенова/София/ и Росица Кунева/София/.
37 творби пристигнаха за участие от различни точи на планетата и страната. Ще ви направи вероятно впечатление, че някои от тях са много добри, но не са включени в номинации. Няколко за съжаление пристигнаха след обявения срок и нямаше как да бъдат журирани, а други участваха с изричното условие, че не желаят да бъдат номинирани. В номинациите този път журито допусна повече от обичайният брой стихотворения, които след повторно гласуване сведохме до три в категория. Регламентът изисква те да бъдат прочетени отново, за да може публиката да си ги припомни, а повече от три в номинация вече уморява възприятието. За да бъда коректна към авторите – цитирам имената им. Присъстващата публика определя отличената творба чрез гласуване с листчета, които се раздават и преброяват в момента пред всички.

Предложенията за РИЦАРСКИЯ ПОЕТИЧЕН ТУРНИР, носещ името на нашия прекрасен приятел- поет Сергей Сергеев/Серго, както винаги бяха изведени от изпратените стихове:
„…Да нарисувам живот не е сложно,
много е трудно да бъде живян.”
Павлина Матеев / Варна

„…че нищо не умира окончателно
и нищо в този свят не е на халост.”
Светла Гунчева/Бургас

„Как ще разбера, че съм живяла,
ако не съм те обичала?”
Десислава Великова/Русе
Присъстващите пожелаха да импровизират по стиха на Павлина Матеева
Рекорден брой участници кръстосаха поетични пера: Бела Бенова, Елица Виденова, Женя Живкова, Наско Енев, Милена Белчева, Теодор Роков и Дияна Юсколова/ последната обаче се отказа преди финала, а Милена Белчева пожела да прочете стиха си без да бъде гласувано за него. Най-много гласове получи Наско Енев, като за втори път отнесе приза на турнира. / Очаквам авторите да ми изпратят своите импровизации, за да ги публикувам/

В Категория: „Живот ли е да го опишеш” бяха номинирани произведенията на:
Ангелина Бакалова, Райчо Русев, Елица Ангелова, Яна Кременска, Димитър Никифоров и Руми Симова, като на финала се състезаваха само три стихотворения:

Яна Кременска / Alisa/ Враца

Нарисувай ми (На Стайо Гарноев)
Нарисувай ми песен. Планина да обръща.
Тънка гайда да писне, дето къса душата.
Нарисувай ми ехо — песента да ми връща.
Но такава, каквато досега не е пята.

Нарисувай ми песен, от мъка зачената.
Дето нощем засуква от лунното виме.
И подкарва света, а е тясна Вселената.
На Вселената трудно се дава име.

Нарисувай ми песен като дива кобилка.
Да си няма юздичка, да си търси стопанин.
Да я хване накрая и страха £ да милва.
Нека няма камбани. Нарисувай ми чанове.

Нарисувай ми песен. И когато прогледне
този свят, самовлюбен от цяла вечност,
ей така, по приятелски, кротко ще седнем..
Нарисувай ми песен за сълза и човечност.

Димитър Никифоров/ argonik/ София

МЪЖКО ХОРО

Прибраха стадата – не найдоха паша.
В хамбарите тичат уплашени мишки.
Гайдарят допива поредната чаша
и козия мях ще надуе с въздишка.

Два чана – за дългото нямане знаци –
висят над вратата на кръчмата бедна.
Мъжете си бършат с ръкави мустаците
отпили на гладно от менчето медно.

Съдбата им – плява, баластра и трици.
Змия пепелянка ли нейде се гуши!...
Но писне ли гайдата с глас на вдовица,
на пода ще паднат и скръб, и кожуси.

Забравили вече на лятото зноя,
небръснати девет недели и груби –
те здраво се хващат за тънките пояси
с ръце като клони на стари горуни.

Земята под тежките стъпки изпъшква.
Гърми по тавана пъдаринът Кото.
Хорото е бавно, псувнята е мъжка:
"Ех, твоята мамица мръсна, животе!"...

Руми Симова/ Osi4kata/ Уелингтън/Нова Зеландия

Съхранявам се. Стискам душа между зъбите
и мълча. Като пън, но такъв със инстинкти.
Синтезирам на фото, пиша стихове ръбести
и подскачам възбудено като срещна взаимност.
Оцелявам. Мълча, да не литне душата,
дето стискам през зъби и едва я удържам.
Ако литне - ще пламне през самия Екватор,
даже Господ след това не ще може я върже...
Даже дявол не ще ѝ нахлузи нашийник..
Ще подпалва наред, изтървана стихия.
Ветровете ще свирят през нея убийствено,
Тя, душата ми, волно и страстно ще вие...
Но сега си мълча. Дето казват - си свивам сармите
и налягам парцалите. Гледам тъпо сеир.
Гледам как гаснат пред мене мечтите ми
и се мразя за това, но... нека е мир!

С преднина от три гласа публиката избра стихотворението на Яна Кременска.

Категория: „Ако не сме обичали – живяли ли сме?”
Номинациите в тази категория на първо четене бяха за: Десислава Великова, Росица Кунева, Живка Иванова, Меги Гювенал и Елица Виденова. За гласуване бяха предложени три стихотворения:

Живка Иванова/ Zebaitel/ Бургас

Джан

толкова си красива джан
че птиците ти се доверяват
да дорисуваш перата им
и си толкова мека
че мъжете се сгушват в теб
да досънуват войните си
а жените изпридат от теб
търпеливата нишка обич
дръпни воала на слънцето джан
покрий със него косите си
изплети си дъждовна кошница
напълни я със зрялост и цвят
и ме вземи със себе си
ще те последвам в пустинята
ще ти намеря вода
и ще ти служа вярно
докато плодовете изсъхнат
докато цветовете изгубят блясък
докато станеш бяла старица
дори тогава джан
точно тогава
от водата и от стафидите
ще ти сваря ошав
и ще те гледам как сърбаш
а от очите ти
капят приказки

Меги Гювенал/secret_rose / Анталия, Турция

Простичко казано

Преди да потъмнее моят сън
и този свят да обрече на тленност
безкрайните ливади на зората,
преди, когато плисвах се навън
и трупах босонога светлина
с мушиците на утрото
в душата ни,
от някъде зашепваше и ти
с най - нежните напеви на звездите.
И римите - пространствата от мечти -
улавяха копнежа на очите ни.

Красива е без тебе вечерта.
От всеки вдъх се ражда тишината и.
Железните портали се топят
в самотното призвание за святост,
и аз, понесла източен саван
наместо рокля,
слизам в храма златен,
за да блести над този изболян
и влюбен свят
изконното ми лято.

А толкова обичах есента...
Дали я помниш, все така отронен,
далечен,
в благоверната следа
на сладкото ухание на спомена...
Защото аз избистрих до сребро
неведомите пътища на мрака.
И се завръщам в седмото ребро,
където, знам, от сто живота чакаш.

Елица Виденова/Варна

ЖИВА СЪМ!

Простреля ме!От упор ме простреля,
защото беше във сърцето ми.
Това се случи в сляпата неделя,
а ти ме заблуди, че... светиш
Повярвах, че съм твоето Лисиче,
което искаш да опитомиш и ето:
сега трофей съм след лова и ничия
лежа, простреляна, в полето...
Кървя..., но жива съм... и още
очите ми докрай не са затворени,
защото помня думите от снощи,
които ти, Ловецо, изговори...
И помня, че ти станах пристан,
когато корабът ти се залута...
Опитах се... Но твойта истина
едва ли е на Пенелопа в скута,
защото всъщност Одисей не си.
Аз чаках, много дълго чаках
и даже от Калипсо те спасих...
А днес ще оживея – без Итака.

Изборът на публиката бе за стихотворението на Елица Виденова.

В Категория: „Животът - тънката нишка на дните, обагрена с цвят” попаднаха стихотворенията на Ружа Велчева, Юлия Костова, Мария Панайотова, Светла Гунчева и Павлина Матеева, като за окончателно гласуване участваха:

Мария Панайотова / pastirka / София

УШИВАНЕ НА ДЕЛНИК

Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.

Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа,
ни тегелът ми прав да се движи след едра тропоска.
И остават на голо нещастните мои копнежи,
а денят ми заспива, задавен от неми въпроси.

Но целуне ли слънцето моя прозорец в неделя,
не измила лицето дори на съня си тревожен,
от неравната нишка на синя небесна къделя
ще пресуче сърцето-вретено последна възможност.

И ще вляза в стана на деня да нашаря платното,
да прогоня от всички карета чернилката кална.
И това ще е моя съдбовна победа, защото
ще ушия сама на живота си роклята бална.

Светла Гунчева/rodenavlotos/Бургас

В СВЕТЛИНАТА НА ЗЕЛЕНОТО

Зеленото на парка ми отива
и аз навличам нежната му дреха.
Под всяка нейна гънчица съм жива.
И всяка мъничка тревица е утеха,
че нищо не умира окончателно
и нищо в този свят не е на халост.
Не си почива висшият създател.
Ръцете му строят, плетат и галят,
боядисват земния таван във синьо,
садят, поливат и берат небесни ягоди.
Накрая сяда и отпива чаша вино,
а светлината в скута му покорно ляга.

Павлина Матеева/ melange/ Варна

ДА НАРИСУВАМ ЖИВОТ НЕ Е СЛОЖНО

Аз съм застанала в залеза - точно
горе на сивия скален гръбнак,
който снага над морето проточва
и живописвам със четката как

слънцето свива лъчи като вежди
зад хоризонта с отблясък златист,
нощ ретушира света и проглежда
с поглед на топъл, лилав аметист.

Сенки рисувам как в бленда подскачат,
свиват небето, потапят го в зрак,
гъсто свистят и по него закачат
лепкаво-влажни следи от сумрак.

После в морето как бавно изплава
метафорична любовна луна,
прилив как нежно я носи, напява
и я събира вълна след вълна.

Как се люлее брегът и приспива
дюна под купол, обшит със звезди...
Ех, да умеех тъй леко, красиво
този живот да живея...Уви!

Имам очи и ръце на художник,
имам и усет за цвят, и талант.
Да нарисувам живот не е сложно,
много е трудно да бъде живян.

Пристъстващите адмирираха стихотворението на Павлина Матеева.
Поредната незабравима, емоционално и носталгично наситена среща. Въздухът в галерията трепти, наситен с поезия. Всеки ракурс на погледа ми улавя и нещо друго освен картините от изложбата на Васил Петров. Вибрация, която е променила въздуха, багрите, моето усещане за света. Чувствам се заредена с думи и само страхът, че може би не са мои, ме възпира да грабна листа и да рисувам…Ще изчакам, но вие не чакайте. Настройте сетивата си за света, който ни заобикаля, погледнете навътре в себе си и рисувайте с думи. Не оставяйте завладялата ви енергия от поредната ни среща да се изгуби. Пишете, пращайте! Аз съм тук! Надявам се да оцелеем и следващата година, за да приютим отново с обич вашите стихове - птици, огласящи ритъма на сърцето ви.
До скоро!
Маркони
Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
zebaitel
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 28, 2010
Мнения: 558

МнениеВъведено на: 06 Сеп 2018 20:04:05 » !!! Отговори с цитат върни се горе

Едва сега се прибирам в Бургас и мога да напиша: поздравления за наградените автори! Very Happy Very Happy Very Happy Стихотворенията са хубави и много добре подбрани в категориите! Поздравления и за номинираните /още повече, че и моето "Джан" е сред тях Very Happy / Благодаря на уважаемото жури за доверието и много, много съжалявам, че не успях да дойда да си го прочета лично и да се видя с толкова готини хора! Но, що е време занапред е! Любезната ни, неуморна домакиня няма да се откаже от баловете, така че, до следващия! Very Happy Very Happy Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com