Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
17 Юни 2013 13:29:48 » Един нов философ, опълчил се дори и на Дядо Фройд!
Истина е, философия дошла от вековете, проповядвана от големите умове на човечеството и поднесена от талантлив автор и добър преводач, Е, изящното блюдо от което се усеща аромата на пикантното четиво, грабва мисълта и препраща през вековете на пир и гуляи, си е истинска наслада за Духа.
Припомнете си картината на Рембранд, Автопортрет със Саския...
Изкуството да се храним, което всъщност предопределя и хармонията между Душа и Тяло, е възпитание на вкусовете.
То си е един суров урок по живот.
Хедонистичният Ангел в нас ни влече към Удоволствието получено от изискано отношение към храни и напитки, които вълнуват кръвта ни, уголемяват желанията и страстите, гонят страха от Смъртта!
Да, когато е човек е доволен от храненето в изискана обстановка, с изкуството да се съчетаят умело храна и напитки, (да не се бърка с прежИвянето хех) , го застигат сладостни мисли, чувствеността му се засилва, независимо от възрастта, и той получава така да се каже, "фуга идеарум" , или просто казано - летеж на мисълта. "))
---
Тази великолепно произведение препрочитам за пореден път отпред назад и обратно, после диагонално (владея този похват на четене),
и след всяко потъване/потапяне в света на гастрономическият разум, каква препратка към галактическият, нели така, получавам душевен оргазъм, несравнимо удоволствие с "оня" другият, да ми прости Дядо Фройд, психоаналитичното отклонение, за да се "отече" онова натрупано неудоволствие от живота напоследък, който ни заобикаля, обгръща и душИ.
---
Едно бижу е тази книга сред пъстротата, а понякога и сивотота, простете клишето, на това което ни се предлага по книжарниците днес.
На издателството, аплодисменти от първия ред в Театъра.
На автора да е жив и здрав!
На преводача, тоже.))))
Никола Анков
_________________ ...аз идвам, а ти?
Tisserand ХуЛитер
Записан(а): Jul 25, 2007
Мнения: 96
Място: Варна
Въведено на:
31 Май 2014 01:08:38 » Един нов философ, опълчил се дори и на Дядо Фройд!
На този ден през 1959 година е роден авторът на "Гастрономическият разум. Философия на вкуса".
Повтарям поздравлението си отпреди две години за "четящите този достоен сайт с песен на една супер-група":
http://vbox7.com/play:1ca6223840
Въведено на:
07 Мар 2015 19:35:26 » Through My Veins
“... Няма философия без философ, и няма философ без тяло: хилаво или силно, мършаво или здраво, прославящо живота или обърнато към смъртта. Обзета от пламъци и набраздена от потоци, вулканична и преливаща от жизненост плът, която се изразходва и гори, пламенна и страстна плът; или вече изсушена от смъртта и огорченията плът, покрита със сгурия и тиня, затънала в калта и страдаща при обуздаването на страстите. Двата вида плът пораждат съответни философии: хедонистичният ангел е съставен от първата, аскетичното тяло – от втората.
Тялото е утробата, в която се изграждат перспективите и вижданията за света, следователно е мястото на света, самият свят...” Мишел Онфре.
"...И един ден ми бе зададен въпросът, който ми позволи истинско познание: кой е вашият най-прекрасен гастрономически спомен? Избирателен и селективен въпрос, архитектонично питане, ако има такова. Какво да избера? И от какво да откроя? Особена и превзета казуистика. Трябваше да открия онова, което бе оставило най-същностна следа в душата ми. Може би "Икем"? "Романе-Конти", "Петрюс" или "Шьовал Блан"? "Озон", "Латур" или "Лафит"? „Роеленже”, „Сандеренс” или „Робюшон”? Морски охлюви от Котантен, чучулиги от Морван или лисбойски раци?
Идеята ми дойде като светкавица, пробляснала от мястото, където бе: глъбините на детските ми спомени. Най-прекрасният ми гастрономически спомен бе една ягода в градината на баща ми. Денят бе горещ, през лятото. Ягодите бяха изпълнени с топлина, прогаряща плодовете до хладната сърцевина. Листата не бяха достатъчни за закриляща сянка. Откъснах една. Баща ми ме подкани да я изплакна, както се изразяваше, за да я почистя и освежа. Струята от чешмата бе ледена, излизаща от дремещия под градината извор. Когато поставих ягодата в уста, тя бе хладна на повърхността и топла в сърцевината си – нежна, почти студена кожица и прохладна месеста част. Смачкана под небцето ми, тя се втечни и заля езика, бузите ми, после се спусна по гърлото ми. Затворих очи. Баща ми бе до мен, копаеше земята, приведен над зеленчуковите лехи. В продължение на миг – цяла вечност – се превърнах в тази ягода, чист и обикновен вкус, разлян по света и съдържащ се в детската ми плът. Щастието ме бе докоснало с крило, преди да отлети другаде. Оттогава дебна завръщането на хедонистичния ангел, чиито оперение и дъх толкова ми бяха харесали. Няма съмнение, че го търся с плам и че той се крие, появявайки се, когато най-малко го очаквам, когато вече нямам никаква надежда. Моята книга е в негова възхвала."
Мишел Онфре. "Гастрономическият разум. Философия на вкуса".
И така... Kой е вашият най-прекрасен гастрономически спомен, уважаеми дами и господа, четящи този достоен за уважение сайт?
"...И един ден ми бе зададен въпросът, който ми позволи истинско познание: кой е вашият най-прекрасен гастрономически спомен? Избирателен и селективен въпрос, архитектонично питане, ако има такова. Какво да избера? И от какво да откроя? Особена и превзета казуистика. Трябваше да открия онова, което бе оставило най-същностна следа в душата ми. Може би "Икем"? "Романе-Конти", "Петрюс" или "Шьовал Блан"? "Озон", "Латур" или "Лафит"? „Роеленже”, „Сандеренс” или „Робюшон”? Морски охлюви от Котантен, чучулиги от Морван или лисбойски раци?
Идеята ми дойде като светкавица, пробляснала от мястото, където бе: глъбините на детските ми спомени. Най-прекрасният ми гастрономически спомен бе една ягода в градината на баща ми. Денят бе горещ, през лятото. Ягодите бяха изпълнени с топлина, прогаряща плодовете до хладната сърцевина. Листата не бяха достатъчни за закриляща сянка. Откъснах една. Баща ми ме подкани да я изплакна, както се изразяваше, за да я почистя и освежа. Струята от чешмата бе ледена, излизаща от дремещия под градината извор. Когато поставих ягодата в уста, тя бе хладна на повърхността и топла в сърцевината си – нежна, почти студена кожица и прохладна месеста част. Смачкана под небцето ми, тя се втечни и заля езика, бузите ми, после се спусна по гърлото ми. Затворих очи. Баща ми бе до мен, копаеше земята, приведен над зеленчуковите лехи. В продължение на миг – цяла вечност – се превърнах в тази ягода, чист и обикновен вкус, разлян по света и съдържащ се в детската ми плът. Щастието ме бе докоснало с крило, преди да отлети другаде. Оттогава дебна завръщането на хедонистичния ангел, чиито оперение и дъх толкова ми бяха харесали. Няма съмнение, че го търся с плам и че той се крие, появявайки се, когато най-малко го очаквам, когато вече нямам никаква надежда. Моята книга е в негова възхвала."
Мишел Онфре. "Гастрономическият разум. Философия на вкуса".
И така... Kой е вашият най-прекрасен гастрономически спомен, уважаеми дами и господа, четящи този достоен за уважение сайт?
Тук съм го въплътил, моя спомен, в който взех пряко участие...
Еха
Tisserand
ХуЛитер
Записан(а): Jul 25, 2007
Мнения: 77
Място: Варна
Въведено на: Thu Jul 09, 2015 11:38 am »
Радост на душата ми достави,
туй, що Leo, в темата прибави!
Tisserand.
ЯДЕНЕТО ИЗИСКВА И ПИТИЕТО, А ТОВА Е ТРУДНА ЗАДАЧА...БЯХ НА ГОСТИ, ДОМАКИНЯТА СЕРВИРА САЛАТА "МОРСКИ ДАР" ,МММ, МИДИ, РАЧЕШКИ РОЛЦА, СКАРИДИ ТИП "ГАМБЕРИ", СЪС СИТНО НАРЯЗАН ЛУК ВЪРХУ ПОДЛОЖКА ОТ БОСИЛЕК И РОЗОВИ ДОМАТИ РЕЗНАТИ НА ПОЛОВИНА ПРЕЗ ТАЛИЯТА ХАХ, ПЕСТО, БАЛСАМОВ ОЦЕТ ЗА ДРЕСИНГ ПЛЮС ЗЕХТИН, ЛЕКА СПАГЕТЕРИЙКА, ПИПАЛЦА ОТ ОКТОПОД, ОПАШКА НА ЛАНГУСТА...ДОТУК ДОБРЕ, НО...ДОМАКИНЪТ ИЗВАДИ КОНЯК, БИЛ ОТЛЕЖАЛ И АЗ ИЗГУБИХ ГАСТРОНОМИЧЕСКИЯ СИ РАЗУМ, ИЗВИНИХ СЕ ЧЕ СЪМ ЛЕКО "РАЗСТРОЕН И ИЗВАДИХ ЛИЧНОТО СИ ПАТРОНЧЕ ВОДКА "АБСОЛУТ", МАСТИКА НЕ ПОНАСЯМ, ДОРИ И УЗО "ДОДЕКА 12", ЛЮБИМОТО НА ЗОРБАС, ДАА, БЯХМЕ НА ГОСТИ В ДОМА НА КОРАБНИЯ АГЕНТ В РАВЕНА, АРАБИН ОТ СМЕСЕН ПРОИЗХОД, ТЪРГУВАЩ ВИНКЕЛИ, И НАЕМАЩ КОРАБИ НА
БМФ...ВПРОЧЕМ, НЕ ПИЕЩ АЛКОХОЛ, ОРТОДОКСАЛЕН МУСЛИМ...
ТАКА ЧЕ, ДРАГИ МИ ТИЗЕРАНД, МИШЕЛ ОНФРЕ С НЕГОВИТЕ ИЗИСКАНИ ЖЕЛАНИЯ ХРАНАТА И ПИТИЕТО ДА "ОТВОРЯТ" ДУШАТА И ДА ДОСТАВЯТ ОНОВА НЕЗАБРАВИМО УДОВОЛСТВИЕ, КОЕТО МНОГО ЖЕНИ ГО ПРЕДПОЧИТАТ ПРЕД СЕКСА, ХЕХ, ШЕГИЧКА ВЕ, УИЛИ, ОТПЪТУВА ДАЛЕКО ДАЛЕКО И СЕ СТОПИ В ЦИГАРЕНИЯ ДИМ ОБВИВАЩ ЛИЦЕТО НА КЕПТИН,А ДО МЕН, И ПРИКРИВАЩО ЕДНО СУРОВО ИЗРАЖЕНИЕ, КОЕТО ГОВОРЕШЕ НА СВОЯ МОРЯШКИ ЕЗИК: ЩО НЕ ВЗЕМА ДА ТИ .БА .УТКАТА ЛЕЛИНА, АРАБСКО НЕДОРАЗУМЕНИЕ ТАКОВА...
Е, ТОВА ЕБРАТЯ И СЕСТРИ, МОЯ ЕМОЦИОНАЛЕН ОТПЕЧАТЪК ОТ ЕДНО НЕСЪСТОЯЛО СЕ ПИРШЕСТВО НА ДУХ И ТЯЛО, ТЯЛО И ДУХ, ЪХЪ!
ДОКИС КРОКИС,
БИВШ КОРАБЕН ЛЕКАР...))
"...И един ден ми бе зададен въпросът, който ми позволи истинско познание: кой е вашият най-прекрасен гастрономически спомен? Избирателен и селективен въпрос, архитектонично питане, ако има такова. Какво да избера? И от какво да откроя? Особена и превзета казуистика. Трябваше да открия онова, което бе оставило най-същностна следа в душата ми. Може би "Икем"? "Романе-Конти", "Петрюс" или "Шьовал Блан"? "Озон", "Латур" или "Лафит"? „Роеленже”, „Сандеренс” или „Робюшон”? Морски охлюви от Котантен, чучулиги от Морван или лисбойски раци?
Идеята ми дойде като светкавица, пробляснала от мястото, където бе: глъбините на детските ми спомени. Най-прекрасният ми гастрономически спомен бе една ягода в градината на баща ми. Денят бе горещ, през лятото. Ягодите бяха изпълнени с топлина, прогаряща плодовете до хладната сърцевина. Листата не бяха достатъчни за закриляща сянка. Откъснах една. Баща ми ме подкани да я изплакна, както се изразяваше, за да я почистя и освежа. Струята от чешмата бе ледена, излизаща от дремещия под градината извор. Когато поставих ягодата в уста, тя бе хладна на повърхността и топла в сърцевината си – нежна, почти студена кожица и прохладна месеста част. Смачкана под небцето ми, тя се втечни и заля езика, бузите ми, после се спусна по гърлото ми. Затворих очи. Баща ми бе до мен, копаеше земята, приведен над зеленчуковите лехи. В продължение на миг – цяла вечност – се превърнах в тази ягода, чист и обикновен вкус, разлян по света и съдържащ се в детската ми плът. Щастието ме бе докоснало с крило, преди да отлети другаде. Оттогава дебна завръщането на хедонистичния ангел, чиито оперение и дъх толкова ми бяха харесали. Няма съмнение, че го търся с плам и че той се крие, появявайки се, когато най-малко го очаквам, когато вече нямам никаква надежда. Моята книга е в негова възхвала."
Мишел Онфре. "Гастрономическият разум. Философия на вкуса".
И така... Kой е вашият най-прекрасен гастрономически спомен, уважаеми дами и господа, четящи този достоен за уважение сайт?
Тук съм го въплътил, моя спомен, в който взех пряко участие...
Еха
Tisserand
ХуЛитер
Записан(а): Jul 25, 2007
Мнения: 77
Място: Варна
Въведено на: Thu Jul 09, 2015 11:38 am »
Радост на душата ми достави,
туй, що Leo, в темата прибави!
Tisserand.
ЯДЕНЕТО ИЗИСКВА И ПИТИЕТО, А ТОВА Е ТРУДНА ЗАДАЧА...БЯХ НА ГОСТИ, ДОМАКИНЯТА СЕРВИРА САЛАТА "МОРСКИ ДАР" ,МММ, МИДИ, РАЧЕШКИ РОЛЦА, СКАРИДИ ТИП "ГАМБЕРИ", СЪС СИТНО НАРЯЗАН ЛУК ВЪРХУ ПОДЛОЖКА ОТ БОСИЛЕК И РОЗОВИ ДОМАТИ РЕЗНАТИ НА ПОЛОВИНА ПРЕЗ ТАЛИЯТА ХАХ, ПЕСТО, БАЛСАМОВ ОЦЕТ ЗА ДРЕСИНГ ПЛЮС ЗЕХТИН, ЛЕКА СПАГЕТЕРИЙКА, ПИПАЛЦА ОТ ОКТОПОД, ОПАШКА НА ЛАНГУСТА...ДОТУК ДОБРЕ, НО...ДОМАКИНЪТ ИЗВАДИ КОНЯК, БИЛ ОТЛЕЖАЛ И АЗ ИЗГУБИХ ГАСТРОНОМИЧЕСКИЯ СИ РАЗУМ, ИЗВИНИХ СЕ ЧЕ СЪМ ЛЕКО "РАЗСТРОЕН И ИЗВАДИХ ЛИЧНОТО СИ ПАТРОНЧЕ ВОДКА "АБСОЛУТ", МАСТИКА НЕ ПОНАСЯМ, ДОРИ И УЗО "ДОДЕКА 12", ЛЮБИМОТО НА ЗОРБАС, ДАА, БЯХМЕ НА ГОСТИ В ДОМА НА КОРАБНИЯ АГЕНТ В РАВЕНА, АРАБИН ОТ СМЕСЕН ПРОИЗХОД, ТЪРГУВАЩ ВИНКЕЛИ, И НАЕМАЩ КОРАБИ НА
БМФ...ВПРОЧЕМ, НЕ ПИЕЩ АЛКОХОЛ, ОРТОДОКСАЛЕН МУСЛИМ...
ТАКА ЧЕ, ДРАГИ МИ ТИЗЕРАНД, МИШЕЛ ОНФРЕ С НЕГОВИТЕ ИЗИСКАНИ ЖЕЛАНИЯ ХРАНАТА И ПИТИЕТО ДА "ОТВОРЯТ" ДУШАТА И ДА ДОСТАВЯТ ОНОВА НЕЗАБРАВИМО УДОВОЛСТВИЕ, КОЕТО МНОГО ЖЕНИ ГО ПРЕДПОЧИТАТ ПРЕД СЕКСА, ХЕХ, ШЕГИЧКА ВЕ, УИЛИ, ОТПЪТУВА ДАЛЕКО ДАЛЕКО И СЕ СТОПИ В ЦИГАРЕНИЯ ДИМ ОБВИВАЩ ЛИЦЕТО НА КЕПТИН,А ДО МЕН, И ПРИКРИВАЩО ЕДНО СУРОВО ИЗРАЖЕНИЕ, КОЕТО ГОВОРЕШЕ НА СВОЯ МОРЯШКИ ЕЗИК: ЩО НЕ ВЗЕМА ДА ТИ .БА .УТКАТА ЛЕЛИНА, АРАБСКО НЕДОРАЗУМЕНИЕ ТАКОВА...
Е, ТОВА ЕБРАТЯ И СЕСТРИ, МОЯ ЕМОЦИОНАЛЕН ОТПЕЧАТЪК ОТ ЕДНО НЕСЪСТОЯЛО СЕ ПИРШЕСТВО НА ДУХ И ТЯЛО, ТЯЛО И ДУХ, ЪХЪ!
ДОКИС КРОКИС,
БИВШ КОРАБЕН ЛЕКАР...))
Не разбирам защо трябва да се пише с главни букви, Док! А и в текста ти, не намирам отговора на въпроса: "Кой е най-прекрасният, Ти, гастрономически спомен!?
Tisserand.
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
10 Авг 2015 10:30:20 » ЗАЩОТО НЕ СИ УЗРЯЛ ДА СХВАНЕШ ИРОНИЯТА, ДРАГИ...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума