competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
04 Юни 2016 20:43:32 » Полет в плен |
  |
Топло ми е! Трябва ли да е толкова топло?
Изправям тяло и изпъчвам гърди, разпервам криле… бавно и гордо. Блестящи, кафеникаво златисти, внушителни.
Мощен тласък… отделям се от калта… но нещо рязко и неумолимо ме връща. Металната халка на крака ми наранява и без това нащърбената кожа. Няколко плясъка с криле, може да успея този път. Въжето се опъва като тетива на лък и ме принуждава да се върна обратно.
Странното същество идва. Или ми носи храна, или ще ме изведе. Искам да ям! Големи парчета прясно, сочно пиле. Ммм, има и кости — вкусно! Къде отиваш? Къде? Лети ми се, казах! Не тръгвай! Искам да те изкълва целият. Да опитам дали е толкова нежно и крехко и твоето месо.
Пак пристига, чувам го още преди да ме е наближило. Слага нещо на очите ми. Така е добре. Тъмно и спокойно. Движа се, сигурна съм, макар и тялото ми да не помръдва. Отпускам се… днес ще летя.
Притихнала. Напрегната. В очакване. Оставям безпроблемно да ме отнесат до рампата. Усещам силните пориви на вятъра. Зове ме. Откриват главата ми и ме пуска… Свобода! Кратка, но лична свобода!
Разпервам криле и се спускам. Свирепа и устремена. Знам, че за това съм родена. Робиня на земята и господарка на небесата. Оставям въздушната струя да мине през мен само за миг. После я яхвам и заедно танцуваме във висините. Мога да го правя вечно. Жива съм… слънцето е все още високо, но вече не е толкова топло.
Чувам как ме вика… нека вика! Не мога още да заменя това блаженство с храна. Или мога? Храна… усещам мириса ѝ толкова отчетливо… свежа… гладна съм. Кацам и ръфам настървено. То отново закрива очите ми. Само да го достигна ще го изкълва! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 804
ХуЛитери: 3
Всичко: 807
Онлайн сега:
