Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: coolmimi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13834

Онлайн са:
Анонимни: 366
ХуЛитери: 0
Всичко: 366

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2019 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Писателят или третото око на света
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2408
Място: Варна

МнениеВъведено на: 23 Ное 2016 19:05:24 » Писателят или третото око на света Отговори с цитат върни се горе

С риск да си навлека гневът на Алби, пускам този текст тук във форума. Мисля, че има върху какво да разсъждаваме. Знам, че много от вас биха се въздържали от споделяне на мнение заради респекта към автора. Но ние до скоро плачехме, че разни досадници пълнеха форума с глупавите си заяждания и изкривяваха всяка тема. Ето сега можем спокойно да разсъждаваме. Лесно му е на Валери, има си го моженето и каквото и да каже си тежи на мястото. Но дори и да не се получи дискусия, аз се радвам, че пуснат във форума този текст ще стигне до повече хора. Според мен трябва.

Писателят или третото око на света
Човек става писател в своето детство. Отначало детето не осъзнава какво и защо се случва с него, едва по-късно започва да разбира, че в душата му нещо започва да се надига, да ври, да пуща пара на кълбета – още неясни, безформени – каквито са и сънните дъхове на вулканите, които все още нямат намерение да се събуждат, но вече са отворили към небесните бездни едното си око. Поради липса на второ.

За Третото око е още рано, твърде рано. Отварянето на Третото око е внимателен, бавен процес – и той може да не се състои. До Третото око трябва да минат много години. Трябва да изтече много вода. Ядене, пиене, четене, жена, дом, челяд, мирис на запалена печка, на сутрешно кафе, на пелени, любови, сгромолясвания, разочарования, самота, изпращане на скъпи мъртъвци оттатък – и, разбира се, онзи благословен мързел – часове за съзерцание, и часове, пропилени в най-безсмисления писателски труд според прагматиците –потъването в дълбокия кладенец на спомените, тяхното идене на безплътни, сякаш разбити армии, съзерцаването на безсмисления уличен кипеж, на пазарната гълчава, на някой навъсен изгрев, на красиво потъващ залез, на чворестите ръце на баба, на собствения пъп, ако щете. После – белият лист и всичко, което се свързва с него – кафето, луличката, тихите стъпки на жената в съседната стая, тракането на пишещата машинка до трети петли, страшната непоносимост на въпросите и безкрайната върволица от видения – уловими и неуловими – в напомпения до пръсване писателски въздух...

Когато Третото око се отвори, тогава вече си писател, но това все още не е достатъчно. За да минеш като писател през света, се искат още много работи. Но най-главното е да съхраниш Детето в себе си – и да запазиш чистотата на детския поглед. До края на своите писателски дни. Единствено тогава писателят ще може да пише така, както детето диша и както вижда – леко, неусетно, без асматични пристъпи и нагрочени облаци в зениците, в мислите, в душата.

Детето. Ако искаш да станеш писател, пази Детето в себе си – нека то да те преведе през света. Само то е в състояние да те създаде и да те съхрани като писател. Зачеркнеш ли го, свършено е.

Никой в изкуството не се самоубива така бавно и сигурно, за да не кажа с хладна, чудовищна, методична жестокост, както писателят. Художниците са деца на Бога, на природата – те пият до посиняване, пеят с разгърдени, протегнати към света души, плачат – и рисуват, докато грохнат пред статива. Актьорите са чеда на Сатаната, хранят се от лукавата и властна като любовница суета, музикантите подреждат хаоса в душата си и от световния хаос изпридат невероятни и безплътни като паяжини мрежи, в които улавят душите ни, но никога не са в състояние да ни обяснят какво искат да ни кажат с дълбочинното си изкуство, защото разчитат на внушението.

Писателят отговаря на абсолютно всички гореописани показатели. Дори нещо повече – писателят е тяхното избистрено до съвършенство олицетворение. Той е побрал в душата си и в своите книги горчилката на света – и е единственият човек на изкуството, който е в състояние да предложи лек срещу нея. Това е самата му душа – крехка, наранима, всеотдайна, самопожертвователна. Животът на писателя винаги минава по ръба на лудостта. Да носиш дарбата си на писател през света, е равносилно на това цял живот да живееш със стъклена ампула цианкалий под езика.
Валери Станков

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com