Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: geoscan
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13774

Онлайн са:
Анонимни: 65
ХуЛитери: 7
Всичко: 72

Онлайн сега:
:: vamp
:: Elling
:: lamarinnn
:: rawiri
:: CheGuevara
:: tsveti
:: lennichkata

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2018 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
16 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Тя
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
80%
 80%  [ 4 ]
4
0%
 0%  [ 0 ]
3
20%
 20%  [ 1 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 5


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 601

МнениеВъведено на: 13 Юни 2018 23:21:59 » Тя Отговори с цитат върни се горе

Кога точно я забелязах – малко преди или след като крушите изпълниха сънния полумрак на градината със златистите си ухания?
Стоях до старата ограда, скрит в дивата трева, под сенчестия свод на вишните и чаках да се появи в онзи тъмен ъгъл на двора, където не идваше никой и където времето спираше в неясни предчувствия.
Понякога коприва изгаряше босите ми крака, изцапани с кървавочервен сок, тупваше круша, натежала от сладост и пак тихото жужене на осите и зелените мухи блясващи като пламъчета в здрача, омагьосваше тишината.
Когато минутите се превръщаха в часове, тя идваше най-сетне в своята теменужена рокличка, озърташе се неспокойно с големите очи и плахо ми подаваше бялата си ръка.
Обичах тази ръка. Топлината й ме караше да потръпвам от вълнение и благодарност.
- Колко си хубава – прошепвах – колко е хубаво че те има…
Пръстите и леко докосваха моите, тя свенливо свеждаше поглед и едва доловима червенина покриваше бузите й.
- Не се подигравай с мен.
- Нима бих могъл да се подигравам с любовта?
Ето така разговаряхме понякога и кой знае, не че бяхме съвсем млади и неопитни или пък, защото оградата си стоеше между нас, думите не можеха да изразяват чувствата ни така лесно, както мислят другите.
- Защо си толкова блед, не си ли спал?
Замаян от щастие, бавно поемах с устни парчето шоколад, което ми подаваше. Лицето й сияеше спокойно, клепачите натежали от нежност, придаваха ласкава мекота на израза й.
Щяха ли да минат месеци, години… преди да почувстваме, че оградата ни пречи, преди да чуя нейното “Ела” и никой да не разбере. И кой ли щеше да ни спре, когато пожелаем да се срещаме в сянката на дните, нетърпеливи – като мъж и жена, копнеещи един за друг…
Сред дивата трева, под капещите вишни, лежи недоизмислена приказка – тази, която сега ти разказвам. Искам да бъде достатъчно дълга, колкото мълчанието на твоите устни, които сякаш искат да ми кажат нещо, ала не могат…
Тогава въпреки всичко пораснахме отчайващо бързо, разделяйки се подозрително с куп необяснени вълшебства. /Как бих искал да открия старите ти кукли, да ги сложа до възглавницата някоя сутрин и да се скрия, за да те гледам, когато се събудиш…/ После… не зная дали си отиде – къде би могла да отидеш. Сякаш излезе за малко да купиш хляб за мечтите ни… бързо отлитат годините!
И сега седим тук, отново заедно, пак скрити за погледите на другите, оградата още стои, макар и невидима /дали не си я създаваме/ и през нея докосвам ръцете ти като в най-дългата приказка, и така ми се иска да прошепна:
- Колко си хубава… благодарен съм, че те има. Обичам твоите очи дори, когато не желаят да ме гледат, обичам ръцете ти, изгорени от омразните ютии и нервните ти пръсти, докосвали нечии коси, обичам те цялата, както нищо друго не съм обичал…
Защото аз съм същото момче от времето на нашата младост, нося ти круши от детството и тихо те викам, защото аз съм те създал, за да не бъда сам, за да мога да живея и полека да умирам… и полека да се раждам… като тревата.
Измислям си спомени за нощта, в която свали ученическата престилка и се облече за Живота. Можех ли да изпокъсам всичките цветя под слънцето, защото /така ли ми се струва, била си малко тъжна/…
Тъжна ли си? Защо си тъжна?
Нима заради онзи тъмен кът на двора, където няма да се върнеш?
Тогава просто затвори очи и полети.
Ето, виждаш ли колко е лесно.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
zika
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 86

МнениеВъведено на: 14 Юни 2018 12:10:25 » Отговори с цитат върни се горе

Прочетох с удоволствие!
Замислих се за "сянката на дните ни", за невидимата ограда, за мига, в който "обличаме живота"
Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Semela
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 14, 2018
Мнения: 2

МнениеВъведено на: 15 Юни 2018 14:47:22 » Отговори с цитат върни се горе

С удоволствие бих прочела и други Ваши импресии!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Bright
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 23, 2004
Мнения: 6

МнениеВъведено на: 21 Юни 2018 08:14:04 » Отговори с цитат върни се горе

Красив текст!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com