Лежи жена и пъшка – ще умира,
а край леглото плачещи деца...
Аха душа да литне към всемира
като хвърчило дръпне я с ръка.
Не пуска края... В немощните пръсти
остана капка силица, сполай.
Отгоре – там сред облаците гъсти
сам Бога дърпа другият му край.
Връвта се впива в тънката й кожа,
прежулила безмилостно плътта.
Но стиска още! В смъртното й ложе
сълзите си попиват личица.
В покрусените погледи изгаря
по-страшно и от треската дори...
И още по-отчаяна във края
на своят край хвърчилото държи.
Навива Бог на вдигнат показалец
въженцето като че е конец.
По-рязко да го дръпне от страдалец
човекът се превръщал във мъртвец.
Но днес се бави... Гледа към Земята
и не разбира как така не мре,
а тези мъки легнала жената
успява пак и пак да понесе.
Хвърчилото й стигнало небето,
а тя се бърка в божите неща!
От де намира сили за въжето
наравно да премери със смъртта!?
Забелила очите да угасне,
едно дете й поднесе вода.
И пак от тъмнината се оттласне,
и пак се впива цяла във връвта!
Трепери ли трепери й ръката,
но още стиска шепи и не мре,
а друга рожба милва й косата
и да не ги оставя я закле.
Ридаят клетите й сиротички,
прегръщат болните й телеса.
И в края на въженцето от всички
на Бога във гърдите натежа.
Аха хвърчилото да се откъсне :
размисли – нека си го прибере.
Отпусна показалец – тя възкръсна!
И легна друг душица да бере...
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
19 Юни 2018 07:48:39 » Само коментирам -
- за да няма произведения с "0" коментари! И да пожелая:
Успех!
_________________ По добре влюбен, отколкото никакъв...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума