Каръщината на безпризорното щастие

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Дъщеря ми разправя, че се е метнала на мен. Ама не външно - слава на Твореца! Била наследила от мен каръщината си. Да бе! И това ми го заявява в лицето, без да и трепне окото, след като осемнайсет години аз съм и треперила. Ей от такова парче месо съм я отгледала. Това последното обичаше да го повтаря татко. И другото, че се блъскали като "грешни дяволи" с майка, за да ни изгледат, облекат, изучат и направят хора. Татко си отиде, царство му небесно. Надявам се там никой да не го кара да се трепе като грешен дявол. Представяла съм си ги тези изчадия - изглеждаха като нашите, но черни, с рога и опашки, и впрегнати заедно, орат една нива. Представата ми е вероятно от приказките, които съм чела. А в някои бъка от дяволи. Особено в българските народни приказки, дяволи като бълхи.
Лично аз не смятам, че живота като такъв, e въпрос на късмет. Какво казва нашият древен и мъдър народ за късмета? - "Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет!". Е! Мен не са ме намирали на сметището, абсолютно съм сигурна. Чак такива провокации! Още " Нов ден - нов късмет"! Тази поговорка има варианти - "Нова булка - нов късмет", "Нова година - нов късмет", "Нова къща - нов късмет", "Нов автомобил - нов късмет", "Нов бюст - нов късмет" и тем подобни, актуализирали се с времето, звучения, като неотменно е само новото. Съвсем неупотребявано ново! А за чисто новото какво да кажем...Нови работи къде има? Питайте всяко тригодишно дете. Ще ви каже - в магазина! И си дойдохме на думата! Новото се купува, взема се, в краен случай се подарява... Какво излиза? Върти, суче, все опира този късмет до парите, опрани или не...Късмет, късмет, ама с пари. А аз съм тотално скарана с тях. Добро отношение нямам. Това пък ми го заяви синът ми - и той дете безмилостно. Гледа ме право в очите - "Ти, казва, мамо, нямаш правилно отношение към парите! Затова нямаш пари. Парите искат да ги смяташ, да ги цениш, да ги прибираш и редиш." Знае детето, разбира, не се е метнало на мен. Е, външно - да. Маминчо! Нищо не мога да задържа с тези широки, дебели пръсти и философията ми една такава... безотговорна и без счетоводство. Винаги съм мислила, че парите са, за да се харчат, да носят радост, да те водят насам-натам, не ти да им се кланяш, ти да ги носиш, ти да им слугуваш. Не да се диплят и крият в буркани, тенджери и банки. С банките пък съм в отдавна замразени отношения. Считам тази институция за напълно излишна и с това си поведение си навличам хорското неразбиране (ку-ку!) и съжалението на децата. Картичка съм нямала. Ни дебитна, ни дебилна, ни кредитна... Нищо не разбира горката им майка. Жива да я оплачеш! А всъщност наистина не разбирам. Не желая да знам. От известно време избягвам новини, вестници, клюки. Отказах окончателно телевизията. Не мога съвсем да избягам от света, който се състезава, купува, надплюва и мери на всяка крачка, но поне опитвам. Може да е каръшко, може да е без банкова сметка, но едно безпризорно наднормено щастие ми се мотае наоколо, ще взема да го прибера.

Където има призорно щастие, винаги се намира местенце и за безпризорно някое.. Smile

Очите на децата за нас са...оптика много висок диоптер, а да останеш дете повече от тях е висш пилогтаж във възпитателната мисия. Хареса ми.Успех! И току виж , и някое призьорно щастие се промъкнало.. Smile

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Хареса ми! Утопично, но ми хареса! И самоиронията ми хареса! И иронията!

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Хубаво!

... мило и *по каръшки* усмихнато. Взе, че усмихна и мен... Laughing

5- ицата от мен, даже и да излезе *каръшка* - все пак си е *от сърце*!

Дано е И с принос за успех...
Пожелавам го на Автора с усмивка. Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите