Песничка за хората, които са лишени от въображение

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Те са съвсем съвременни хора -
с модерни прически, коли и умора,
със дрешки красиви, удобно обути,
със график, разчетен до точна минута.
С деца, със съпрузи, съседи и работа,
но нямат си те различна
представа.
И нямат жираф в таванската стая,
и нямат идея какъв ли е рая -
те често повтарят ти "Представи си!",
за тях не е сцена животът...Стои си.
И само купуват - храна, телефони,
консерви, салфетки и даже бонбони,
наблъскват количките във магазина
с ненужни неща - казват - Нека да има!,
Натоварват колите, прибират се вкъщи
там пускат TV -то и се намръщват.
Те всичко разбират, и всичко е ясно,
щом телевизорът каза - “Ужасно е!
“Как скъп е животът!” и “Ох, бежанците!”
и пак я оплескаха онези с парите.
Те само си мислят, че всичко разбират,
представа си нямат - дори да се взират
в небето - те нищичко няма да видят .
Дори във съседство човек да умира,
дори да прелитат птеродактили
те са си главните важни и мили
герои във филма си, достойни персони
и всеки от тях е един на милиони.
Вторачени в себе си, осветени централно,
представа погрешна и твърде банална
получили - тях светът да ги следва,
а те да са винаги първи. Победата им
е често без "По" и все се оплакват,
защото не става, каквото очакват.
защото не виждат, дори да се взират,
очите за себе - не подозират,
че има такива дълбоки очи,
което от Космоса ясно личи.
Te нямат чудовище под кревата,
и не е красиво ветрило салатата,
и облаци-кораби над тях не минават
и ми е болно, така си остават.
Така си живеят - равно и в рамка -
от къщи на работа, и всякоя сламка
която от чуждо оченце наднича
боде ги. Те нямат отношение птиче.
Обичат да сочат, да назидават
и винаги себе си за пример да дават.
Разсмива ги чуждото, за своето - плачат
и дразни ги вятърът, щом ги закача,
а слънцето страшно ги заслепява.
От дъжд нямат нужда, дъждът ги вбесява,
защото изобщо от тях не зависи,
той просто ги мокри - хартиени листи.
Луната - не пречи. По-слабичко свети,
но колко излишни музиканти, поети,
художници разни. Пфу! Те също рисуват
но просто не искат да цапат. Купуват
понякога само, изключително рядко
по някоя книжка на детето си сладко.
Защото децата на бедните хора,
горките, растат си - растения в двора
и е опасно и е тревожно,
и е напълно досадно възможно
да станат и те като своя родител
да спрат да играят и да разпитват,
да тръгнат в пътечкатата тясна и права -
Животът по нея тъй равно минава.

П.П

Защото не искам така да завърша,
усмивката в края е бледа и мършава,
и слагам да хапне трапеза богата -
зачитам се в текстове, дето сте пратили.
От тях други хора се смеят, надничат,
намират се, губят се, тежко въздишат
Живеят живота си с въображение
И това го превръща в живот със значение.

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Спомен за големия Валери Петров))) Браво!

Ама, че готино - накефих се на макс - мерси за което! Smile

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Жена ли си или си мъж все едно ще разбера накрая. Но това, че си наясно с писането и това за което пишеш го разбрах. Много ми хареса!

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

даааа, размислящо Very Happy

Много ми хареса! Гледам, че съм гласувала, пък не съм се обадила.. От произведенията в стихове, определено това е моят фаворит! Валерипетровско ми е, а него го обожавам! Много хубаво, браво!
Успех! Smile

Изцяло назидателен текст, а хумор - хич. Sad

Авторът/авторката може би се е объркал/а, че конкурсът не е за хумористични, а за дидактични текстове. Smile

П.П. Не съм гласувал и няма да гласувам.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите