Контролна работа в часа на шефа

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Вторнично утро е.Часът е осем.Вратата на офиса се отваря и в индийска нишка влизат служителите на известна фирма. Петима мъже на средна възраст и три подкупващо облечени служителки. Включват се компютри,търкалят се колела на столове,скърцат бюра,шумоли хартия.Започва обичайно трудово ежедневие. Брюнетка с прозрачна блузка,разкриваща обемни прелести, зарежда кафе-машината.Тук се пият само маркови кафета Бурбон-Сантос и Илли. Влиза шефът-господин Корунчев.Той е улегнал мъж,излъчващ самочувствие и достолепие. За това говорят двата златни зъба, златният му ръчен часовник Ролекс и масивният му пръстен от платина с диамант. Поздравява сдържано.Служителите отговарят с докарващи се усмивки. Тая сутрин както всяка седмица предстои да се проведе часът на шефа. В него той дава оценки за работата ,критикува , хвали и изисква,информира.Слушат го внимателно и отпиват от кафето.Тишината е космическа.Но тая сутрин господин Корунчев ги изненадва.
-Kолеги-казва той басово и оглежда всички особено.Знаете,че до сега в часа на шефа аз говорех,а вие слушахте. Но днес ще ви дам възможност вие да говорите,по-скоро да пишете,а аз ще чета вашите мнения. Извадете по един лист и напишете най-отгоре- Контролна работа . Под нея -тема„Очи към себе си”. Ще отразите как виждате през вашите очи себе си.Когато приключите, напишете името си. Време за писане –един астрономически час.След това събирам листите, отнасям ги ,а вие започвате да изпълнявате задълженията си...Празни листи не приемам.Ако има такива, ще налагам санкции.
Всички са изумени.Че как така?!Без предупреждение шефът им подлага динена кора. Погледите стават тревожни и недоумяващи. Младият-Шерденков промърморва:”Ха,контролно!Че ние да не сме ученици!”Поглеждат го укорително. Той свежда
глава и млъква. След два часа Корунчев се е разположил зад бюрото в кабинета си. ”Така,така!-говори сам на себе си той- Вътрешноведомственият кръг на конкурса”Очи към себе си”мина успешно.Я да видя как са се представили участниците!” И той зачита творбите на подчинените си.След всеки ред се киска до сълзи. Когато приключва четенето вади лист и от изадките на събраните творби съчинява своя шедьовър за конкурса. Ето как изглежда той:”Не се изненадвайте като четете,но аз съм двуполов.Затова ако установите промяна на рода в текста,считайте го за нормално. Освен това съм нещо като кака Снежка за седемте страдащи от хроничен мързел джуджета. Не ми остава време да се погледна в огледалото от чудесата,които правя за тях.Варя им кафе,поливам цветя,водя архива на фирмата,резервирам билети за командировки, маси за банкети,купувам подаръци за рождени дни ,за сватби и кръщенета,поръчвам некролози,паметници и надгробни венци. Единствена утеха и страст ми е следването.Злословят завистници,че съм си купувала изпитите. Не отричам,че от уважение гушвам някой лев на преподаватели с научни степени,но това си е просто практика. Какво пък толкова?! Нека си говорят злите езици.Аз като завърша тая година второто си висше, догодина ще запиша трето.Пък тогава да видя с какви очи ще ме гледат тия нещастни джуджета. В свободното време пиша и стихове. Подготвям книга за издаване,но моята домашна диктаторка,за която имах неблагоразумието да се оженя, не обичала сухо,а само сготвена на огън храна.Възвишената ми душа се умириса на манджи. Ако хранех само нея и децата как да е,но хрантутя и майка й,която има дебелоочието да ни се натресе у дома.Не готвела,щото недовиждала. Щяла да сбърка солта със захарта. Но по цял ден се кокори над дантелите,които плете за неомъжената си дъщеря.Аз съм жена и мъж в едно. В леглото съм тачена повече като жена,но счупи ли се нещо ,втъкват ми чукове,отвертки и други инструменти и викат:”Ха сега да те видим мъж ли си,жена ли си?!”Лепя тапети,боядисвам ,поставям фаянс и теракот,подменям счупени керемиди и гнили улуци.На вилата пък садя ,сея,поливам и бера всичко,което става за ядене.Моичката играе белот с комшията под ореха и пийва студена ракийка.Хубаво,но пролетта като берях черешата се счупи клон и се изръсих на земята.Гипсираха дясната ми ръка и сега викат майстори и плащат за всичко.Пък аз плащам на ортопеда да бинтова цяла година ръката ми и да казва,че трябва да я пазя и никаква работа.Никаква!”

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите