Раздвоение

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

В мен лудуват две души:
баба Яга съм - и фея.
Първата без жал руши,
втората гради след нея.

Ако си добър другар,
аз отвръщам ти с молитва
и с рефрена много стар:
"Само времето изпитва".

Лоша бабичка съм, знай,
ако тръни ми постелиш.
Твърде грубо слагам край,
гледай пръв да ме уцелиш.

Но пък феичка каква съм...
с обич ако ме загърнеш.
Чудо свят и цвят украса
ведно с мене ще прегърнеш.

Що не бях аз фея само
ти кажи ми, ти, обични?
Не повдигай ядно рамо,
късай думи едносрични.

Ако с мен си- път ще стана.
Да извадим ли метлата
двама тъй насред мегдана?
Не крещи! Прибрах иглата!

- дали с този стих, Автора е "уцелил" темата в "десятката"?
Но все пак, предвидливо е загатнал:

"Лоша бабичка съм, знай,
ако тръни ми постелиш.
Твърде грубо слагам край,
гледай пръв да ме уцелиш."

Значи, все нещо е "уцелил"... или поне - опитал...

Успех!

;=))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите