Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483

.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

» Кентавърът » отиди на стр. 1, 2  напред

Форуми на ХуЛите » Конкурс "Очи към себе си" - 2017

Анкета :: Вашата оценка
5  88%  [ 23 ] 4  3%  [ 1 ] 3  0%  [ 0 ] 2  7%  [ 2 ] 1  0%  [ 0 ] Всичко гласували : 26

Автор	Съобщение
konkurs Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152	Въведено на: 07 Мар 2017 22:30:53 » Кентавърът Щом започнахме да учим история се влюбих в прабългарите. Най-вече за това, че са се срастнали с конете си. Веднага отрекох ония земеделци, славяните, дето само да орат знаят. Дядката на село имаше кон, голям, висок като Айфеловата кула. Впрягаше го в една каруца, но понякога го яхваше. През една ваканция ме качи. От това произлезе една прабългарска снимка. Аз на кон. Уж да ме учи да яздя, ама... Умря човекът и си останах с конската фотография. За нея си спомних когато посетихме един конезавод преди години. Попитаха някой може ли да язди. Прабългарското в мен се обади. Надменно кимнах и се качих върху символа на мечтите си. По някаква случайност се тръснах отгоре му сакаш бях самия Аспарух. Право върху ония кълбета, мъжките, но сподавих вика си. Втората ми същност беше кръстена „Турбодизел” След командата конят плавно тръгна, но нещо се позаклати и аз неволно стиснах колене. И като литна оня ти ми змей. Като „Аполо 11” към лунните кратери. Изпървом разбрах как е създадено анимационното кино по бягащите конските мутри от двете ми страни. Фучах през живота свръхзвуково. Зърнах първата си мастурбация, първата целувка, първото ми такова, жена де, първия брак, изневяра, развод... За първата заплата не се сетих. Тия топки гадни... Пожелах си да съм славянин и тоя кон да го впрегна в един плуг с десет палешника и да гледа буците пръст вместо скоростта на светлината. На ти кентавър сега! А ниската порта на халето вече заплашваше да размаже тъпата ми прабългарската тиква. Реших да скоча, видях там една количка със сено, отпуснах колене и... Конят спря. После ми казаха, че със свитите колене съм го пришпорил. Мамка му! Тогава направих един важен, макар и малко женски извод. Не си стискай краката, щото ще профучиш през живота и без нищо да разбереш ще се възнесеш. Казват, че и горе имало... задгробен някакъв, ама ми е рано да узнавам.
zika ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229	Въведено на: 07 Мар 2017 23:27:36 » Ха-ха-ха! Харесах мъжкия съвет. Успех!
verysmallanimal ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193	Въведено на: 08 Мар 2017 01:23:53 » ИХа! И смешно, и умно! Ама то така е с кентаврите
Markoni55 ХуЛитер Записан(а): Dec 13, 2003 Мнения: 2983 Място: Варна	Въведено на: 08 Мар 2017 19:38:45 » е, най-после някой да ме разсмее от сърце... Много весел разказ и поучителен съща така! Благодарско! _________________ За съдбата на песен мечтая, като надежда в нечия душа да се вселя...
IGeorgieva ХуЛитер Записан(а): Jan 06, 2014 Мнения: 230 Място: София	Въведено на: 09 Мар 2017 11:06:09 » Успех!
shtura_maimunka ХуЛитер Записан(а): Dec 19, 2008 Мнения: 287 Място: Варна	Въведено на: 09 Мар 2017 16:43:14 » !!! Усмихна ме!
siqnie ХуЛитер Записан(а): Aug 25, 2007 Мнения: 2	Въведено на: 09 Мар 2017 16:54:58 » Много готино!!!Смешно и поучително за нас жените!!! _________________ "Времето и животът са ми дали редица логични обяснения за всичко, но душата ми се храни с чудеса."
Kristiy ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2017 Мнения: 38	Въведено на: 09 Мар 2017 19:05:00 » кентавърът Много свежо и усмихнато!
anonimapokrifoff Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068	Въведено на: 09 Мар 2017 20:35:25 » В тоя живот човек вяра на конете не може да има, пък какво остава за топките. Добре, че е чувството за хумор на автора - ако бях аз, кой знае каква драма щеше да произлезе от случката.
Marta ХуЛитер Записан(а): Feb 23, 2004 Мнения: 1587 Място: България	Въведено на: 09 Мар 2017 21:58:56 » Издържано от гривата до опашката, това - от въртолетчето на темето да кажа... Жокейско житейската, барем да има време да се усмихнем, а защо не и да се посмеем. Човекът неусетно слят с живота - такава картина ми се рисува - кентавър. Да поотпускаме захвата, да имаме време да се порадваме на гледката - инак само с едното профучаване си остава човек ...
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер Записан(а): Oct 03, 2010 Мнения: 493 Място: Varna, Bulgaria	Въведено на: 10 Мар 2017 05:57:01 » Кентавърът Смях се от сърце. На някои места - напираха сълзи. На спомена... Мен, крантата ме прекара с нисък клон на дърво. Като се освестих, вече знаех със сигурност, че в родословното ми дърво - прабългари е нямало! Признавам - и аз пратих, но моето е гОла вОда, пред това тук. (...колкото до оценителя, с 2-ойката - не само на Организаторите е ясно от какъв ново-излюпен/псевдо-неизвестен ник се е пръкнала!) Желая ти отличие и награда! :- ))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
gerek ХуЛитер Записан(а): Jun 28, 2012 Мнения: 24 Място: Жеравна	Въведено на: 10 Мар 2017 12:45:59 » Много добър разказ. С малко думи, много истина.
galenaGV ХуЛитер Записан(а): Mar 30, 2010 Мнения: 22	Въведено на: 10 Мар 2017 15:45:46 » "Фучах през живота свръхзвуково" и "...втората ми същност..." - това си е философска работа, такива неща се помят и в подходящи случаи се цитират, което дава гаранции за дълголетието на този разказ. Освен това, склоността на човек да се смее над иначе болезнени неща е много очарователно
Markoni55 ХуЛитер Записан(а): Dec 13, 2003 Мнения: 2983 Място: Варна	Въведено на: 10 Мар 2017 17:05:59 » Сега и аз виждам двойката Ще ми се да е грешка, но вероятно не е! Да Бой, със сигурност админите са отчели тази проява на глупост. А като гледам интереса към това произведение мисля, че няма да му се отрази на крайният резултат. Освен това, преминалите бариерата произведения се журират...Там въпростинят ник, няма думата и не може да си прояви негативизма. Жалко, мислих си, че тези нелепи изблици са вече в историята, ама, на...човешинка, ден се вика. _________________ За съдбата на песен мечтая, като надежда в нечия душа да се вселя...
Albicia ХуЛитер Записан(а): Aug 01, 2006 Мнения: 21 Място: Пловдив	Въведено на: 11 Мар 2017 16:43:32 » Забавлявах се много.
Покажи мненията преди:   Всички мнения1 ден7 дни2 седмици1 месец3 месеца6 месеца1 година  Старите първоНовите първо

Форуми на ХуЛите » Конкурс "Очи към себе си" - 2017

» отиди на стр. 1, 2  напред

Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума