"Оценяване на видовете" на Живка Иванова - в Арт М

ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ"

представя

„ОЦЕнЯВАНЕ на ВИДОВЕТЕ“
сборник стихотворения
на

ЖИВКА ИВАНОВА/ZEBAITEL

18.30 часа 26.09.2017 г.

Интересно заглавие, провокативно и асоциативно е избрала за новата си стихосбирка Живка Иванова. Интригуващо, но и подсказващо. Ето какво споделя самата авторка:
„. Става въпрос наистина за оцеляването на животинските видове и оценяването на тяхното значение като такива от смятащия се за най-висш животински вид – човека. Но въпросът за поетичното оценяване е нещо съвсем друго: за мен в поезията трябва да оцеляват /и да се оценяват/ онези поетични видове, които са най-близки до душевната нагласа на човека въпреки годините и обществените строеве. Шекспир е оцелял и е оценен най-високо 400 години след като е творил. Надявам се Иван Методиев, Биньо Иванов, Георги Рупчев да бъдат ценени и в идващите столетия...“
В.М.: След три поетични книги и една проза, къде те тегли повече, къде се чувстваш по-удобно в поезията, сатирата или прозата?
- Стиховете идват изведнъж, лимъриците трябва малко да се обмислят, а прозата е най-трудоемкият процес, но навсякъде съм си аз. Едва ли има пишещ човек, който може да избяга от себе си, пък било то и пишещият фентъзи или антиутопия.
В.М.: Стиховете в новата ти книга са истински фоерверки от фентъзи, символизъм, приказност. В тях въображението търси мистичната връзка между нещата, изразена чрез символи и метафори. Усеща се колко се забавляваш от своите сюрреалистични картини, чувствам се като Алиса в страната на чудесата. Не залагаш ли прекалено много на интелигентността на читателя?
- Може би си права да ми зададеш този въпрос. Между другото и аз често си го задавам и току посягам да поставя някакво обяснение под линия, а после се отказвам, защото смятам, че ще обидя читателите си. Пък и започне ли един пишещ да се обяснява какво е искал да каже... по-добре е да не го е казвал! И, знаеш ли на какво се надявам - че хората, които са настроени на моята вълна, ще ме разберат. И дори се радвам, когато започнат да тълкуват образите ми по различен начин. Това означава, че всеки е взел за себе си онова, което му се иска! Какво по-хубаво от разнообразието на възприятия и тълкувания породени от думите ти?! Това си е направо награда! А и какво по-хубаво от това читателят да се чувства като Алиса в страната на чудесата?! Дано не прозвуча високомерно
Не, не е високомерно. Това, че Живка Иванова се цели високо и с всяка нова книга вдига летвата и търси нови художествени пространства е хубаво не само за самата нея, а стимулиращо и провокиращо за всички, които обичаме интелигентната и стилна поезия. На добър час и на тази книга, и добре си дошла отново във Варна, града, който избираш за първи премиери на всички свои книги. Удоволствието е наше!
Ваня Маркова- галерия „Арт Маркони“

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Блазе ви, Ванюш - подготвяте се за поетичен празник и едно забележително женско присъствие със свеж, зелен поглед! Smile

Добри дни за книгата и Живето!

(очакваме я и във Филибето)

...(.)

Живот и здраве, там сме с радост и удоволствие!

Пожелавам успех и удоволствие от срещата с читателите!

Живе, ще те очакваме и в София!

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Марконче, благодаря за хубавите думи!

Надявам се да се видим на 26, приятели от Варна!!!
Very Happy

И аз искам, и книжките, и на премиера... Smile

Успех, Живе! Знам с каква любов ще бъдат четени...

В Германия съм при внуците, но мислено с теб ще бъда.
Не се съмнявам в представянето ти, поздрави на Ваня и Жоро! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Меги, благодаря! Купчинката с книгите за теб си стои приготвена и само чака да дадеш знак! Smile

Доки, приятелю, внуците са в пъти по-важни от което и да е представяне! Виждам от снимките, че сте се сдобили и с малка принцеса след онези сладури - батковците! Да са ви живи и здрави! Що е време, пак ще се видим!!! Smile

Надявам се Варна да е оценила по достойнство вида ти безценен - Алиса-Василиса Very Happy

Чакаме те тук.

Вчера прочетох едно твое стихотворение, стори ми се има си небесен двойник...Може пък да накара още някой да възкликне

Кръстовден, дъжд и минуси

Дъждът не знаеше
как да се кръсти –
къснолетен или ранноесенен
и си остана просто кръстовски;
обели най-външната ми люспа,
най-тънката, най-земната
и я надипли в краката ми,
за да стъпвам на меко,
набоде с карфици мрака
и го тропоса наедро.
Дъждът,
особено кръстовският,
обича да си шие дрехите сам –
хората не умеят
и все не му ги кроят по мярка:
или забождат небето с чадъри,
или му закърпват локвите,
и го лишават от огледалото,
което да си троши на воля
и да си глади сам, докато то стане езеро,
в което да се оглежда кръстът.

Кръстът,
най-големият плюс
на човеците
е забит нависоко,
но му трябва място да се побира –
небе, очи, ръце,
където да се разлага на минуси,
да се превръща в две линии,
две успоредни прави,
по които най-често тръгват
двама влюбени;
когато най-сетне се пресекат
тези прави
в съвсем близка безкрайност,
като деня и нощта,
пак дъждът,
този недодялано облачен дъжд
се намесва
да отмие
кръвта
от разпятието.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите