Помощници

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Прашен, почивен предиобед. Слънцето силно, спряло сърдито, сече. Мазната, морска мараня ме мъчи, мачка, мори. Стапя сланинестите ми паласки, кървавици, джолани и вратни пържоли, трупани апетитно в мразовитите дни. Слабеенето ме поболява. Куриозно констатирам, как, когато катурвам килограми, качвам кръвното. Съпругата ми, моето мило, манекенско момиче, многодневно ми мрънка: – Стегни се, спортувай! Стокилограмов свин си станал. Срамота! Мязаш ми на „мобилна месарница”. Нищо не ти става вече – ни ризи, ни гащи, ни „пакета” ти в тях.
Аз не се докачам от туй, но за „пакета” ми, не съм съгласен. Става ми и още как – седем секунди седмично, сутрин. Но, нека си мърмори, а зимъска да щъка навлечена при 25 градуса в хола и да трепери. Супер съм си, след санирането си със седемсантова сланиноизолация. Със самочувствие съм, същински секси „Сумомен”. И спокойно си излизам по тениска на „Св. Валентин” да си купя нещо за Трифон Зарезан. А бе, обичам си студеното.
Днес, обаче, е: пек, пот, прашуляк. Гадна, гранясала горещина. Вкъщи съм с Герчо – петгодишния ни син. Майка му, милата, митка между молове, магазинчета, „Макдрайф”. Помощници сме в шетането. Гледаме се двамцата. Той – детско, а аз прането, ютията и манджата. Сготвям си сарми със саламурена сланинка, свински стек със: соев сос, соте, сметанка, синьо сиренце, сушени сливи, студена сербеса. За майка му приготвям любимите ѝ морски дарове: медуза и планктон аланглѐ в собствен сос. Модел е все пак. Помагам ѝ за по-фина фигура. Но...
Звънецът заинтригуващо звънва. Поучуден поглеждам – пощальон. Подава покана – пристигнал пощенски пакет. Досещам се. Родителите ми сигурно пращат за внучето си шоколадов корнфлейкс. Питате се нерде корнфлейкс, нерде баба и дядо да разбират тези купешки думи и стоки. Търпение малко, ще ви разкажа, само да мярна манджата, май мирише.
Та, оставяме често синчето ни при баба му и дядо. Те са „заможни”, земеделски добичевъди. Работят по Европейска програма ”Бачкай нам, оцелявай сам”. Със собствени субсидии си сковаха съвременни: кошара, кирпичена кочинка, кокошарник, кокетен, кърски клозет. Купиха катърче, карат комфортна каручка. При тях Герчо видя на живо, що са това „доволни” пилци, овце, прасе. Научи, отде идват яйцата, млякото, вълната, компотите, туршията. Помага им с пръчка да „завръщат овцете” и погва петела, когато „затисне” кокошките. Учудва се, защо се нарича кокошарник, а не петелник. Знае и, че на Коледа на прасето му дърпат/режат/ ушите, защото не е слушало през годината. Наблюдателно и любопитно ми е момчето, попива всичко веднага. Метнал се е на мен. И аз попивам и поглъщам всичко... от софрата. Не се хваля, но сега говоря за Герчо. Та, знае малчуганът и какво са „барабонки”. Да, „барабонки” – онези кафеникави топчета, дето овцата отделя, когато я напъне търбухът и, които после се ползват за тор.
Всяка вечер баба му издоява овцете, заранта сварява млякото и го оставя до долапа да доизстине. Герчо е пръв помощник в домакинството – бабина отмяна. Обича млякото, най-вече с топнати в него шоколадови топчета „Корнфлейкс”. Бяхме му купили от града и оставили в раничката да си хапва. Веднъж решава да направи закуска за всички и сипва пакета в менчето с мляко. Баба му, залисана в работа, минава и вижда барабонки да плуват вътре – мощно, кафеникаво. Сепва се за миг, но е наясно, кой е сторил тази поразия. Грабва една вършина от плета и: бой, бой по заблеената овца, дето прежѝвя наблизо. Тутакси зърва, как Герчо бърка с лъжица в една пахарка, сърба от нея и си облизва мустачето. Разтреперена, прединфарктна дръпва закуската от устата му. Изхвърля я и със сетни сили само смутолевя: – Не яж, баби, то е акано! Герчо също е в шок и потрес. Чуди се, защо обичната му баба изхвърля най-обичаната му закуска, на най-вкусната хапка. Не, не се преживява това лесно. Следват: час рев, сълзи, сополи. Малкият смърча: – Бабо, искам още! Тя: – Дядо, доведи доктора! Герчо глътна говната!... А бе, минала смехотрагедия.
Сега стана следобяд. Слънцето си сече със смазваща сила. Стапям се сякаш съм сладолед. Как мразя лятото. Герчо е нетърпелив и напира да тръгваме за пощата. Майка му, милата, митка „Мерцедеса” между моловете. А аз – асансьор. Нагоре, надолу, напред, назад. Чакам я да се върне с колата, че пеш не се върви в тоз топлик. Чакам четвърт, чакам час, чакам четири. Няма никой. Чувам на съседката отгоре, как грамофонът громко гърми. Емил Димитров ѝ свирка: ”Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал...”. Съчувствам му и на него за чакането.
Пъплим полека. Пот, пек, прах – пържолник. Мазен, морен мъкна малчугана. Но и на Герчо не му се върви. Мрънка, тръшка се, чуди се как да хитрува, белким го нося. Когато чуя дежурното, че го боли главичката, коремчето или пръстчето, номерът му не минава. Но щом ми заразправя, как снощи го клъвнал комар на „петичката зад ухото” и крачето му се е подуло, няма начин, как да не поощря неговата хитроумност. Качвам го на „конче”, улавя ми ушите и с два къча ме пришпорва към пощата. И така на галоп – километър. А там, познайте, пакетчето се оказва... 20-килограмов кашон. Ай, честито! Герчо зърва големия подарък и очите му грейват като златото по кунките на майка му. После поглежда повяхналата ми физиономия, сканира ситуацията и щракащият му ум предлага:
– Тате, искам да ти помогна.
– Как?!
– Аз ще нося колета, ти ще носиш мен!
Сладурчест помощник е, нали, татина отмяна! Но, мерси! Сега ми трябва истински помощник -„шерп”. А от мисълта да се връщам обратно, в тоз топлик, с два самара на гръб, получавам месечна спермопауза. Извинете, исках да кажа мускулно-мозъчна мегаспазма.
Пулсът пак подскача. Препотен присядам полувъзнак по пейката пред пощата. Скапан, слънчасал, се свързвам със 112. Поръчвам „Пътна помощ” плюс „Пожарна” – по погрешка. Превъртях. Притеснено поглеждам – пристига „психолинейка”, подире пищи „Полиция”. Прекрасно! Пращат подходящите помощници.

ХуЛитер Записан(а): Jun 14, 2009 Мнения: 11

Смях се с глас! Браво!

Забавен текст и интересен език, експресивен. Не разбирам критериите на оня/оная, поставил/а ниска оценка. От мен максималната и успех! Confused

Много интелигентен текст Smile

Ама трябваше още за барабонките.. хахаа

Бива си го, наистина! С този еко корнфлийкс и..." – Аз ще нося колета, ти ще носиш мен! " Laughing

Успех!

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Стокилограмов свин!!! Very Happy

Смях!

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

)))))

Много ми хареса Very Happy

Браво, кулинарен чародеецо!
Що не се пробваш и в *Мастер-шеф* ?
С диетичното меню за манекенки ще ги разбиеш...ако се престрашат да опитат!

5 - от мен... От сърце! И- успех!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите