Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Skitnica
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13891

Онлайн са:
Анонимни: 478
ХуЛитери: 4
Всичко: 482

Онлайн сега:
:: Heel
:: steelsoul
:: rajsun
:: ZAGORA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2020 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Очите на сляпата надежда
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка

5
33%
 33%  [ 1 ]
4
0%
 0%  [ 0 ]
3
33%
 33%  [ 1 ]
2
33%
 33%  [ 1 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 3


Автор Съобщение
konkurs
Модератор
Модератор


Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152

МнениеВъведено на: 19 Мар 2017 16:49:15 » Очите на сляпата надежда Отговори с цитат върни се горе

Една сутрин обичащият живота и току-що пенсиониран научен работник с две висши образования, старши асистент Страхил Страхилов, се събуди със залепнали очи. Отначало това не му направи впечатление, отдаде го на тези сто и петдесет грама гроздова, която беше изпил предишната вечер. Купуваше я веднъж седмично от близкия гараж, където неговият набор Камен Камъка упорито я наричаше „екстра Данка”, наместо с по-подходящото ѝ име „метиловия Василий” например. След като напръска обилно очите си със студена вода, топлата от Топлофикацията отдавна му беше спряна по разбираеми причини, малко му призля и седна на изтърбушеното диванче в кухнята, за да се осефери. Слепешком извади от хладилника почти празната кутия с маргарин и се опита да закуси.
Страхил беше все още представителен мъж, макар, че жена му преди няколко години го беше напуснала, отчаяна от неговата непрактичност и вечно безпаричие. А и двете му деца, запилели се из тази необятна чужбина, отдавна не разчитаха на него като родител. И въпреки това той не беше загубил вярата си в светлото бъдеще. „ Та какво ми е, всяка утрин намирам под възглавницата си десет лева, няма да се предавам, я…” , така се окуражаваше по няколко пъти на ден Страхил, докато чакаше идването на пролетта в студения маломерен апартамент, където радиаторите отдавна бяха си отвоювали своята независимост…
Вече минаваше обяд, а очите на асистента все още бяха залепени. Не му помогна и разходката в близкия парк, която направи. Толкова много беше свикнал с този маршрут, нали това му беше единственото разнообразие напоследък, че светлина изобщо не му трябваше. Отдъхна за кратко над една туфичка с току-що набола коприва, вечерното му меню беше осигурено. Дори разтърка очните си ябълки с изтръпналите от нея пръсти, да не би да му се възвърне зрението. Но това не се случи. „ Ами ако трябва да чакам до излизането на охлювите и челядинките, все пак как ще следя предизборните дебати по телевизията”, това си помисли този обществено ангажиран и съвестен гражданин и унило пое към вкъщи. По пътя замалко да го захапе една голяма немска овчарка, на която неволно беше пресякъл пътя. След нея вървеше младо момиче с изтрити прокъсани дънки и обеци на ушите, но това нямаше как да му стане ясно. Обаче за миг съжали, че не се е родил куче, тези безобидни животинчета май имат по-голям късмет, откакто ги защитава Европата.
Неусетно и този ден си отмина. Вятърът и настъпващия мрак навън прокудиха тази малка подробност, идваща от залепналите очи на Страхил Страхилов. Той по навик пусна телевизора, откъдето напористите водачи на партийните листи пламенно обещаваха идващи светли дни, които той беше длъжен да защити с правилния си вот в края на месеца. Неусетно задряма и така отложи вечерята, но това не му беше за първи път…
И което си беше странно, за пръв път от доста време сънищата му бяха толкова спокойни. „Дори да не прогледна отново, това си има и своите предимства”, помисли си в просъница Страхил. „Така няма да виждам съжалението в очите на набора Камен Камъка, който дори няма средно образование, а бизнесът му процъфтява и скоро ще се изнесе извън града в новостроящата си вила. Също лицата на тези, новите парламентаристи, които ама никак не ми вдъхват доверие… Е, децата също не ще мога да видя, но те пък съвсем не бързат да се завърнат от тази необятна чужбина… Всяко зло е и за добро, утре нов ден, нов късмет…”

Слънцето опитваше да се промуши през пролетните облаци, когато Страхил Страхилов неусетно се събуди. В корема му се беше настанила някаква празнота, която обаче съвсем не го притесняваше, беше ѝ вече свикнал.
Но пък малко го безпокоеше друго, дали да се опита да си отвори очите.
Ами ако отново прогледне…
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com