Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: buildingsolemio
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13881

Онлайн са:
Анонимни: 181
ХуЛитери: 0
Всичко: 181

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2020 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Колко малко му трябва на човек!
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
71%
 71%  [ 5 ]
4
0%
 0%  [ 0 ]
3
14%
 14%  [ 1 ]
2
14%
 14%  [ 1 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 7


Автор Съобщение
konkurs
Модератор
Модератор


Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152

МнениеВъведено на: 20 Фев 2018 19:58:34 » Колко малко му трябва на човек! Отговори с цитат върни се горе

Денят беше хубав.
Пролетното парти бе в разгара си. Оглеждах се доволен от живота, с чаша пенлива бира в ръка. На няколко метра от мен стоеше жената, която харесвах. Сега бе момента да я поканя на танц.
Изведнъж ми причерня. Разтреперах се. Облях се в пот. Усетих как в мен започна да се надига нещо. Опитах да го подтисна, но нещото се разбунтува.
Дръж се – викам си, но нещото напираше и не му дремеше какво си мисля аз.
Огледах се за спасителен изход.
О, боже! Вратата бе далече, а на мен ми се подкосиха краката и залепнаха за пода.
Баш сега ли да вземе да ми се случи!
Жената на мечтите ми, поглеждаше към мен крадешком и чакаше, а аз стоях като изтукан и не смеех даже да дишам. Стисках зъби, олюлявах се, но и нещото набираше сили. Обзе ме паника. Звуците, музиката, партито се превърнаха в непоносимо бреме. Исках да се смаля, да изчезна от погледите на другите. Имах чувството, че умирам.
Боже! Какво да правя? Къде да се скрия от света, от себе си?
Паниката изхвръкна от мен, стовари се върху гърба ми и с грозен кикот ме яхна. Краката ми се огънаха и се озовах на колене в безкрайна пустиня. Паниката се друсна силно. Аз се превърнах в песъчинка и започнах да пропадам в пясъчна дупка. И ето ме на дъното на тази дупка. Отгоре тъмнееше небето и с безразличие ме гледаха далечните звезди. С очи приковани в тях, аз малката песъчинка, се чудех, дали се сливам с природата или тя ме поглъща. Затворих очи примирено. Вечността ме всмукна.
Край! Значи така свършва животът!
В този мистичен момент на внезапно прозрение, обаче, моята душа въздъхна – леко, колебливо. Замириса на сяра. Олекна ми малко и се поокопитих. Душата ми въздъхна по-смело. И от малка песъчинка се извисих – канара над дупката. И тук душата ми издумква ликуващо. Няколко пъти.
Озовавах се на партито. Никой не ме гледаше, никой нищо не бе чул и разбрал. Всеки се занимаваше със себе си. Погледнах часовника – бе минала само минута от моята вечност. Около мен ухаеше...Изнесох се бързо от мястото и се слях с тълпата при бара.
Денят отново бе хубав, а аз жив и здрав. До мен застана тя, жената, която харесвах. Усмихна ми се и чукна чашата си в моята.
Боже, колко малко му трябва на човек! Да пусне душата си навреме. Може – тихо, по терлици, може – като газ гризу, но да я пусне на свобода.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
joy_angels
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 28, 2007
Мнения: 900

МнениеВъведено на: 21 Фев 2018 11:58:53 » Отговори с цитат върни се горе

Поетично писание за прозаично изпитание. Не успя да ме усмихне.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
krizt
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 19, 2009
Мнения: 12
Място: Самоков

МнениеВъведено на: 24 Фев 2018 05:53:06 » Отговори с цитат върни се горе

Колко малко му трябва на човек. И колко много пропускаме, ако пропуснем точния момент.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
mamontovo_dyrvo
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 223

МнениеВъведено на: 26 Фев 2018 15:50:27 » Нереалистична реалност Отговори с цитат върни се горе

Всичко е добро свършва ли добре! И накрая да се посмеем можем отдъхнали... Laughing
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 929
Място: София

МнениеВъведено на: 12 Мар 2018 11:38:04 » Отговори с цитат върни се горе

Laughing Сериозно, сериозно и изведнъж...му олеква на човек.. Smile)
Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com