Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Случката
Има една случка от ученическите ми години, която колкото повече се разказва, толкова по-смешна става. А тя се разказва на всеки 5 години – на сбирките на класа. И се сдобива с все по-чудновати детайли и версии, че накрая се чудя, аз била ли съм в тази случка или тя просто си е заживяла самостоятелен живот и си се разраства във времето и пространството като истинска Случка.
Имахме един съученик Георги Русия, който реши да си празнува имения ден в родното си село и покани целия клас. Момчетата с ентусиазъм приеха, но момичетата се притеснявахме, че родителите няма да ни пуснат. Обаче момчетата го удариха на чест, казаха , че сме „пъзли” и че Георги Русия много ще се обиди. А един съученик –Пламен – обеща да ни закара и върне с трабантчето на баща си.
И в уречения ден Пламен ни натовари няколко момичета и тръгнахме. В по-късна версия чух, че в трабантчето сме били 11 човека, което малко ме съмнява, но кой знае – може тогава трабантите да са били по-големи.
Както и да е – отзовахме се на дълга селска маса, отрупана с мезета и печено агнешко. Ние, момичетата, се бяхме уговорили да не допуснем Пламен да пие, за да ни върне обратно. И той наистина не пиеше. Но стана 19 часа, когато последният автобус от селото към града беше вече заминал и сякаш по команда всички момчета казаха :
-Наздраве, Пачане!
- Наздраве, братлета – отговори Пламен и обърна на екс голяма чаша с ракия.
- Ама, Пламене, как ще пиеш – нали обеща да ни върнеш в града!
- Е, да, ама вече пих – ще спите тук! – с доволна усмивка каза Пламен и намигна на другите момчета.
Леле какъв вероломен заговор!
По онова време нямаше мобилни телефони, за да се обадим на някой баща да ни прибере, и ние, три приятелки, решихме, че ще вземем „стоп” от селото до града. Георги Русия, явно се чувстваше гузен от номера, който ни бяха скроили, и дойде да ни изпрати. Но какъв „стоп” в това забутано село късно вечерта – накрая ни спря един „ЗИЛ”. Това е товарен камион с отворена каросерия – трите момичета влязохме в кабинката, а на Георги казахме да се качи в каросерията и да ни пази. Пристигнахме читави до града и май родителското тяло така и не разбра.
На другата сутрин чухме съвсем различна версия – как шофьорът е кривнал към една горичка и е искал да ни свали всичките, но Жоро Русия го е обезвредил и ни е закарал до града.
Ние нито отричахме, нито потвърждавахме разказа на Жоро, защото бяхме сърдити.
Обаче след 5 години, на сбирката на класа, се оказа, че са ни изпратили с камиона няколко момчета, дори и Пламен. Камионът е бил натоварен с кокошки, и не е било ясно откъде се кряка повече – от кабинката или от каросерията. Накрая всички слезли с по 2 кокошки - да си ги гледат на балконите за яйца, а само Пламен, бидейки не много трезвен, хванал петел .
На по-следващата сбирка на клас а – в Зила вече бяха натоварени всички момчета да ни изпращат, но Пламен изпаднал на един завой и сме спирали да го търсим, а пък Зилът превозвал брашно и всички момчета така се били набрашнили като мелничари, че ги арестували за неприличен външен вид .
На последната сбирка на класа не успях да отида, но чух, че Случката е развита до степен - стопирали сме един танк, с който сме минали Сръбската граница, а Георги Русия е пял с цяло гърло” Три танкиста, три веселих друга”.
Тази година пак ще се събираме – на всяка цена ще отида – много искам да чуя как сме стопирали ниско летящ хеликоптер, а и да разбера какво е пял Георги, който някога беше рус.
verysmallanimal ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
Въведено на:
04 Мар 2018 11:32:49 »
Иха!
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
04 Мар 2018 12:26:22 » Случката
Тези фантастики *от ученическите години*, са не само от *соц-а*, а дори от доста по-ранния му период. Историята за 11 - в Трабант, я слушах поне 10-ина дни подред - в казармата. Като новобранец. С много важни подробности - как това е възможно, ако три момчета са с по 2 мадами седнали в скута им, а на шофьора му е седнала само една - за да може и да кара колата. Трабанта трябва да е със свален гюрук (такъв - няма!). Но по важни бяха подробностите по пътуването. Защото новобранския период (40 дни!) - нямаш право на свиждане, нито даже 2-3 часа гарнизонен отпуск. 40 дни!!! А живописните подробности за всеки завой и друсване в дупки по пътя се слушаха от цялото спално помещение (24 бр. двуетажни легла) при всеобщо мълчание - всеки съсредоточен в собствените си фантазии...под одеялото.
Пиша *5*, защото с този Трабант ми върна забравен спомен от новобранството. И всички подробности от пътуването на *11 - в един Трабант*...
Успех пожелавам!
Jenia ХуЛитер
Записан(а): Jul 31, 2011
Мнения: 321
Място: Германия
Въведено на:
04 Мар 2018 15:27:22 »
много е готино!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2981
Място: Варна
Въведено на:
04 Мар 2018 23:25:09 » е, да
и на мен ми допадна.
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
joy_angels ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2007
Мнения: 900
Въведено на:
05 Мар 2018 20:57:18 »
Вицът за трабанта го има, но тук той е само детайл. Важната е метаморфозата "развален телефон", която - къде заради паметта, къде заради въображението – превръща с времето една нищо и никаква случка в епопея. Хубав замисъл, добро изпълнение. Успех!
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1585
Място: България
Въведено на:
05 Мар 2018 21:58:42 »
Седалката до шофьора обратно, в багажника още един-двама, и като нищо 11 души в трабанта... жива истина!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума