Бягай, обичам те!

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

В къщи има мишенце. Това всъщност си е вид беда, а всяка беда, която не мога да неутрализирам от раз, се опитвам да я разглеждам през анимационните си очила. Все пак " Том и Джери" е култова анимация, която може би иска да каже, че...котката и мишката са част от къщата? От както знам, че в къщи има мишенце, на моменти се чувствам сякаш вместо анцунг, мятам шарена фуста около огромните си черни крака, крещейки по " бедните създания" ,хлопайки врати и плющейки с метли и лопати...
Всъщност, котенцето е в двора, не вътре като мишенцето и ...макар съседи и приятели, с които сме като... своеобразна група за взаимопомощ по различни проблеми, като..мишоци, мухъли, градински вредители и пр. да ме съветват да го пусна вътре и да ме отърве от мишенцето...не се решавам. Защото то няма да мине кротко и цивилизовано по протокол : " Добър ден, аз съм местния котарак- шериф и съм оторизиран да те изведа от пределите на този имот..." и мишенцето да въздъхне примирено и да си хване пътя... Не...Без ексцесии няма да мине и при мисълта за поразиите, които " шерифът" може да ми сътвори " при изпълнение на служебният си дълг" ...моментално се мятам на други варианти.
Въпросното мишенце съм виждала точно два пъти. Първият път излезе изпод гардероба, спря за малко, търкайки с лапки носленце.. и бързо се шмугна под ламината на прага, където има разстояние, което видимо не предполага възможност за шмугване и...подламинатен живот. Оказа се едно такова мъничко колкото палче и миличко, като мишлетата от приказната поредица на Пеги Бъртън " В лешниковата гора" . Вторият път се беше качило по кабелите до прозореца и в един кратък миг погледите ни се приковаха един в друг- моят паникьосан, на мишенцето, с черни като глави на карфички оченца сякаш казващ : " Какво сега?! Нали знаеш, че съм тук? Нали ти ми оставяш дребни бисквитки и залчета до голямата ваза в ъгъла? Защо ме гледаш все едно си по-малка от мен?! ..." После започнах да подскачам и да издавам нечленоразделни истерични звуци, а то се изниза по кабела и...потъна пак някъде...
Оставям му разни залчета, признавам си,с надеждата като се е напапкало, да не прави поразии. И то сякаш не прави... Само веднъж намерих един хляб , който бях оставила на невнимателно ниска масичка с издълбано крайче под пробитото пликче. Но...колкото и да ми е симпатично анимационно, истината е, че трябва да отпратя някак мишенцето . С отрова няма да е, защото не искам да го убивам. Реших да пробвам с капан...Хващам го и го пускам някъде по- далеч от дома. Чиста работа!
Заложих капана с висяща коричка от кифличка със сусам на кукичката, но..явно беше затегнат повече, защото на следващия ден коричката я нямаше, капана си беше отворен... Влязло, хапнало си и излязло.
Следващият път напъхах малко хлебни късчета в решетките по тавана на капана, а на кукичката сина ми закачи един пържен картоф и закрепихме съвсем на косъм механизма за щракване. Картофа обаче вися като прани гащи няколко дни на куката и цялата " инсталация" стоеше непокътната.
Със сина ми , откакто е проговорил, имаме навик да си казваме от време на време глезено и песенно " Обич мояяя..", на което другия отвръща : " И ти си мояяя.." С времето той започна шеговито да отвръща : " И аз съм моя.." и пр., добавяйки все пак накрая : " Добре де и ти си моя.." И по подобен начин се шегуваме и в бележчици, когато си оставяме за нещо.
Та, бях му оставила бележчица с молба да купи хляб като се прибере от училище и с другите пари да си купи нещо . Купил хляб и преди да излезе за фитнес, го оставил на бюрото и до него бележчица : " Thanks,mom! "
На сутринта , бележчицата ми привлече вниманието от пода.Беше паднала някак - лека е, хвръкнала е явно и се беше озовала до капанчето. Затворено, но...празничко. Мишенцето се беше измъкнало с плячката като един Хари Худини. "
" Thanks,mom! " ...Хм...
Винаги съм смятала, че мразя мишки и ужас някакъв изпитвам от тях, но сякаш винаги идва някаква ситуация да ме разубеди в такивата ми категоричности. Започвайки все по- нежно да говоря за мишенцето, не закъсняха възклицанията на близки и познати да не се излагам с тая мишка и да я разкарам по- скоро. Ами... следващ вариант- апаратче мишогонче от Телешоп. Миролюбиво, тип " Бягай, мишенце! " .

Ох беее , като на един Стюърт Литъл погледнах на мишенцето ти... след тази бележчица Very Happy

А по въпроса с капаните и мишите набези - на село при наличие на трима големи охранени охранители от котешкия СОТ, все още понякога се промъкват мишки из двора и работните помещения, капаните са неизбежен атрибут, но мишките пускаме извън града...имаме си история с един капан, който забравихме в колата, мишката успя да избяга и после не знам колко време сме пътували с нея под седалките Sad

...

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

хип-хип ура за мишлетата и техните симпатизанти!

Абе, какви котки, какви капани, какви апаратчета те патили! Я остави животинката на мира, че знаеш ли утре BB и ЕС каква глоба ще ни треснат за нарушаване правата на мишките!

Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Харесах! Успех! А на мишлетата късмет...

Много сладко мишле!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите