Приказка за Хвърчилко

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Кърпичка-хвърчилка. Така се наричаше играта, която Кристиянчето научи от баба си Кръстинка. Но нямаше с кого да я играе. Повика тоя-оня, всички бяха залепени за компютрите и не искаха да си губят времето с бавни, скучни, демодирани игри. Само Мони се смили и каза:
- Давай линк и да я мятаме!
Кристиянчето нямаше линк. Нямаше и компютър, защото татко не можеше да ѝ купи. Той през повечето време беше безработен, а апартаментът им беше ипотекиран.
Веднъж тя попита баба Кръстинка какво значи „ипотекиран“, но баба отговори, че не ѝ трябва да знае. Тогава попита студентката от другия вход, защото тя единствена отговаряше сериозно на въпросите ѝ. Кака Светли каза:
- Това е все едно да си играеш с кукли, които не са твои. Купени са за теб, стоят в твоята стая, но не са твои. Не съвсем.
Кристиянчето пак не разбра много, обаче ѝ стана мъчно.
А сега пък Мони загуби интерес към играта, нали не се играе на компютъра. Момиченцето реши да поиграе самò. Само че вкъщи всички кърпички бяха книжни, а баба ѝ каза, че се играе с кърпичка от плат. Нищо, и така може да стане. Кристи извади една кърпичка, скъса мушкатено цветче, зави го вътре, върза кърпичката на възел и я пусна през терасата. Не, не летеше добре. Извади други кърпички от пакетчето, започна да ги разтваря и пуска една след друга. Стори ѝ се, че една от тях се справи успешно с летенето. Но кърпичките свършиха. Тогава се звънна на вратата. Баба Кръстинка отвори. Беше Домоправителят. Така го наричаха - май малко хора знаеха истинското му име. Щом го видя, Кристиянчето се скри зад гърба на баба си. Не го харесваше, той обичаше да крещи. И сега се развика:
- Не Ви ли е срам, госпожо! Стоите си вкъщи, по цял ден гледате сериали, а не си възпитавате внучката. Напуска сума ти и боклуци долу!
Баба се обърна и я изгледа с укор. Кристиянчето се изчерви:
- Ама аз… щях да ги събера. Друг път не съм хвърляла нищо.
Е, малко послъга. Веднъж се забавлява да стреля с черешови костилки по една найлонова торбичка, която вятърът беше закачил на кестена под терасата. И улучваше ли, улучваше.
- Отивай си в стаята! Наказана си! – кресна баба, след което слезе да събере кърпичките.

Вече час Кристиянчето седеше на леглото и наблюдаваше играчките си. Беше я страх да им се радва. Ами ако са ипотекирани? Я по-добре да се отърве от тях, че да не ги мисли. Ще ги изхвърли, те поне не са боклуци. Дотътри големия стол до прозореца…
Една след друга навън полетяха играчки. Всъщност никоя не летеше добре. Остана зайо. Той имаше някакъв шанс за красив полет, защото ушите му бяха дълги, приличаха на криле и бяха по-големи от тялото му. Зайо си нямаше име, Кристиянчето все не намираше подходящо, а сега извъднъж се сети:
- Кръщавам те Хвъчилко! – зарадва се на хрумването си тя и го метна с всичка сила през прозореца.
Хвърчилко се закачи на кестеновите клони. Ушите му се полюшнаха - сякаш ще полети. Към небето. При мама.

Прекрасен разказ!
Успех!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите