Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ralikanibali
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13757

Онлайн са:
Анонимни: 57
ХуЛитери: 7
Всичко: 64

Онлайн сега:
:: zebaitel
:: atima_viva
:: Shrike
:: hristam
:: lennichkata
:: tsveti
:: CheGuevara

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2018 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
14 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - „Слонът - моя приятел“, но не съвсем...
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
rainy
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон

МнениеВъведено на: 11 Май 2014 16:19:32 » „Слонът - моя приятел“, но не съвсем... Отговори с цитат върни се горе

Пър-пър-пър-пър-пъррррр... Самолетчето с перки - което чакаше да натовари една камара народ и да се напълни до ушите и да прелети почти пустинна зона, докато се докопа до Мумбай - грам не ми вдъхваше доверие.

Image

Рядко глупава вътрешна реакция. Хората си летят ежедневно и навсякъде с тях, има безкрайно много изумителни места в света, където други самолети не достигат, и накъдето и аз съм се запътила, ама патка... Разлигавила съм се яко и съм забравила как хвърчах на пърпоретки София - Горна Оряховица като дете. И все пак Индия е друга опера. Ама много друга...

Пътувам служебно. Огромният Airbus на Virgin Atlantic комфортно ме стоварва от Лондон до Мумбай за скромните 9 часа и после става интересно. Трябва да се добера до безмитната зона на Kandla Port - като за целта се използва военното летище в Bhuj - и оттам с кола до Kandla, където предстои изключително тежка инспекция пред клиента на моята компания от Япония и проекта, който управлявам, за доказване на съответствие с Австралийското техническо законодателство - към този момент най-тежкото в света, и правото ни да продължим с производството и да запечатаме огромните съдове под налягане за течен азот. Последният да затвори вратата...
Shocked

Използвам пътуването за много цели - включително да направя пълен одит на индийския ни доставчик и да навра носа си навсякъде, но и да си заровя носа си колкото може по-дълбоко в Индия... Уханието на повечето места не е на парфюма в чантата ми Coco Mademoiselle.

Image

Стресиращо бедно е. Мислех, че бях подготвена. Не бях. Знаех, че не отивам на Ривиерата, но... Бях подготвена с един милион ваксинации, носех пакети за първа помощ - всичко това следвайки корпоративните ни инструкции. В чантата си имах листовката с международен телефон за пърза помощ за служители, изпаднали в беда някъде по света. Всеки ден получавах сводки какво и къде се случва по пътя на командировката ми. Може би бях по-рано и по-добре информирана отколкото нашите медии за взривовете на двете индийски жп гари точно преди моето пътуване. Имах усещането, че отивам на военна мисия.

Всъщност, почти така се и чувствах. Мерките за сигурност за шокиращи. Няма хотел, който да няма специална охрана, сканираща линия за всеки багаж, проверки на тялото за оръжие. Тероризмът тук е достатъчно често явление, особено в хотелите. Когато изгониш чужденците и инвеститорите, анархията става лесно постижима цел. 2008 година няколкостотин местни и гости загиват в Мумбай от терористични про-пакистански атаки, ударили най-луксозните хотели и най-популярните места като Chhatrapati Shivaji Terminus, историческата железопътна гара на Мумбай, част от световното историческо наследство на Юнеско.

Image

Имах удоволствието да се потопя в това наследство, когато излязох на два пъти от зоната си на комфорт и поскитах насам-натам сама. Сама - силно невярно казано. Ангажирах още от Лондон кола с шофьор чрез хотела и заявих конкретни маршрути. Няколко пъти по-скъпо, отколкото произволно улично такси, но експериментът от Банкок и Тайланд ми държи влага. Когато си сама жена по света, рисковете са наистина неизброими. Много малко хора могат да го осъзнаят. Мъжете просто не могат, защото демострират респекта си на мъже, а жените в огромната си част не биха направили такава простотия. Но да излезеш от зоната си комфорт винаги носи незаличими спомени, поне на мен. Дай Боже да са позитивни винаги... В Индия една бяла жена се чувства - или поне аз така де чувствах - или като бубулечка, поставена под микроскоп, така я зяпат НЕПРЕКЪСНАТО, или като звезда от Боливуд. Чувствах и с капилярите на гърба си как ме оглеждат околните...
Confused
Image

Бях направила стриктен план по часове едва ли не. Претенцията за неглижиран артистизмът в хората - особено тези на изкуството - ги кара презрително да сумтят, когато чуят план. Но (не)скромният ми опит е доказал правопропорционалната връзка между планирана подготовка и удоволствие, затова ритам артистизма на писателя в мен по задника и се осланям на здравословния инженерен подход. Който подход ми позволява в няколкото свободни часа в Мумбай преди втория полет във вътрешностт на Индия да цопна с колата в първата предварително набелязана цел храмът Haji Ali Shrine.

Image

Когато се стоварих в ранната утрин там, изпаднах в лек ступор. Пътят към ада знам с какво е послан, но пътят към това свято за индийците място беше стресиращо стресиращ. Аз не съм от лесно шашкащите се хора, но красивото ухание на ровещите в блатото деца ми даде ясна демонстрация що значи съсипваща бедност.

Image

Не знам какво съм си представяла. Вероятно подобие на Тайландските уникални храмове, където местните хора - и ти - си поемат(е) дъх от съсипващата бедност на ежедневието им. Тук няма такъв филм. Пардон, има. Но стилът на Боливуд е за малко хора, и със сигурност не за милиард и няколко стотин милиона отвън на улицата. Лично аз си признавам, че такова ниво на обслужване, каквото получих в ITC Maratha Hotel не бях получавала никъде по света.

Image

Твоето присъствие на гост е превърнато в култ. Признавам, това не е евтин хотел, но за същата цена от 80 - 100 паунда в една Англия или Швейцария ще получиш една стандартна стая в стандартен хотел и точка. Тук си махараджа. Това да чакаш на рецепция да се регистираш? Ерес. От колата, която те е взела на летището, персонална асистентка директно те води в покоите ти, регистрацията се извършва в твоята стая, докато ти донесат куфарите.
Shocked
Image

Всъщност, върхът на сладоледа беше при второто посещение на връщане от Gujarat, когато ме третират като постоянен клиент и ме настаняват в хипер луксозна стая от крило със специална охрана от частен бодигард (жена) и частен сервитьор (жена). Shocked Shocked Shocked Агрххххххх... Yes, me’m. Thank you, me’m. И ме’м вече потъва в земята от ужас при такова внимание. Ме’м не е сахиб по рождение, а плебей. Ме’м не приема за естествено да има обслужващ персонал на такова ниво, но ме’м пази мислите си за нея. Единствено се опитва да дава бакшиши със естествена усмивка - едно много неприсъщо и неестествено за ме’м действие. Това е Мумбай - онази негова част, извън въпиющата бедност...

Признавам, бях безкрайно любопитна какво ме очаква в Gujarat. Знаех, че самолетът ще кацне на военно летище, което дава по един коридор на гражданската авиация, за да има този район връзка със света. Не посмях да направя снимки от това летище сред нищото и прелитащи военни самолети в посока на Пакистан - снимането беше стриктно забранено, макар че бях силно изкушена, обаче не ми се посещаваше индийски затвор... Имах достатъчно възможности след това, когато трябваше да пропътуваме последната част от маршрута с кола от Bhuj до Kandla. Ежедневието на Gujarat...

Image

Мястото, където е роден Ганди. Една от най-изолираната област, граничи с Пакистан, и вероятно от най-бедните. Област с абсолютно забранен алкохол. Домакините ни обясниха, че алкохолът се счита за проводник на агресия, а това е срещу учението и политиката на Ганди. Ако мен питат, понякога едно питие е нужно точно за предпазване от агресия Twisted Evil, ама да не си показвам словесните магарии. В огромната си част вегетарианци... Последното не се отнася за чужденци. Храната е съобразена с гостите, има огромен избор и от месна храна. Изумително вкусна. Няма такава храна просто. След скучната британска кухня тук бях в рая... Е, някоя и друга бира или вино щяха да завършат щрихите на кулинарния рай Twisted Evil, ама да не сме нахални. Реално като чужденка имах право да кандидатствам за правото да си купя алкохол, след което ми се слагаше печат в паспорта, с който можех да си купя 20 бири от специален магазин и да си ги пия в стаята. Мерси. Ще страдам няколко дни. Макар че страданието беше достатъчно смекчено от поредния оазис, в който попаднах - Radisson. Оазис в средата на Нищото...

Image

Поредният шокиращ контраст в сравнение с действителността. Но без тези острови на прохладата и лукса за гости областта е обречена (без чуждестранни инвестиции). В Kandla Port е създадена специална икономическа зона, без данъци и такси, поддържаща производство - само за износ. Това дава огромно рамо на местните. Много добри работници, всъщност. Които ме гледаха с изумление, докато марширувах навсякъде в завода им.

Image

Колегата ми шеф на проект призна, че в завода не работи нито една жена. Имаха дамска тоалетна, обаче. Не посмях да попитам кога ли са я ползвали последно в такъв случай. Изобщо, там бях като една съвършено странна птица. Признавам с ръка на сърце, че мисията ми беше абсолютно успешна и с огромен кеф изпратих краткия доклад до Лондон. Което пък ми позволи с вътрешно облекчение да се бухна в следващите ми планове за скитане. Летях следващия ден за Мумбай и имах ‘цял’ половин ден да си навра носа където бях планирала. Половин ден е нищо, всъщност, защото пътищата са ‘интересни’ - средна скорост вероятно 30 км в час, с интересни обитатели...

Image

Когато лудият шофьор натиснеше газта и започваше поредното си лудо изпреварване, определено скоростта се покачваше, но и сърдечният ми пулс полудяваше, съответно... Апропо, тук всички са луди и бибиткат като луди. Одиторът, който беше австралиец по месторождение, директно заяви че ще бъдат убити в първия австрайски град, ако така се разпипкат. Тук бипкането не беше чак толкова много, но пътят ставаше за вадене на бъбречни камъни. Обаче изумителният Bhadreshwar Jain Temple, който си бях заплюла от Лондон си заслужаваше лашкането.

Image

Елеганса на белия храм наистина впечатлява. Наложи се да си омотая краката в шарф, любезно предложен от пазителите. Роклята ми беше по-къса очевидно от допустимите норми... Но пък се помотах на воля навсякъде. Бях очарована. Не по-малко очарована и от Vijaya Vilas Palace, също в програмата на това скитане.

Image

Това е летния замък на Jadeja Rajas, разположен до океана, често използван и като арена за продукции на Боливуд. Мястото беше пълно с местни, дошли на специална екскурзия. Бели нямаше... Като се появихме с колегата ми (индиец, от местния офис на компанията), настъпи лек и не толкова лек смут. Побутваха се като ученички... Накрая ме нападнаха. Все пак ме изчакаха да се помотая. И после - на абордаж... Не помня колко пъти ме помолиха да се снимат с мен. Не ми беше удобно да отказвам, независимо не че си падам по тази дейност, ама хич. Но нищо не ми струва да ги зарадвам. Както споменах, по тези области чужденци много, ама много рядко идват, а бяла жена - хептен.

Image

Тук посетих и най-интересната тоалетна - нямах избор, защото и белите жени могат да се напишкат, но няма да показвам снимки...

Всъщност, най-очарована в Gujarat останах от един храм, намиращ се буквално сред нищото - както много такива там, и на който попаднах (не)случайно, след като се измъкнах по терлици от луксозния ми хотел и запраших през полето. То не беше бибиткане от колите и моторите, докато ма’ах рокля и шапка, то не бе чудо... Но сърце не трае. Бяха два храма. Индийците вътре не говореха дума английски, но се разбрахме чудесно. Специално ме поканиха във втория, като видяха интереса ми. И започнаха да изпълняват ритуали. Заснех го на магия, за да зарадвам приятели. После ме пуснаха и в самото светилище. Обясниха - защото си чужденка. Не питайте как се разбрахме, ама се разбрахме. Всяко измъкване извън зоната на комфорт носи уникален спомен. Убедена съм отдавна, че получаваме това, което искаме. Така че наистина внимавайте какво си пожелавате...
Smile
Image

Време е отново за Мумбай. Пърпоретката, която ни чака, ме кара да преглъщам на сухо. Не че има разлика между огромния лайнер на Virgin Atlantic и местната индийска авиолиния, ако тупнеш от няколко хиляди метра височина. Спомням си думите на един хитър старчок - съдържател на заведение в Малта, където обядвах преди месец време, и което заведение не успя да ми приеме нито една от кредитните и дебитни карти (Румито Симова директно ръсна, че чилякът ментосва, за да не плаща данъци и й вярвам). Силно притеснена, започнах да събирам кеш в каквато валута имах - паунди, евро, не беше много - а дядото се усмихваше беззъбо и каканижеше: „Ама какво се тревожиш, девойче? Като съм в морето или хвърча във въздуха, страх ме е. Нищо не мога да направя, ако нещата потръгнат на зле. Тук, на твърдя земя, с всичко ще се справя. И ти така.“ Прав е чиляка...

Мумбай ме посреща още по-ярък, и още по-горещ.

Image

Ако не са климатиците, пукясал си. Аз изобщо не ги обичам. Като дългогодишна пловдивчанка си вирея на жега без грижи. Или поне виреех. Но тук е по-различна история... Влагата те съсипва, а заедно с 40 градуса направо пукяснаш. Първите дни тялото ми ме намрази. От дванадесет градусовия Лондон на индийския пек, а след това под ледените климатици - носът ми потече като река Ганг. Бях направо изцедена. Искрено ме впечатли реакцията на колегите ми индийци. Заедно с кафето ми донесоха и набрани от съседно дърво пресни листа от босилек, да ги дъвча и изям, съответно. Mr. Green Помагало за възпаления нос, казаха. Повече щеше да помогне, ако температурата в стаята не беше 15 градуса, но нямаше как да го поискам. Всъщност, наистина помогна. Но докато помогне...

Та Мумбай... Хвърлям багажа зад строгата бодигардка - но първо една бирааааааааааааааааа, и хуквам към охладеното такси, наето за разходка по моя маршрут. Направила съм точен разчет до нощния си полет. И за вино оставям време...кххххх...Mr. Green Mr. Green Mr. Green

Отново минаваме покрай Dharavi.

Image

Гетото става особено известно след филма „Беднякът милионер“, носител на осем Оскар-а. Признавам, че ако аз живея тук, сигурно ще преплувам Индийския океан, за да променя статуквото си... Не случайно образованието е доведено до култ. Това е ЕДИНСТВЕНИЯТ начин, за да се измъкнеш от блатото - освен ако не си роден със сребърна лъжица в уста. Само че докато станеш лекар или софтуерен инженер в една Англия, и ако си оттук, трябват ти силите на Кришна и река Ганг заедно, за да издрапаш. Никой не знае какво коства това, когато си бил под морското равнище. Освен тези, които сме го преживяли... Тогава изграждаш собствен Gateway на вътрешното завоевание.

Image

Не пропуснах възможността да се развея в океана с една от многобройните лодки. Не че разбирах къде отивам. Платих и се оставих да ме повлече тълпата. Исках да видя Мумбай откъм океана...

Image

Наслаждавах се на атмосферата, която ме заобикаляше. Да се слееш с местните винаги носи особено усещане. Усещане за заземеност, която една камара хора в този свят нещо пропускат. Стъпването на твърда земя беше интересно, в много местен стил... Когато идваш от страна, в която Safety е превърнато в култ поведение, искрено се забавляваш. Поне аз не съм изгубила това чувство.

Image

Спомни ми подобната ситуация в Тайланд, на връщане от един остров.

Image

Ох, уникално място е Тайланд, искам отново и ще се върна там... Но да не правя пак буламач, каквито навици имам...

Шофьорът на таксито - облечен в изключително елегантна бяла униформа, ясно дефинираща служебните му ангажименти, ме чака търпеливо. Изключително любезен човек. Разбира се, прави го и заради бакшиша, който се предполага, че ще му оставя, но и вероятно желанието да направи щастлива гостенката е част от културата им. За щастие не знам при подобна бедност кое е чувството, което надделява... Шофьорът е разбрал за страстта ми към специални местенца, извън общия поток и ме води в храм, където ще ми позволят да снимам.

Image

Очарователен оазис, в който хората вътре забравят за това отвън... Дали искам да живея в това ‘отвън’? Не. Излизането извън зоната на комфорт трябва да носи предизвикателство за характера и удоволствие от полученото непознато усещане, което не трябва да е страдание. Дали бих отишла отново в това ‘отвън’? Да. Не служебно, а скитане извън зоната ми на комфорт по свещената Ганг и нейните ритуали... Но преди да си тръгна от това ‘отвън’, ровя като като кокошка за червеи в пръстта. Дала съм обещание на лудата ми по Индия приятелка да й занеса почва оттук. Индиано, ако ме бяха арестували за подозрително действие и заравяне на бомба, ти щеше да ме спасяваш... Mr. Green

Surrey ме посреща хладно - и прохладно - с типичната му аристократичост и подредено благополучие.

Image

Само където си товаря самичка куфарите, самичка си шофирам колата, сама ще се наложи и да си приготвя скучната британска храна. Минало е полунощ и сахибката се настанява в тиквата си, а от утре отново трябва да се вади хляба сама. Обикновено вкарвам огромна доза хумор и самоирония в писанията си, но слава Богу, тук не ми се наложи да използвам изобретателността си от трудни ситуации, както и бедността е толкова шокираща, че и хуморът ми се затъкна в кривото гърло. Докато пътувам съвсем бавно в красиво графство, наслаждавайки се на градивната „скука“ на сигурността и спокойствието, в паметта ми изплува едно изречение. Мой колега от предишната ми компания, софтуерен инженер, индиец, беше я залепил на бюрото си. „Нямаш вина, ако си се родил беден. Виновен си, ако останеш такъв.“

Галя Радева - Рейни
London - Mumbai - Bhuj - Kandla - Mumbai - London
май, 2014 г.

Целият албум: https://www.facebook.com/galya.radeva/media_set?set=a.10202643332221843.1073741834.1153895655&type=1

_________________
Рейни
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1030

МнениеВъведено на: 11 Май 2014 17:24:25 » Отговори с цитат върни се горе

Чудесен пътепис!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Omaia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 06, 2007
Мнения: 263

МнениеВъведено на: 11 Май 2014 17:46:20 » !!!!! Отговори с цитат върни се горе

Галка, и друг път съм ти го казвала, телепортиращи са ми твоите думи. Освен на точния ти, образен и жив език се радвам и на духа, и на смелостта ти.

И ако някой ден се появи Елин-Пелиновият отец Игнатий / "Пролетна измама"/, и взрян в далечината попита :" Да е жена – жена е! Да е сама-а – сама е! Коя ли ще да е?", без да се замислям, ще му кажа коя е тази чаровна лудетина. Wink ()
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Albatros
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2010
Мнения: 514
Място: Варна

МнениеВъведено на: 11 Май 2014 17:52:54 » Отговори с цитат върни се горе

Перфектно написано. Все едно, че бях там.
Благодаря, Галя!
Алби
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2279
Място: Варна

МнениеВъведено на: 12 Май 2014 13:09:28 » Обожавам твоите пътеписи Отговори с цитат върни се горе

Още повече, че те не са просто туристически справочници, а живи, образни и нетрадиционни. А и твоето неповторимо чувство за самоирония много ме кефи! Шеметна си ти, шеметна! Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
rainy
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон

МнениеВъведено на: 13 Май 2014 20:49:07 » Отговори с цитат върни се горе

anonimapokrifoff написа:
Чудесен пътепис!


Сполай ти!

Omaia написа:
Галка, и друг път съм ти го казвала, телепортиращи са ми твоите думи. Освен на точния ти, образен и жив език се радвам и на духа, и на смелостта ти.

И ако някой ден се появи Елин-Пелиновият отец Игнатий / "Пролетна измама"/, и взрян в далечината попита :" Да е жена – жена е! Да е сама-а – сама е! Коя ли ще да е?", без да се замислям, ще му кажа коя е тази чаровна лудетина. Wink ()


Ще ме умориш Smile Но преди всичко ме радваш. Тези телепортиращи връзки с приятели като теб са ми давали неедноократно сили, когато сили е нямало. Смелост и дух иначе - дал Бог. Маята иска още две съставки, за да втаса. Вода и кислород. Благодаря за тях. Прегръщам те!

Albatros написа:
Перфектно написано. Все едно, че бях там.
Благодаря, Галя!
Алби


Прекрасен комплимент. Благодаря, Валери!

Markoni55 написа:
Обожавам твоите пътеписи. Още повече, че те не са просто туристически справочници, а живи, образни и нетрадиционни. А и твоето неповторимо чувство за самоирония много ме кефи! Шеметна си ти, шеметна! Laughing


За хора като теб ги пиша, Маркончик. Както Пламен Лакеров беше казал преди години (къде ли се затри тоя уникат) - това (ме) осмисля. Осмисля писането ми... И осмисля резервацията на самолетен билет къмто твоите територии. Не за премиери, а за кротко и напоително - акцентът е върху последната дума - обсъждане на екзестенциални творчески планове. Mr. Green

_________________
Рейни
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
zebaitel
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 28, 2010
Мнения: 558

МнениеВъведено на: 14 Май 2014 21:36:56 » Галка, Отговори с цитат върни се горе

ти си един чудесен разказвач, чиито думи минават не само през сърцето, но и през превъзходния ти инженерен ум!
Радвам се, че те познавам, макар и виртуално и имам удоволствието да чета твоите пътеписи! Никога няма да ми омръзнат! Very Happy Very Happy Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 881
Място: София

МнениеВъведено на: 15 Май 2014 13:26:05 » Отговори с цитат върни се горе

Както винаги, страхотен пътепис! Голям подарък е това за всички! Така ти се радвам на духа и моженето, и на всичко! Страхотия си! Smile
Значи да разбирам, че " бира" не е хубава думичка там и ще ми скачат на нея? Rolling Eyes Представи си тогава как ще ми е шареничък като сари паспорта от печати! Cool
И си ми взела пръст.... Very Happy Обичам те! Very Happy Ще си я нося винаги в мен... Smile Благодаря ти!!! Kiss

https://www.youtube.com/watch?v=ZZNEk0TzHi8
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
templier
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 07, 2006
Мнения: 396

МнениеВъведено на: 17 Май 2014 13:29:55 » Отговори с цитат върни се горе

Ще го кажа пак: типично по Водолейски - на космически разстояния от стандартното и провокиращо всички рецептори.
Рейнич, благодаря ти, че правиш тези типично твои си пътеписи за нас! Чакаме още и още. Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
rainy
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон

МнениеВъведено на: 18 Май 2014 22:52:51 » Отговори с цитат върни се горе

zebaitel написа:
ти си един чудесен разказвач, чиито думи минават не само през сърцето, но и през превъзходния ти инженерен ум!
Радвам се, че те познавам, макар и виртуално и имам удоволствието да чета твоите пътеписи! Никога няма да ми омръзнат! Very Happy Very Happy Very Happy


Думи като тези могат само да ме накарат да се изчеря от удоволствие. Сърдечно ти благодаря!

pc_indi написа:
Както винаги, страхотен пътепис! Голям подарък е това за всички! Така ти се радвам на духа и моженето, и на всичко! Страхотия си! Smile
Значи да разбирам, че " бира" не е хубава думичка там и ще ми скачат на нея? Rolling Eyes Представи си тогава как ще ми е шареничък като сари паспорта от печати! Cool
И си ми взела пръст.... Very Happy Обичам те! Very Happy Ще си я нося винаги в мен... Smile Благодаря ти!!! Kiss

https://www.youtube.com/watch?v=ZZNEk0TzHi8


Индиано, ще ме умориш. Щяла да носи пръстта в себе си... Ако помъкнеш и другия подарък, дето съм ти го взела, много сериозно ще се притеснят за психичното ти здраве Mr. Green Много се радвам, че те радвам. Това е смисъла на живота, оня простичкия.

templier написа:
Ще го кажа пак: типично по Водолейски - на космически разстояния от стандартното и провокиращо всички рецептори.
Рейнич, благодаря ти, че правиш тези типично твои си пътеписи за нас! Чакаме още и още. Smile


Аз ти благодаря, че има рецептори, за които да ги пиша...

_________________
Рейни
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Ufff
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108

МнениеВъведено на: 23 Май 2014 02:16:17 » Отговори с цитат върни се горе

Very Happy
Лудааааа! Затова си те обичам. Едно по едно желанията ти се сбъдват, ура!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
redsoul66
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 05, 2014
Мнения: 5

МнениеВъведено на: 05 Юли 2014 14:55:58 » Отговори с цитат върни се горе

много хъбаво написано и продулжаваи в сущия дух Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
TheIsco
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 03, 2018
Мнения: 5

МнениеВъведено на: 03 Мар 2018 15:40:37 » Отговори с цитат върни се горе

Браво, снимките също са супер Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com