Картичка от плажа

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Здравей, скъпа Радке! Пиша ти от плажа.
Набързичко тръгнах, та да ти разкажа:
Както си стояхме, позвъни снахата.
„Събирай багажа! Тръгваме за плажа
аз, ти и децата.” Мале, като скочих –
с ябълки и круши напълних торбата,
парици назаем събрах по махлата,
извадих от скрина новите премени.
Иван се разсърди: „Я си стой при мене!
Минало ти време да ходиш на плажа”
Тъй ли, рекох, чакай аз да ти покажа!
Че като накупих: блузка с едно рамо
/ех, да знаеш колко са модерни само/,
хавлия със дюни и палма в кюшето,
очила за слънце, шапка със кордели
и чехличики бели...
Нагласих се, Радке, умът ти да зайде!
Пристигна снахата, цопнах се в колата
и... хайде за Варна.
На третата заран снахата ми рече:
„На туй силно слънце не издържам вече.
Ще се поразходим с колежката Ната,
а пък ти на плажа наглеждай децата!”
Но на плажа, сестро, деца как се гледат?
Ту гладни, ту жадни, из хората тичат,
де каквото видят ще се покатерят,
като им се скарам – с пясък ме замерят;
тичат ту в морето, ту на сладоледа...
И така - пет дена. Станах разногледа!
Слушай, рекох, снахо, какво ще ти кажа!
Гледай си децата! Утре съм на плажа
сама, без опашка. Майчице юнашка!
Накривих кокетно шапката с кордели,
нахлузих на босо чехличките бели
и... сама на плажа!
Намерих веднага местенце омайно,
сложих очилата, изпружих краката
и уж срамежливо, зачаках лениво
млади ухажори. Чаках, чаках – никой!
Досетих се , Радо, че днес е модерно
дамите красиви,облечени в черно,
да са по-активни и по-агресивни.
Изправих се кръшно и спрях до съседа.
А той чете вестник.Изобщо не гледа
морето, вълните, нито пък жените.
„Моля, господине, я ми намажете
гърба с туй мазило!”
Той ми се усмихна и ми рече мило:
- Извинете , бързам! Имам бизнес среща.
Сбра си четивото и седна отсреща.
Отидох при други:
„Скъпи господине, плувате чудесно.
Я ме научете! Възприемам лесно.
Вий само ме дръжте лекичко през кръста.”
Той подигна вежда и ме заоглежда:
„Слушай, скъпа лелко,
с плуването вече си позакъсняла.
Сядай под чадъра, че си изгоряла!”
Пусти мъже, Радо, че дали не виждат:
сърцето ми младо, шапката с кордели,
чехличките бели...
О, по наше време бяха кавалери!
Правят комплименти, предлагат услуги...
Днешните са други!
Прибрах мазилата, влязох във водата,
ама тя студена. На пясъка легнах,
въртях се на ляво, въртях се на дясно...
То народ по плажа , задушно и тясно...
Па ме хвана мъка. Що не съм си вкъщи,
у нас, на Балкана. Да си седнем вечер
двамцата с Ивана. То простор, прохлада!
Па да дойде Рада, че да ги развържем...
Право да ти кажа, малко съжалявам,
че дойдох на плажа.
На Иван не казвай! Ще ми се присмива.
Нека да си мисли, че още ме бива!

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Посмях се...

хубава история. успех. весела, динамична и с добър финал. Ама няма да кажа на Иван, че се готвиш и до Виена да ходиш...както е тръгнало Laughing

Ама да знаеш и там мъжете нещо са капризни Laughing

Ех... море... и плаж... и чехли бели -
- само антураж с мечти... поостарели. Laughing

=== === ===

Личи си майстор на перото поетично -
посмях се и му пиша 5 ! Съвсем логично!

Wink

)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Пожелавам път със трена - до Виена! Laughing

И от мен - 5- точно в духа на "Очи към себе си" - с малко ирония и усмивка! Smile

много е готино!

Броих донякъде колко са сричките във всеки стих - 12! Превъзходна ритмика, видях всичко като на лента. Направо си е като "Станала рано зарана, нашата Меца Мецана!"Много ми хареса, защото обичам стихотворната проза, когато е направена майсторски! Отличен 5! Confused

Мили ми Смехурко, как да не те бива! Пясък пръсна тука стъпката ти жива! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Четох няколко пъти и се смях от сърце, а сега виждам, че съм пропуснала да коментирам... Embarassed

Е, правя го сега и се надявам на среща с авторката във Варна! Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите