В петък още около обяд се видя краят на работата, намалихме темпото и се разговорихме помежду си. Оказа се, че всички ние от отскоро сформирания il equipo internazionale – перуанеца Хуан, украинеца Петрò, румънеца Рàду, неаполитанеца Франко, както и моя милост, слушаме един и същи стил музика. И че, случайно или не – всички, макар и по различни причини, сме тифози на футболния клуб Internazionale, повече известен като Inter – Milano.
Вече е събота следобед и ние – четиримата чужденци, сме на гости на Франко, преди няколко месеца оставил зад гърба си родния Юг и дошъл да търси по-добро бъдеще в столицата на Севера. Празнуваме първата му квартира – малка стаичка, но с голям балкон и само на няколко пресечки от La Scala, а също така и двете му нови придобивки – сателитна чиния и плазмен екран, където след броени минути ще можем да видим как Интер ще влезе „в тежък двубой с вечния враг“ Милан.
Слушаме „13“ на Блек Сабат от диск, донесен от Петрò. Той превъзнася изработените в Украйна „оригинални пиратки“ – оксиморон, който, произнесен от него, не звучи като такъв, Рàду му се присмива, че това май е единствената качествена украинска стока освен проститутките, Хуан апострофира Рàду, че румънците и такава нямат, но тук се намесва отново Петрò, че не, не, не, такава стока, и то с много високо качество имат и румънците.
А Франко пита с какво са известни българите.
Докато се каня да отговоря, Хуан държи исо на Ози, играе си с дистанционното и превключва канал след канал. Внезапно чувам отдавна нечувани ритми и поглеждам към екрана.
Той почти целият е изпълнен с бюста на Преслава.
Гласовете замлъкват.
Настъпва продължително и благоговейно мъжко мълчание.
– Ей, какво е това, бе! – провиква се изведнъж Рàду.
Франко, явно приел, че въпросът е отправен към него като домакин, отговаря:
– На тоя канал попаднах още през първия ден. В началото помислих, че е интро към еротична сесия, после реших, че е канал за мода. Накрая разбрах, че е музикален канал, тъй като всички момичета се опитваха да пеят.
– И какво, харесва ли ти? – питам аз, докато на екрана се появява нова фигура на фона на логото на „Планета Пайнер“.
– Ами включвам го вечер след като си легна. После изключвам звука.
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
07 Фев 2018 14:17:23 » и ме разсмя и е точно
ами успех!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
IGeorgieva ХуЛитер
Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 230
Място: София
Въведено на:
10 Фев 2018 18:52:14 »
Чудесно!
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
13 Фев 2018 12:12:11 » Добра сатира!
Леко се чете, а поантата е убиец...най-после една стрела срещу пошлостта и скудоумието на чалгарщината хах
_________________ ...аз идвам, а ти?
joy_angels ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2007
Мнения: 900
Въведено на:
13 Фев 2018 14:24:54 »
Живописно разказано. Но поантата битува отдавна като виц из фейсбук и сие. Не ме разсмя.
milen_milanov ХуЛитер
Записан(а): Feb 27, 2009
Мнения: 1
Въведено на:
13 Фев 2018 20:06:08 »
Развесели ме и понеже поантата ми хареса,може ли Дой Ейнджълс да ми даде тук линк към място ,където поантата отдавна битева като виц?
joy_angels ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2007
Мнения: 900
Въведено на:
14 Фев 2018 13:09:15 »
Едва ли трябва да провеждаме разследване, Милен Миланов. Когато човек чуе или прочете нещо, не е нужно да запазва линкове, за да каже: това го знам, това съм го чул. Няма лошо да преразкажеш виц или история, цели телевизионни предавания се прехранват с това. За самия конкурс обаче не е добре история, която се крепи на известен виц, да е водеща. Да, добре е разказано, коментирах го. Но няма как да ме разсмее. Впрочем, намерих и линк (от 2011), но не го слагам, защото човекът не плагиатства. И не ми се влиза в спорове пет думи ли са еднакви или три. Всеки с подходящи ключови думи може да намери източник. От мен толкова по темата.
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
04 Мар 2018 14:14:41 » Ами-и-и ... язък!
На мен също ми се понрави добре написаната *случка*. Само че вица е факт!
Колебаех се между 4 и 5. В резултат се получи:
5(ица) + 1(ица за преписвачество) ... т.е.:
5 + 1 = 6 : 2 = 3
Все пак - има и лично творчество!
_________________ По добре влюбен, отколкото никакъв...
Jenia ХуЛитер
Записан(а): Jul 31, 2011
Мнения: 321
Място: Германия
Въведено на:
04 Мар 2018 15:26:52 »
хареса ми
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
04 Мар 2018 23:27:52 » Бой, не си много прав
Може и да е виц, не съм го чувала, ама е разказан добре и е развит като разказ също с фантация. По-скоро трябваше да махнеш единицата и да стане 4, ако толкова държиш на принципа.
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
05 Мар 2018 08:51:41 » Може би си права, Марконче...
... ама от училищните години недолюбвам преписвачи. Както виждаш - за изпълнението съм му писал 5-ица.
За преписване - 1-ца. Авторът си има достатъчно 5-ици. И шанс да спечели.
Пожелах му го! Макар да не ми е фаворит. Имам свое право на мнение, нали?
Между другото - мисля, че доста Автори разпознах по стила на писане.
И с огромно любопитство чакам резултатите - да видя *Кой - кой е*
Много се развихрих тази година - по комент-и... и оценки.
Навреме се усетих и отказах се от участие. Нека да съм безпристрастен.
Така че - чакам *денят на истината*. И залагам - сам срещу себе си какво съм познал...
_________________ По добре влюбен, отколкото никакъв...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума