Автор |
Съобщение |
konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
07 Мар 2017 22:30:53 » Кентавърът |
|
Щом започнахме да учим история се влюбих в прабългарите. Най-вече за това, че са се срастнали с конете си. Веднага отрекох ония земеделци, славяните, дето само да орат знаят.
Дядката на село имаше кон, голям, висок като Айфеловата кула. Впрягаше го в една каруца, но понякога го яхваше. През една ваканция ме качи. От това произлезе една прабългарска снимка. Аз на кон. Уж да ме учи да яздя, ама... Умря човекът и си останах с конската фотография.
За нея си спомних когато посетихме един конезавод преди години. Попитаха някой може ли да язди. Прабългарското в мен се обади. Надменно кимнах и се качих върху символа на мечтите си. По някаква случайност се тръснах отгоре му сакаш бях самия Аспарух. Право върху ония кълбета, мъжките, но сподавих вика си. Втората ми същност беше кръстена „Турбодизел” След командата конят плавно тръгна, но нещо се позаклати и аз неволно стиснах колене. И като литна оня ти ми змей. Като „Аполо 11” към лунните кратери. Изпървом разбрах как е създадено анимационното кино по бягащите конските мутри от двете ми страни. Фучах през живота свръхзвуково. Зърнах първата си мастурбация, първата целувка, първото ми такова, жена де, първия брак, изневяра, развод... За първата заплата не се сетих. Тия топки гадни... Пожелах си да съм славянин и тоя кон да го впрегна в един плуг с десет палешника и да гледа буците пръст вместо скоростта на светлината. На ти кентавър сега! А ниската порта на халето вече заплашваше да размаже тъпата ми прабългарската тиква. Реших да скоча, видях там една количка със сено, отпуснах колене и... Конят спря. После ми казаха, че със свитите колене съм го пришпорил. Мамка му!
Тогава направих един важен, макар и малко женски извод. Не си стискай краката, щото ще профучиш през живота и без нищо да разбереш ще се възнесеш. Казват, че и горе имало... задгробен някакъв, ама ми е рано да узнавам. |
|
|
|
|
zika
ХуЛитер
Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 229
|
Въведено на:
07 Мар 2017 23:27:36 » |
|
Ха-ха-ха! Харесах мъжкия съвет. Успех! |
|
|
|
|
verysmallanimal
ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
|
Въведено на:
08 Мар 2017 01:23:53 » |
|
ИХа! И смешно, и умно! Ама то така е с кентаврите |
|
|
|
|
Markoni55
ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
|
Въведено на:
08 Мар 2017 19:38:45 » е, най-после някой да ме разсмее от сърце... |
|
Много весел разказ и поучителен съща така! Благодарско! |
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя... |
|
|
|
IGeorgieva
ХуЛитер
Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 230
Място: София
|
Въведено на:
09 Мар 2017 11:06:09 » |
|
Успех! |
|
|
|
|
shtura_maimunka
ХуЛитер
Записан(а): Dec 19, 2008
Мнения: 287
Място: Варна
|
Въведено на:
09 Мар 2017 16:43:14 » !!! |
|
Усмихна ме! |
|
|
|
|
siqnie
ХуЛитер
Записан(а): Aug 25, 2007
Мнения: 2
|
Въведено на:
09 Мар 2017 16:54:58 » |
|
Много готино!!!Смешно и поучително за нас жените!!! |
_________________ "Времето и животът са ми дали редица логични обяснения за всичко, но душата ми се храни с чудеса." |
|
|
|
Kristiy
ХуЛитер
Записан(а): Mar 07, 2017
Мнения: 38
|
Въведено на:
09 Мар 2017 19:05:00 » кентавърът |
|
|
|
|
anonimapokrifoff
Модератор
Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068
|
Въведено на:
09 Мар 2017 20:35:25 » |
|
В тоя живот човек вяра на конете не може да има, пък какво остава за топките. Добре, че е чувството за хумор на автора - ако бях аз, кой знае каква драма щеше да произлезе от случката. |
|
|
|
|
Marta
ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
|
Въведено на:
09 Мар 2017 21:58:56 » |
|
Издържано от гривата до опашката, това - от въртолетчето на темето да кажа... Жокейско житейската, барем да има време да се усмихнем, а защо не и да се посмеем. Човекът неусетно слят с живота - такава картина ми се рисува - кентавър. Да поотпускаме захвата, да имаме време да се порадваме на гледката - инак само с едното профучаване си остава човек ... |
|
|
|
|
RockAround_theC_l_ock
ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
|
Въведено на:
10 Мар 2017 05:57:01 » Кентавърът |
|
Смях се от сърце. На някои места - напираха сълзи. На спомена...
Мен, крантата ме прекара с нисък клон на дърво. Като се освестих, вече
знаех със сигурност, че в родословното ми дърво - прабългари е нямало!
Признавам - и аз пратих, но моето е гОла вОда, пред това тук.
(...колкото до оценителя, с 2-ойката - не само на Организаторите е ясно
от какъв ново-излюпен/псевдо-неизвестен ник се е пръкнала!)
Желая ти отличие и награда!
:- )))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
|
|
|
|
gerek
ХуЛитер
Записан(а): Jun 28, 2012
Мнения: 24
Място: Жеравна
|
Въведено на:
10 Мар 2017 12:45:59 » |
|
Много добър разказ. С малко думи, много истина. |
|
|
|
|
galenaGV
ХуЛитер
Записан(а): Mar 30, 2010
Мнения: 22
|
Въведено на:
10 Мар 2017 15:45:46 » |
|
"Фучах през живота свръхзвуково" и "...втората ми същност..." - това си е философска работа, такива неща се помят и в подходящи случаи се цитират, което дава гаранции за дълголетието на този разказ. Освен това, склоността на човек да се смее над иначе болезнени неща е много очарователно |
|
|
|
|
Markoni55
ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
|
Въведено на:
10 Мар 2017 17:05:59 » Сега и аз виждам двойката |
|
Ще ми се да е грешка, но вероятно не е! Да Бой, със сигурност админите са отчели тази проява на глупост. А като гледам интереса към това произведение мисля, че няма да му се отрази на крайният резултат. Освен това, преминалите бариерата произведения се журират...Там въпростинят ник, няма думата и не може да си прояви негативизма. Жалко, мислих си, че тези нелепи изблици са вече в историята, ама, на...човешинка, ден се вика. |
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя... |
|
|
|
Albicia
ХуЛитер
Записан(а): Aug 01, 2006
Мнения: 21
Място: Пловдив
|
Въведено на:
11 Мар 2017 16:43:32 » |
|
Забавлявах се много. |
|
|
|
|