MUTE!

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

В петък още около обяд се видя краят на работата, намалихме темпото и се разговорихме помежду си. Оказа се, че всички ние от отскоро сформирания il equipo internazionale – перуанеца Хуан, украинеца Петрò, румънеца Рàду, неаполитанеца Франко, както и моя милост, слушаме един и същи стил музика. И че, случайно или не – всички, макар и по различни причини, сме тифози на футболния клуб Internazionale, повече известен като Inter – Milano.
Вече е събота следобед и ние – четиримата чужденци, сме на гости на Франко, преди няколко месеца оставил зад гърба си родния Юг и дошъл да търси по-добро бъдеще в столицата на Севера. Празнуваме първата му квартира – малка стаичка, но с голям балкон и само на няколко пресечки от La Scala, а също така и двете му нови придобивки – сателитна чиния и плазмен екран, където след броени минути ще можем да видим как Интер ще влезе „в тежък двубой с вечния враг“ Милан.
Слушаме „13“ на Блек Сабат от диск, донесен от Петрò. Той превъзнася изработените в Украйна „оригинални пиратки“ – оксиморон, който, произнесен от него, не звучи като такъв, Рàду му се присмива, че това май е единствената качествена украинска стока освен проститутките, Хуан апострофира Рàду, че румънците и такава нямат, но тук се намесва отново Петрò, че не, не, не, такава стока, и то с много високо качество имат и румънците.
А Франко пита с какво са известни българите.
Докато се каня да отговоря, Хуан държи исо на Ози, играе си с дистанционното и превключва канал след канал. Внезапно чувам отдавна нечувани ритми и поглеждам към екрана.
Той почти целият е изпълнен с бюста на Преслава.
Гласовете замлъкват.
Настъпва продължително и благоговейно мъжко мълчание.
– Ей, какво е това, бе! – провиква се изведнъж Рàду.
Франко, явно приел, че въпросът е отправен към него като домакин, отговаря:
– На тоя канал попаднах още през първия ден. В началото помислих, че е интро към еротична сесия, после реших, че е канал за мода. Накрая разбрах, че е музикален канал, тъй като всички момичета се опитваха да пеят.
– И какво, харесва ли ти? – питам аз, докато на екрана се появява нова фигура на фона на логото на „Планета Пайнер“.
– Ами включвам го вечер след като си легна. После изключвам звука.

хаха - мн свежо и вярно Smile

ами успех! Laughing

Чудесно!

Леко се чете, а поантата е убиец...най-после една стрела срещу пошлостта и скудоумието на чалгарщината хах

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Живописно разказано. Но поантата битува отдавна като виц из фейсбук и сие. Не ме разсмя.

ХуЛитер Записан(а): Feb 27, 2009 Мнения: 1

Развесели ме и понеже поантата ми хареса,може ли Дой Ейнджълс да ми даде тук линк към място ,където поантата отдавна битева като виц?

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Едва ли трябва да провеждаме разследване, Милен Миланов. Когато човек чуе или прочете нещо, не е нужно да запазва линкове, за да каже: това го знам, това съм го чул. Няма лошо да преразкажеш виц или история, цели телевизионни предавания се прехранват с това. За самия конкурс обаче не е добре история, която се крепи на известен виц, да е водеща. Да, добре е разказано, коментирах го. Но няма как да ме разсмее. Впрочем, намерих и линк (от 2011), но не го слагам, защото човекът не плагиатства. И не ми се влиза в спорове пет думи ли са еднакви или три. Всеки с подходящи ключови думи може да намери източник. От мен толкова по темата.

На мен също ми се понрави добре написаната *случка*. Само че вица е факт!
Колебаех се между 4 и 5. В резултат се получи:

5(ица) + 1(ица за преписвачество) ... т.е.:

5 + 1 = 6 : 2 = 3

Все пак - има и лично творчество! Smile

хареса ми

Може и да е виц, не съм го чувала, ама е разказан добре и е развит като разказ също с фантация. По-скоро трябваше да махнеш единицата и да стане 4, ако толкова държиш на принципа. Laughing

... ама от училищните години недолюбвам преписвачи. Както виждаш - за изпълнението съм му писал 5-ица.
За преписване - 1-ца. Авторът си има достатъчно 5-ици. И шанс да спечели.
Пожелах му го! Макар да не ми е фаворит. Имам свое право на мнение, нали?
Между другото - мисля, че доста Автори разпознах по стила на писане.
И с огромно любопитство чакам резултатите - да видя *Кой - кой е*
Много се развихрих тази година - по комент-и... и оценки.
Навреме се усетих и отказах се от участие. Нека да съм безпристрастен. Smile

Така че - чакам *денят на истината*. И залагам - сам срещу себе си какво съм познал...
Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите