Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: krvelkov
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13837

Онлайн са:
Анонимни: 148
ХуЛитери: 2
Всичко: 150

Онлайн сега:
:: pastirka
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2019 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Приказка за Хвърчилко
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
66%
 66%  [ 4 ]
4
16%
 16%  [ 1 ]
3
16%
 16%  [ 1 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 6


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 601

МнениеВъведено на: 07 Юни 2016 20:43:31 » Приказка за Хвърчилко Отговори с цитат върни се горе

Кърпичка-хвърчилка. Така се наричаше играта, която Кристиянчето научи от баба си Кръстинка. Но нямаше с кого да я играе. Повика тоя-оня, всички бяха залепени за компютрите и не искаха да си губят времето с бавни, скучни, демодирани игри. Само Мони се смили и каза:
- Давай линк и да я мятаме!
Кристиянчето нямаше линк. Нямаше и компютър, защото татко не можеше да ѝ купи. Той през повечето време беше безработен, а апартаментът им беше ипотекиран.
Веднъж тя попита баба Кръстинка какво значи „ипотекиран“, но баба отговори, че не ѝ трябва да знае. Тогава попита студентката от другия вход, защото тя единствена отговаряше сериозно на въпросите ѝ. Кака Светли каза:
- Това е все едно да си играеш с кукли, които не са твои. Купени са за теб, стоят в твоята стая, но не са твои. Не съвсем.
Кристиянчето пак не разбра много, обаче ѝ стана мъчно.
А сега пък Мони загуби интерес към играта, нали не се играе на компютъра. Момиченцето реши да поиграе самò. Само че вкъщи всички кърпички бяха книжни, а баба ѝ каза, че се играе с кърпичка от плат. Нищо, и така може да стане. Кристи извади една кърпичка, скъса мушкатено цветче, зави го вътре, върза кърпичката на възел и я пусна през терасата. Не, не летеше добре. Извади други кърпички от пакетчето, започна да ги разтваря и пуска една след друга. Стори ѝ се, че една от тях се справи успешно с летенето. Но кърпичките свършиха. Тогава се звънна на вратата. Баба Кръстинка отвори. Беше Домоправителят. Така го наричаха - май малко хора знаеха истинското му име. Щом го видя, Кристиянчето се скри зад гърба на баба си. Не го харесваше, той обичаше да крещи. И сега се развика:
- Не Ви ли е срам, госпожо! Стоите си вкъщи, по цял ден гледате сериали, а не си възпитавате внучката. Напуска сума ти и боклуци долу!
Баба се обърна и я изгледа с укор. Кристиянчето се изчерви:
- Ама аз… щях да ги събера. Друг път не съм хвърляла нищо.
Е, малко послъга. Веднъж се забавлява да стреля с черешови костилки по една найлонова торбичка, която вятърът беше закачил на кестена под терасата. И улучваше ли, улучваше.
- Отивай си в стаята! Наказана си! – кресна баба, след което слезе да събере кърпичките.

Вече час Кристиянчето седеше на леглото и наблюдаваше играчките си. Беше я страх да им се радва. Ами ако са ипотекирани? Я по-добре да се отърве от тях, че да не ги мисли. Ще ги изхвърли, те поне не са боклуци. Дотътри големия стол до прозореца…
Една след друга навън полетяха играчки. Всъщност никоя не летеше добре. Остана зайо. Той имаше някакъв шанс за красив полет, защото ушите му бяха дълги, приличаха на криле и бяха по-големи от тялото му. Зайо си нямаше име, Кристиянчето все не намираше подходящо, а сега извъднъж се сети:
- Кръщавам те Хвъчилко! – зарадва се на хрумването си тя и го метна с всичка сила през прозореца.
Хвърчилко се закачи на кестеновите клони. Ушите му се полюшнаха - сякаш ще полети. Към небето. При мама.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
PLACEBO
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2005
Мнения: 723
Място: София

МнениеВъведено на: 11 Юни 2016 11:38:57 » Отговори с цитат върни се горе

Прекрасен разказ!
Успех!!!

_________________
Не се завръщай...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя ICQ номер
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com