Кафе

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Навън е пролет, въздъхнало кафето тихичко в чашата на Праскова, а чинийката отдолу щракнала с концентричните си улейчета, за които дъното на чашката отгоре се захващало в основата си, заради която позаоблените им и извисяващи се на милиметър-два над гладката порцеланова повърхност ръбчета образували достатъчно широко хлътване с формата на кръг за да се захваща всеки път към тях основата, като прилепне откъм вътрешната им страна, точно по средата на чинийката, и за да може чашката веднъж поставена внимателно на мястото си, да продължи кокетно да си се поклаща, но само за определено време още, докато дъното ѝ окончателно намери устойчивостта, подсигурявана от улейчетата и след няколко отмерени, заглъхващи потраквания, редуващи се често пъти с кратки колебливи повторения се успокои, и се установи на мястото, на което Праскова всеки път я връщала веднага след поредната отпита глътка, но не преди и не по-късно от мига, в който тя самата притваряла очите си съвсем за кратко за да си представи как ще я преглътне, ей сега, след миг, след като я задържи за още малко и подържи като на тръни набъбващата и едва удържаща се да не сбъдне начаса, и вероятно преждевременно, срамежливите мечти на Праскова, тъй както умее да го прави единствено една разкошна, топла, екзотична глътка кофеин, и когато на Праскова ѝ се удавало най-после да я усмири, като използвала по-скоро силата на мисълта си, отколкото движенията на обиграния си език, който не спирал да изтласква равномерно загадъчната и неудържима течност ту нагоре към небцето, ту като обливал с нея зъбките откъм гръбчетата им та чак отпред, където кафето излизало и се оттичало от тях надолу по венците, само за да плисне в задните стени на устните ѝ и клокочейки се връщало назад като нахлувало обратно към езичето през проходчето на централно разположената й чаровна празнинка от унаследена диастема в редичката на предните ѝ зъбки и малко преди да предусети непреодолимото желание да се изжабурка Праскова решавала, че е преживяла достатъчно вълнения и приключения за едно отпиване от чашката с кафе на една единствена и при това от известно време вече позагубила жизнеността си и поради това готова за преглъщане поохладняла течност, но навън е пролет, извикало кафето в тъмното, преди да го преметнат два-три пъти на високо мускулчетата на глътката на Праскова и да го запокитят към зейналите зад тях надолу кухини, където шумът от водопад прекъсвал всяка връзка със света отвън, познат до преди мигове в който пролетта продължавала все тъй уморено да виси в рамките на прозорците на къщите, и дъното на чашката с кафе на Праскова галело по ръбчетата на улейчетата в средата на чинийката и по гладките им полуостри връхчета и доволно си потраквало, докато чашката кокетно се поклащала, но само за определено време още, докато всяко нещо се намествало спрямо нещо друго, както целувката на Прасчо върху устните на Праскова, както глътката от чашката с кафе под свода на небцето ѝ, както дървените рамки на прозореца ѝ в кухнята пред който за определено време само била поспряла пролетта...

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Еха! Едно изречение...Екзистенциален фокус... Лупа за нищото и нещото..
Успех!

а защо го казваш...аз поне се изгубих в изречението.

пасва ...като спасение

пасва на лятото прохладен чай от праскова Smile

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Добре бе!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите