Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: krvelkov
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13837

Онлайн са:
Анонимни: 178
ХуЛитери: 7
Всичко: 185

Онлайн сега:
:: pastirka
:: Elling
:: rosy88
:: Albatros
:: rady
:: doktora
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2019 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Locus amoenus
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
83%
 83%  [ 5 ]
4
0%
 0%  [ 0 ]
3
16%
 16%  [ 1 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 6


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 601

МнениеВъведено на: 10 Юни 2016 09:38:03 » Locus amoenus Отговори с цитат върни се горе

Състоянието му, според докторите, се влошаваше все повече с всеки изминал ден. Но дори те грешаха – влошаваше се с всеки изминал час, всяка изминала минута, всяка изминала секунда. Треска го тресеше между тези оголени стени. Депресия, гроза някаква. Не бе и дума продумал седмици наред, а безсънието го мъчеше все повече и повече.
Полумракът навън започва да се сгъстява. Небето придобива мъртво-черни отенъци. Той насочва погледа си, мрачен и страшен, към мъгливия прозорец. Известно време блуждае из вечерния здрач, после се спира и неговата мечта изплува пред очите му.
Старият град. Макар и никога да не бе го посещавал, той знаеше много за красотата и магическата атмосфера там. Бе слушал, чел... и мечтал. Една мечта, която с годините бе проникнала в душата му толкова дълбоко, колкото да извърви пътя от копнеж до депресия, а накрая – до лудост. Свободата на свободната му воля се бе превърнала в илюзия. Реалността вече не съществуваше. Мислите го отнасяха все натам – към Стария град. Към хората. Към всички онези събития, за които бе чел в интернет. Към карнавалите. Към фестивалите. Към величието, историята и вълшебството на това място. Обичаше да си представя калдъръма и тепетата, макар и това да бяха единствените препятствия, правещи мечтата му така неизпълнима.
Стресна се и излезе от транса, в който бе изпаднал. С няколко движения на ръцете завъртя колелата на инвалидната си количка и се отдалечи от прозореца. Знаеше, че тази гледка го убива. Убива го бавно, мъчително. Затвори очи, притисна силно клепачи и си помисли, че би разменил всичките оставащи дни от живота си за една единствена обиколка в Стария град.
Внезапно го сполетя остра пронизваща болка в областта на гръдния кош и сърцето, съпроводена от неритмични сърдечни съкращения. Тялото му се стегна. Главата му се отпусна. Изпадна в безтегловност...
* * *
Отвори очи и видя, че тялото му се рее във въздуха. Без усилие за завъртя и се понесе с лекота над сградите. Осъзна, че за първи път има шанса да посети и да види със собствените си очи всички кътчета на Пловдив. Можеше без никакви затруднения да обиколи всяка точка на града. Но сега това не го интересуваше. Всичките му мисли бяха концентрирани към едно място. Тялото последва мислите и се насочи към Стария град. Не познаваше какво е усещането да ходи, но се запозна с най-великолепното състояние, което някога бе чувствал – състоянието на полет. Летеше високо и далече. Колкото повече се доближаваше до мечтаното място, толкова по-развълнуван и щастлив се чувстваше.
А ето го и калдъръма. Ето ги и фестивалитe, и карнавалите. Прелетя над група нестинари, танцуващи върху жарта. После прелетя над друга група хора, дегустиращи вино. Известно време се рееше над Античния театър... Колко ли му завиждат всички онези хора долу, които не могат да летят? Усмивката на лицето му придоби измерения, достойни за безграничното щастие.
* * *
Там, между оголените стени, до мъгливия прозорец, няколко човека скърбят и ридаят. Оплакват безжизнено тяло.
Никой не забелязва,
усмивката
на лицето му.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
lubara
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 29, 2009
Мнения: 104
Място: Велико Търново и София

МнениеВъведено на: 10 Юни 2016 12:53:05 » Отговори с цитат върни се горе

Бих желал заглавието да е на български език. Гласувах, няма да кажа с каква оценка.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com