: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in
: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in
: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in
Автор |
Съобщение |
konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
15 Фев 2018 20:37:29 » Годежът на Бога |
|
Камионът който ме докара „ на стоп” през къдравото Искърско дефиле до Враца беше топъл колкото моргата на Окръжна болница. Но за годежа на Бога бях готов на всичко. Щом пристигнах ме посрещна самият той, старият приятел и млад лейтенант от БНА. Навремето под педесе кила мъжете ги пращали трудоваци, ама за Бога това не важеше. Пет години не бяхме се виждали. Той в Грудово командир, аз студентче в София.
- Ей, кръстник, намерих любовта! Много съм щастлив! Изгря слънце и на моята улица! – сияеше Бога. Аз му бях бях измислил прякора, затова ме наричаше така почтително.
После ми представи слънцето си. Запазих самообладние. „Слънчицето” беше едро колкото Слънцето. Богът на неговия фон удивително напомняше онзи човек, вписан от Леонардо да Винчи в един кръг. Само, че много по-дребен.
После се започна. Сякаш слушах ония култови фрази от „Вилна зона”. Само че изчуруликвани от Слънчицето.
„Пържоли по врачански! И буф – един тон пържоли се визуализираха пред гладната тълпа. „Грудовски кюфтета” – айде към хиляда на масата. „Врачански бахур” – цял километър, суджук от тъста – колкото Вазовата грамада!
А божественият щастливец безмълвно принасяше едни дамаджани с добро червено вино, напомнящо френското „Пти Боргон”, от града на булката. Ами напихме се. Ама... много! Ама изключително много! Тогава се появи китарата. Брадат симпатяга задрънка разни любовно – отмъстителни песни за маса. Драхме гласове. После аз гепих инструмента. Можех три акорда – ре, фа, ла. Докато се чудех дали е подходяща за ухото на булчето единствената мръсна песен дето знаех, чух устата ми да произнася: „А сега – Отис Рединг”. Засвирих! Ре- фа-ла! Ре фа-ла! Чисти акорди в мрака. И пеех... сякаш на английски. Не че знам де... Следваше „Съмъртайм”, май на руски! После... италиано... И така до онази пауза в която оня, брадатият китрарист, коленичи и удари глава в нозете ми. Метан ми стори бе!
- Софийско копиле, ти си най-големия ритмист идвал някога във Враца. Машаллах!
Къркан, къркан, ама спрях да свиря незабавно.
Сабахлем се събудих до сестрата на булката. Делеше ни само китарата. Що посегнах първо към нея, не знам. Наредих си пръстите на грифа за „ре”. Фалшиво до безумие! Опитах с „ла” – отново катастрофалнен дисонанс. А „фа”...
- Аз свиря на руски строй! Настрой си я на италиански – бавния глас от снощи издудна сънено.
- Не ми се свири май – оставих инструмента и се обърнах към по-дребното слънце до мен. Просто тъй... |
|
|
|
|
Kristiy
ХуЛитер
Записан(а): Mar 07, 2017
Мнения: 38
|
Въведено на:
16 Фев 2018 22:30:29 » |
|
|
|
|
joy_angels
ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2007
Мнения: 900
|
Въведено на:
16 Фев 2018 23:40:51 » |
|
Живо, цветно, хубаво разказано! Успех! |
|
|
|
|
pastirka
ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 785
|
Въведено на:
18 Фев 2018 13:21:07 » |
|
Жив, цветен език, някак самобитен и завладяващ! Талантът тук се разпознава в автора, затова го аплодирам и желая да се пребори с другите разкази в конкурса! Успех! |
|
|
|
|
Marta
ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1582
Място: България
|
Въведено на:
19 Фев 2018 04:50:26 » |
|
Усмихва с лекота |
|
|
|
|
verysmallanimal
ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 189
|
Въведено на:
20 Фев 2018 22:47:56 » |
|
Туй, врачанските ритмисти мамата си тракате! |
|
|
|
|
zika
ХуЛитер
Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 229
|
Въведено на:
21 Фев 2018 15:54:01 » |
|
Ха-ха-ха! Ей, късмет си има момчето...Късмет и на творбата! |
|
|
|
|
gerek
ХуЛитер
Записан(а): Jun 28, 2012
Мнения: 24
Място: Жеравна
|
Въведено на:
28 Фев 2018 11:57:50 » Боговете мълчаха |
|
Ре-фа-ла, ре-фа-ла и така до кая на света! |
|
|
|
|
RockAround_theC_l_ock
ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
|
Въведено на:
04 Мар 2018 14:32:44 » Браво на китарения самодеец |
|
То и мен китарената само/на/деяйост не ме подмина, ама чак на руски строй да свиря Отис Рединг,
като позицията на пръстите да е на италиянски строй...
Е, чак толкова пиян не, че съм бил, ама и да свиря!
ре - фа - ла... ре - фа - ла... и - хоп 5 (за късмет)! |
_________________ По добре влюбен, отколкото никакъв... |
|
|
|
Jenia
ХуЛитер
Записан(а): Jul 31, 2011
Мнения: 321
Място: Германия
|
Въведено на:
04 Мар 2018 15:24:13 » |
|
успех |
|
|
|
|
liakada
ХуЛитер
Записан(а): Feb 17, 2018
Мнения: 4
|
Въведено на:
10 Мар 2018 12:26:26 » |
|
Никак не е маловажно да намериш вярната струна към женската душа. Не всеки успява, но успее ли... |
|
|
|
|
pc_indi
ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1077
Място: София
|
Въведено на:
12 Мар 2018 11:33:38 » |
|
Успех! |
|
|
|
|