за издателствата и авторите

Позволих си да публикувам част от интервюто на Радостина А. Ангелова по повод новият й роман "Афиши в огледалото". В случая става въпрос за мнението й за съвместната работа на издателство и автор. Ще ми се да поговорим за това, всеки да сподели своя опит. Повод за откриване на тази тема ми дава предстоящата премиера на "Бакъреният кон" на Марин Урумов и издателство "Лексикон" застанало зад книгата. Всички автори, забелязани и предпочетени от издателства, напоследък изрязяват една и съща тревога - в договорите липсва отбелязан тираж. Това означава, че авторският им хонорар не е защитен, тъй като е в зависимост от продажбите. Темата е сложна. От една страна това, че издателство поема риска за дастане зад книгата ти, е комплимент. Освен това си е и освобождаване от финансов ангажимент, от ангажимент по разпространение и т.н. Но от друга страна- авторът получава няколко бройки и толкова. Книгата вече не е негова. Обикновено издателствата избират кой ще е редактор/ нищо че авторът има предпочитания/, кой ще оформя корицата, за тиража вече стана въпрос, как ще се разпространява, как и къде ще бъде представена? Ние всички искаме творчеството ни да види бял свят. Много от нас са минали на вариант "сам издат" . И чудесно - книгата е факт, раздаваме на приятели и роднини. Правим премиера, на която идват същите хора и естествено почти няма продажби. Разнасяме по книжарници, но...те вече не работят или почти не работят на консигнация...И се оказваме с кашончета книги в къщи...Ще се радвам, да споделите своята гледна точка и личен опит с издателства.
Това е отговорът на Радостина А.Ангелова, която издаде четири романа с "Жанет-45" и до известна степен отвори очите на това издателство и за още хулитери - Живка Иванова, Ганка Филиповска, Венцислав Василев. Разбира се заслугата си е лично на авторите, но мисля, че това, че са от котилото на Хулите е било добра атестация.

9. От кого и от какво зависи успехът на един писател?

От екипа около него. Книгата е продукт, в чиято направа участват много хора – редактор, коректор, художник, хора, които създават технически книжното тяло, хора в печатницата. Всичко това се ръководи от издателството, зад което също стоят конкретни личности, определя се от печатницата, в която също работят хора – по-добре или по-зле. Следват разпространителите, книжарите – едни много важни хора, които могат с действие или бездействие да определят живота на книгите. В по-глобален аспект – определя се от възможността книгата да е в читалищата, тоест опираме пак до конкретни хора, заделящи малкото си бюджет за точно определени книги, зависи от държавната политика за субсидиите, зависи от държавната политика за превод на българска литература по света. Разбира се, говорим и за реклама, онази, в която издателят инвестира, както и рекламата „от уста на уста“. Споменах ли автора? За нуждата да участва в целия този процес, да бъде отзивчив към покани, интервюта, срещи с хора, да бъде активен… И някъде в целият този процес стои и талантът на автора, но като в дилемата за кокошката и яйцето аз не съм сигурна кое е първото. Laughing

темата е отворена!

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Благодаря ти, Ваня, за това, че си отделила време да прочетеш интервюто. Точно в този отговор исках да бъда максимално обстоятелствена и точна. И подтекстът е, че талантът на автора и самата му особа е само една брънка от цялата верига, която евентуално може да доведе до успех. Защото въпросът е от кого и какво зависи успехът на един автор.
Искам обаче да се намеся по повод на тиражите, за да сме точни - а и защото името ми е част от текста. За всеки от петте ми романа имам договор, в който се упоменава точният размер на тиража. Става дума за издателства "Жанет 45" и "Софтпрес". По-нашироко или не толкова са обсъдени множество клаузи, в това число и представянията.
Имам опит с 5 чужди издателства, двете (Унгария и Белгия) за художествена литература, останалите (САЩ„ Великобритания и Хърватска) - за научна.
Няма еднакви издателства. Мога да кажа, че най-обгрижвана, дундуркана и т.н. съм се чувствала от издателството от САЩ. Но мисля, че това се дължи главно на много строгите им закони. На всеки шест месеца те ми изпращат писмен отчет с продажбите по вид и по държави, както и за хонорара ми.
Що се отнася до бг издателствата, практиката им също е различна. От Аудиокниги получавам ежегоден отчет за продажбите и полагаемия ми се хонорар. От едно друго, в което имам малко участие в една книга с разкази - също. При поискване съм получавала инфо от Жанет 45, със Софтпрес работя от кратко време.
За мен това е основният "гъдел" във взаимоотношенията "автор - издателство" - прозрачността на продажбите.
Иначе, няма какво да се лъжем, и книгата, и авторът са продукт. Но издателството е звеното, което ще ги пласира добре или зле. И желанието, възможностите, амбициите на издателството не са никак за подценяване.

Всеки има своя си история с издателствата. И точно това очаквах - да я сподели. Иначе под сурдинка се говорят различни неща. Аз лично нямам такъв опит. Но поддържам мнението ти, че трябва да има синхрон и баланс в отношенията.
Сещам се за една героиня - художничка, от книгата на Александра Романова "Холс и масло"/руски/. Когато я питат как се чувства, когато откупят нейна картина, тя отговора с въпрос - А, Вие, омъжена ли сте? Същотото усещане е, все едно са ви поискали ръката. От всички останали, той е избрал вас и иска да ви има до края на дните си. Днес човек може да изхарчи парите си за каквото поиска, но това че е избрал вашата картина, това значи че я харесва и държи повече на нея..." Цитирам по памет, но мисля, че и с издателствата е същото. Те са затрупани от предложения, ухажвани от автори, досаждано им е от протекции.. . И в един момент избират точно твоята книга. И тогава всеки автор, като че ли забравя извървяния до този момент път и започва да изчислява, колко е велик и колко издателството ще спечели...Рискът е и за двамата. Останалото е добре свършена работа. Ако, както казваш ти, Джой, работят в синхрон, ще имат успех. Той ще е и за двамата...Всичко е трупане на опит и биография.

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Ще се радвам и други да се включат в темата. В крайна сметка тук всички са пишещи. А начинът да стигне един пишещ до всякаква аудитория, не само онлайн, е издаването. С издателство, със самопубликуване, кой както смята, че е по-добре за него или какъвто опит има.

... и трудна за разказване... още по-трудна за споделяне.
Позволявам си да мисля, че за повечето - първите размисли и страсти след
първите контакти с издател за били... ами нещо като първа брачна нощ
(когато е наистина *първа*) - стараеш се бързо да забравиш...
Е, който вече има *биография* - да! Но такива (в ХуЛите) не са много...

За *сам-издат* - не си и струва да се обменя опит. Първи sex - какъв опит?
Ако ти е И - последен...

Издателствата са на само-издръжка. Четенето е на само-унищожение...
Опашките пред книжарниците - отвратителен спомен от социализма!
Останалото е грубата действителност!
C'est la vie...

Радвам се на joy_angels! И се ГОРДЕЯ с нея!

:-[} )))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

ХуЛитер Записан(а): Feb 03, 2018 Мнения: 6

Сега видях, че Маркони ме е споменала в темата и реших да се включа за някои уточнения и разяснения. Не мога да споделя кой знае колко голям опит, но за сметка на това пък, е съвсем пресен... Като начало уточнявам, че по договор, издателството държи авторските права на книгата ми за период от 5 години. Това уточнение го правя само за да обърна внимание, че първоначалният вариант на договора беше, издателството да държи авторските права на ВСИЧКО, което напиша в този период... Много е важно преди да подписвате каквото и да е (особено ако нямате опит и не сте "име", което издателствата ухажват), да го съгласувате с адвокат запознат с конкретната материя... Не че това не се знае, но го правят много малко! Още повече, че в желанието да видят книгата си отпечатана много от нас са готови на редица ненужни компромиси. Каквото и да Ви говори едно издателство, че един договор е типов, стандартен, че всички преди вас са го подписвали без уговорки цитирайки ви някои "големи" имена, никога не забравяйте, че всеки договор е на първо място ДВУСТРАННО волеизявление, и като такова подлежи на всякакви корекции и промени. Защитата Ви в последствие, в най-голяма степен зависи от условията, които сте договорили и подписали предварително точно тук! Та... адвокатът ми промени споменатото условие и още няколко на пръв поглед (на лаика) не толкова съществени неща, издателството се съгласи с промените и подписахме договора. Тук е моментът вече да кажа, че към този момент, въпреки всички спорове които имахме по-късно по редакцията, коректурата и оформлението на книгата, не съм недоволен от работата си с "Лексикон", както и от полиграфичното изпълнение на книгата. Разбира се, изразявам само субективно мнение, с което не искам да ангажирам никого, но казано по друг начин: Издателството е коректно, съгласи се с почти всичките ми претенции, и към този момент нямам причини за недоволство.
Искам да обърна внимание обаче, на някои неща "по принцип". За разлика от почти всички други страни, в договорите за авторски права в България не винаги се споменават такива неща, като тираж, задължения за разпространение, представяне, реклама и реализация на книгата ( за издателството, тя е само стока - продукт за продажба, и като такъв, е странно да липсват подобни реквизити в договора. За нас и за читателя е нещо различно, но от гледна точка на издателството книгата ни е точно това - стока! Тук въобще не коментирам случаите, в които фасадата на книгоиздаването е само прикритие на "пералня за пари". Точно предвид липсата на отбелязан тираж, практически нулевия контрол от агенциите по контрола (НАП, прокуратура, ДАНС и др.), собственото ни нарцистично желание да видим името си върху корицата без да се интересуваме от възнаграждението за труда и/или таланта си и т.н...) Винаги трябва предварително да се търси мнение за издателството, през което смятаме да издаваме. В крайна сметка в същността си, издателството е фирма, и като такава има свой изграден рейтинг. Макар не винаги зад фасадата на големите имена да се крие непременно професионализъм, то той поне се предполага. От друга страна, по-малките и нови издателства, предвид амбициите на собствениците, обикновено са по-склонни да рекламират и представят авторите си... За това е много важно да получим мнението на колеги по перо, склонни да ни го дадат. В изкуството дори мисълта за конкуренция е неуместна...
Но да продължа! Дори ако отхвърлят ръкописа ни, това не означава, че последният непременно е лош. Просто даден редактор е проявил (или не е проявил) субективно мнение, което не е задължително, а и много често не съвпада с мнението на друг от друго издателство, към когото можем да се обърнем... Но ако отхвърлят ръкописа ни от няколко издателства, потърсили сме и сме получили негативно мнение от специалист на когото имаме доверие, вече трябва да се позамислим... Smile

Естествено, винаги можем да издадем ръкописа си и сами, (не е чак толкова скъпо, могат да се потърсят спонсори или се кандидатства за финансиране по различни програми (, обявявани обикновено и в общината) но не трябва да забравяме, че освен финансирането, в този случай рекламата и разпространението също ще легнат изцяло на наш гръб... Което пък, мисля си, въобще не ни е работа...
За жалост, фигурата на литературния агент в България, предвид политическите и силикон-чалга нагласите в обществото, също е твърде крехка и незабележима, а и тази роля обикновено се изпълнява от издателството, което е избрало да издаде даден автор... Но дори припознавайки някого в тази роля, не трябва да забравяме личната си отговорност и роля в целия процес, и че дори в САЩ, над 90% от авторите биват отхвърляни от самите литературни агенти по някои от следните причини валидни до голяма степен и тук:
- Профилираността на агента - не е целесъобразно да изпращаме заявка за стихосбирка на агент занимаващ се с научна литература, примерно, или хорър роман, на такъв, акцентиращ върху детска литература и т.н. (т.е. винаги трябва да обръщаме внимание каква литература основно печата и предлага издателството.)
- Лошо написано писмо със заявка - Доброто резюме на книгата: кратко представяне на главния герой, сюжета и автора, което да събуди интереса на агента (или редактора, който би прочел текста ни в издателството.);
- Правописни и граматични грешки - Според Хедър Хъмъл "Това е бизнес базиран на написаната дума. Белезите на неграмотността отблъскват хората." Ако не сме сигурни в познанията си по български език, не е срамно да потърсим помощ от редактор или специалист. Друг лесен съвет, който се дава, е текстът да се чете на глас, при което се откриват доста грешки...
Това се сещам и споделям на "първа взгляда". Знам, че тук има хора "от бранша" по-добре запознати от мен, които могат да споделят и по-богат опит. Не е зле да го сторят в името на всички ни... А споделените ми наблюдения са по-скоро към младите автори, желаещи да издадат книгите си, и не претендирам за изчерпателност, компетентност или непогрешимост... Само споделям... Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите