Димитър Никифоров "Казано по мъжки" премиера във В

Галерия "Арт Маркони"

представя

„КАЗАНО ПО МЪЖКИ”
сборник стихове

на
ДИМИТЪР НИКИФОРОВ

18.30 часа 10.05.2018 г.

Отдавна времето ни е разделно. Всяка минута почти, медийното пространство бълва новини, създаващи поле за разединение. Тогава е лесно ценностната система да бъде манипулирана. И е много трудно да се запазят приятелствата, добрия тон и хармонията.
Димитър Никифоров е от тези, които са си вдигнали летвата високо и по тази причина не си мерят приказката, не си обръщат езика, не намират компромисни думи за пошлостта и посредствеността. Постовете му във ФБ често предизвикват гняв, разприятеляване, неразбиране. Не крия, че и аз не винаги съм се съгласявала с изказаното от него мнение. Това, което не може да му се отрече, е големият му поетичен талант. Той не жонглира с думите, превръщайки ги в бляскави фойерверки. Той заковава мисълта от раз и тя е непоклатима за каквито и да е опити за погрешно тълкуване. Тя казва нещата точно, ясно и безапелационно. Суровият й не рядко характер, не я прави сурова и недодялана. Това е поезия, истинска, богата и свободна от комплекси и желание да печели почитатели. Тя пари езика, вдига адреналина, оставя следа…И умее да гали, но само, когато е посветена на близък човек или любима жена.
След „Последната пробойна” за мен е удоволствие да представя поредната стихосбирка на Димитър Никифоров – „Казано по мъжки” Ваня Маркова/ галерия „Арт Маркони”/ 2018

Ето какво споделя за новата книга Ирена Панкева:

ДИМИТЪР НИКИФОРОВ – ПОЕТ НА БЪЛГАРЩИНАТА
Във виртуалното пространство, а и на книжния пазар все по-често се натъкваме на книги с псевдопоезия, за жалост удоволетворяващи не само графоманските амбиции на своите автори. Такова изобилие води до занижаване на критериите и объркване на читателските представи за поезия! Тревожен е възторгът, който предизвикват ширещите се пошли лексиконнистихчета, за които структурната поетика сякаш е ФатаМоргана. За щастие, обаче, истинската поезия продължава да се случва такава, каквато е в стихосбирката „Казано по мъжки“ от Димитър Никифоров. Освен това днес повече отвсякога имаме потребност от категоричен юмрук по масата в нескончаемата джендър говорилня. Този юмрук, казано и по женски, не закъсня, ясно и отчетливо отекна точно навреме в литературното пространство.
В „Казано по мъжки“ стихотворенията са организирани в два цикъла. Първият – „Господа, любовта съществува”, представлява апотеоз на любовта към жената. Възхвала и преклонение пред любимата, като в същото време читателят се докосва и до всеотдайната и красива мъжка любов. Ефирна и галеща любовна лирика, която в стихове като следните се родее с поезията на Робърт Бърнс:
… но застлал съм със своята нежност леглото,
за да светиш под бялата ленена риза.
(„Боб на 8 март“)
Или:
… и, додето зората се спуска
над града като розов воал,
да направиш кафе и закуска
за онази, с която си спал.
(„Казано по мъжки“)
А „Извънбрачно стихотворение“ звучи като реплика и продължение на Ивайло-Балабановите „Очи“ и „Жена в дъжда“.
Жената е загадка и любов, икона и езичница ведно!
Тя тaнцувa по топлaтa жaр нa сърцето
и от огъня в мене нaдничa.
Нестинaркa ли кaзaх? Объркaх, простете —
този тaнц е нa огън-момиче!
И ако в Пеньо-Пеневото „Признание” любимата е милоока, белонога и белоръка, то и в Никифоровото „Уравнение с много неизвестни” нейният облик е на милолико, светлокосо и нежноръко създание. Ето че Поетът с ватенката бе наследен, в поетичен и житейски смисъл, от Поета с каскета:
С поизносен каскет и елек,
с цигаре и писалка —
нищо повече от човек,
нито йота по-малко.
Има една група етнопоети, които освен за всечовешките вълнения и ценности, се грижат и българските корени и дух да останат живи.
Познавам Димитър Никифоров от двете му предишни поетични книги: „Бодли в сърцето“ и „Последната пробойна“. Смея да твърдя, че и в „Казано по мъжки“ той не изневерява на себе си, продължава да създава образно-метафорични светове на основата на автентично българското. В днешното глобализирано, космополитно съвремие това е от особена важност, за да запазим идентичността си като народ, а българският код да бъде пренесен през времето и в бъдещето.
Основни темели и във втория цикъл – „Не съм един от вас“, са приказката, митологията и българският фолклор. Дори някогашното ритуално сплитане на косата на омъжващата се девойка умело е вплетено в „Последната битка“. Време пространството е наситено с български реалии като: геранът, ракията, чергите, огнището, вретеното, ръкойката, погачата и дряновата клонка в питката. Не е подмината и демонологията с целия набор от таласъми, призраци и караконджули. В никакъв случай не става дума за анахронизъм, а за ретроспективен носталгичен поглед към родното, към земята и селото с тихия пасторал и отрудените хора, към милите образи на най-близките: майката, бащата, бабата, дядото. Между тях са и обичните домашни обитатели: пъстроперото петленце, кучето другар, черният котарак. Като лайтмотив между кориците прехвърчат зъзнещи, но щастливи врабчета – символ на родолюбието. Далече от урбанизацията, далече от градския шум и града, където животът е просто махмурлук.
Прокрадват се и социални теми и нотки, на които не липсва голяма доза самоирония. Все пак трябва да е ясно, че „Казано по мъжки“ е тежка и сериозна книга, в която поетът заявява: „Ще съм себе си в стих, от кръвта ми белязан“.
С помощта на силаботоническото стихосложение Димитър Никифоров виртуозно композира музиката на своята си поезия и завихря пъстър лирически калейдоскоп от запомнящи се теми, образи, метафори, настроения и послания. Затова новата му стихосбирка заслужава по най-бързия начин да стигне до читателите! За да бъде празник!

Ами, когато

Галерия "Арт Маркони"

представя...

...някого - художник,поет, писател - значи си заслужава да се отиде
и да се види! Laughing

:=))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Моля да ми се постави табелка "REZERVE" на обичайното място! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Сигурен съм, че ще се получи незабравимо представяне.

На добър час, Митак! Smile

...(.)

благодаря ти, Даро Smile

Маркони умее добре да посреща и представя авторите,
а и публиката във Варна е много добра.

Хубаво да ти е, argonyk!
Smile

Честито нова книга! Ще бъде интересна среща... убедена съм Smile

Надявам се да успея да дойда .

ще се радвам да се видим, Дани Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Радвам се, че си решил да гостуваш при Маркончето, Митак! Няма друго такова посрещане на автори, както при нея и Жоро! Страхотни домакини са, а варнеските приятели, които съм сигурна, че ще дойдат на срещата са незаменими! Very Happy

абсолютно съгласе Живе! Страхотни домакини и скъпи приятели - какво му трябва повече на човека (поета) Smile

Нямам търпение да видя новата ти книга. Кирил Аспарухов няма търпение да ти зададе витиеватите си въпроси. Приятелите нямат търпение да те прегърнат.

по данни на БДЖ, утре в 8 стъпвам а варненска земя, Ваня, и аз нямам търпение... Smile

Вълнуваща творческа вечер пожелавам!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Много ми се иска да ме посрещне варненския вятър, да седна на първия ред в арт-галерията на Маркони и да ме разлисти твоята поезия до майско зелено, Митко, но... но ще си остана да тежа като присаден камък в софийското поле и ще завиждам със страшна сила на тези, които си ощастливил с представянето на новата си книга...
Желая попътен вятър на стихосбирката, с много читатели и ценители на истинската поезия! Very Happy

С поизносен каскет и елек,
с цигаре и писалка -
нищо повече от човек,
нито йота по-малко.

Димитър Никифоров, господа, любовта съществува, не го забравяйте това!

Док Very Happy

https://www.facebook.com/events/179449319290754/permalink/182320005670352/

Сърдечна и споделена вечер, наситена с поезия. Не бях виждала книгата до идването на автора. Чела съм много негови стихове и винаги в съзнанието ми оттекват неговите справедливи и не рядко гневни думи, неговото не епилирано слово. Да, чела съм и неговата любовна лирика, но явно по-рядко съм попадала на нея. Може би за това се изненадах, че първата част на новата му книга е изцяло посветена на нея. Цикълът е озаглавен " Господа, любовта съществува". Точно този цикъл започва със стихотворението, дало заглавието на целият поетичен сборник "Казано по мъжки". Щеше ми се да го пусна тук, но май повече съм изкушена да публикувам неговия Варненски етюд.

ВАРНЕНСКИ ЕТЮД
---------------------------------------------------------
ДинитърНикифоров - argonyk
---------------------------------------------------------
Жената, която ме пусна в дома си,
Не ми е съпруга с лакирани нокти,
Не ми е метреса – за час д аме вкуси.
Тя носи жестокия жиг на живота.
Обичаща кучето с трепет на майка
И майка на вече големи момчета –
Говори по-нежно от звън балалайков
Щом рони трошици на двете врабчета.
Жената, която ме пусна в дома си,
обича с очите си сини до болка.
Пред бича размахан не жали гърба си
И тегли съдбовната тежка двуколка.
Познава смъртта като двете си длани
И може пред нея на глас да се смее.
Мечтите отдавна са круши обрани,
но в нея мечтата за обич едрее.
Жената, която ме пусна в дома си
С обущата кални н амръсния смисъл –
Аз вече безръко прегърнах в умаси,
Щом стих като този по пладне написах.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите