konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
21 Фев 2017 21:03:38 » Очи към себе си |
  |
Тая сутрин похапнах интелигентния си сандвич с риба, лапнах лъжица манов мед и изпих гинко-билобата си. Усетих как чак от ушите и носа ми прокапа омега-3.Казах си:”Пръвчо,готов си за конкурса!”И нали съм философ по образование, убеждения и на практика вперих късовиждащи очи към темата на конкурса.През кабардясалия ми от чупки,гънки и сиви клетки мозък започна да тече миш-маш от бурни токови импулси. Взех да разсъждавам...Туй-”към себе си” го разбирам. Ама защо „очи” бе джанъм?! Аз като един ерудит зная,че не очите,а лъжливото съзнание интерпретира какво,кога и как да виждаме. И като високо стояща на еволционния пиедестал личност, снизходително подминах тая неточност. Но след това като бълха ме захапа основателно нов въпрос.Чии очи да насоча към себе си?Ако са моите трябва да е „Очите ми към себе си.”Ако иде реч за други очи трябва да е :”/моите,твоите,неговите,вашите,техните и др./очи към себе си.Ха сега де!Нова въпросителна като гроздоберски косер се впи в шията ми и не ме пусна. Иди,че я пренебрегвай! Но няма време за пилеене. Сядам пред голямото огледало и впервм моите очи към себе си. Виждам подпухнал от анаболни стероиди, повяхнал мъж с бръсната глава,с присвити , ядни устни,чиито провиснали ъгълчета напират да се здрависат по пътя към брадичката. И с намръщен,безпардонен поглед. По описание домязвам на Станислав Трифонов,но не съм Станислав и даже нямам роднинска връзка с него.И слава Богу!
Едно време тренирах бокс,затова огледалото се оказва тясно да отрази светлия ми лик,защото в раменете съм като трикрилен гардероб. Доволен от външността си , често се захласвам по моята гиздосия.Неустоим съм,казвам ви!Доказателства са четири брака,три развода, издръжката на пет деца, две любовници и трима депутати.
Дядо някога ми викаше:”Първане,Първане,само името ти първо бе дядовата. Иначе си все последен.Последен по успех,последен по трудолюбие,последен по послушание...Как ще я караш така по-нататък , не знам!” „Дядо,що така ме виждаш бе,сякаш от пъкъла си ме извадил?!Ми аз съм все първи бе - първи по двойки,първи по намалено поведение,първи по ядене и спане. Да знаеш,че напълно отговарям на името си!”
По нататък в живота се оказах първи и по измамите ,и далаверите,затова сега се главоболя с два хотела по черноморието,с туристическа база в Родопите и с два склада на едро в София. Бизнесът ми е като айсберг-колкото нагоре ,толкова и надолу. За преуспяването си развих собствена философия.За това си купих и диплома по философия.Не се оплаквам, макар че годинките взеха да ме попритискат. От деца та нищо не очаквам.Те само викат:”Тате,дай!”Но затова пък любовнииците и депутатите ми дават много. Самочувствие,удоволствие преданост, вярност.Научил съм ги когато им говоря, да ме гледат право в очите. Един човек извръща ли поглед от мене, знам, че не му е чист косъма. Гледането е без пари бе,тараланкоулу,затова –право куме в очи! Няма да ти капнат очите от срам,бе, диване! Защото две очи сайбийски струват двеста комшийски.
Ставам все по-известен и по-уважаван. Имам идея да основа и партия.Е,понякога някои си позволяват да ми казват:”С какви очи лъжеш бе,мошеник?!”или „Как имаш очи да ме гледаш бе,мафиот мръсен?!”Други пък добавят нравоучително:”Очите ти,Първане,всичко виждат,но себе си-не!”На такива лумпени говоря:”Слушайте,драги,очите са си мои и ще гледам с тях когото и каквото искам!Вие само като основа партията, отваряйте си очите на четири!,Вижте там,че пуснете една бюлетинка за бате Ви Пръвчо,пък той знае какво да прави по-нататък”.
В това време влиза четвъртата ми половинка.Тя е палава червенокоска с аквамаринен поглед на двадесет и шест години.И макар,че съм на петдесет и две,погаждаме се задоволително. Наскоро купих бутик, който да й шие лъскавите парцалки. И сега е облечена умопомрачително. Целува ме и мърка с подканящ глас :”Ще излизам на шопинг-терапия,дарлинг!Що не ме спонсорираш. Добави нещо и в банковата ми сметка,че май се е поизпразнила. Виж там, направи нещо по въпроса.Ти можеш!””Ще направя разбира се,как няма да направя.Нали има приказка:”Погледни ме с едно,че да те погледна с две!” |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 566
ХуЛитери: 2
Всичко: 568
Онлайн сега:
)
