Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: krvelkov
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13837

Онлайн са:
Анонимни: 397
ХуЛитери: 2
Всичко: 399

Онлайн сега:
:: doktora
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2019 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Обещавам да летя !
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
0%
 0%  [ 0 ]
4
0%
 0%  [ 0 ]
3
0%
 0%  [ 0 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 0


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 601

МнениеВъведено на: 05 Юни 2016 18:13:36 » Обещавам да летя ! Отговори с цитат върни се горе

Запази ме, Боже -
не от бръчките
по овехтялата ми
кожа,
че са белези
от рани преболяли
и усмивки,
смачкани ,
но светли някак
оцеляли,
кътани от време…
А ме пощади от тези-
сгърчените във душата,
дето блъска се и стене
от страха
да се изправя;
запази ме от търга
на знамената;
от фалшивата позлата;
да не се удавя
във приятелствата
бивши
и любови-
печеливши !
Но най-вече -
от предречени окови
на посредственост
унила,
тръпното очакване
на чудо
заменила
с леност
в делнична окраска;
радост, бликаща
във ручеи сребристи
с утаено
безразличие
под маска.
Мирисът, вкусът –
„приятно-сладко”,
ала смисълът го губя
бавно
ден след
ден...
В тишината
преди утрото,
когато
се пробудя
и го чакам
да осъмне
в мен...
И тогава
се измъквам,
и макар за кратко,
се издигам и летя -
тъй свободно, безметежно,
както никога не съм
и мислила,
че мога !
Но къде?! Кога?!
Времето се свива
във фуния строга
и засмуква
с безпощадна турболентност
небосвода,…
…писано хвърчило,…
…къщата на село,...
…и оназ зелена пейка
от която ръкомахат
рошави мечти
и с весел смях
звънлив
светулките догонват…
После профучават
влакове и гари…
…някой хлипа на портала,
бариерите са оглушали,
стари…
и откраднати целувки
шеметно летят...
все надолу във спирала
като шарено торнадо,
все по-ниско, по-нататък…
…няма как да спрат…
…плаче бебе жаловито,
не престава –
трудно зъбчета поникват…
… по площада
веят знамена и викат,
викат…
Всички май са полудели !...
После става тъмно.
Тока ли са спрели?
Не, от бурята е.
Сякаш поотмина?
Твърде, твърде... тихо.
Тъй е във окото- знам.
И вълните на морето
се стаиха,
мъртви сякаш са
от горест-
чакат без надежда
вече
утрото да ги разбуди,
черната прокоба да прокуди…
Лодките отплавали са
надалече
подир вятъра,
в платната да го хванат,
че платната им без вятър са
ненужни…
Ще посрещат
с юлска песен
изгревите теменужни
някъде накрай света!
Тука… изгревът се бави.
Почвам да разбирам -
утрото са отменили.
Как !? Кога!?
Кой утрото владее?!
Съмва ли,
или съм във рекламни
някакви сегменти -
хора- множество
се смеят
и натрапчиво, безкрайно
пеят :
„…кредит срещу „утре” с лихва
без фиксирани проценти…”
Колкото устискаш -
ако искаш!
Стискай!
Зъби и юмруци.
Стига да ги имаш още…
Ама чакай…
Ти летиш!
А, да.
Искаш ли да дойдеш с мен?
Не се плаши! Ела!
Крилата ми са здрави.
Поопърпани са малко
и не много естетични,
ала кърпя ги редовно
и ги проветрявам - хем
срещу мухъла -
така, профилактично.
Хайде, давай!
Заедно ще полетим
дале-е-еко…
Тъмно е все още,
ала вече изсветлява,
хоризонтът се пропуква,
с кървава умора
просълзява
и луната
в сиво тлее,
а мъглата ни обвива меко
в сребърен воал
от паячета сръчни плетен
да ни пази и люлее…
Ще се реем сред простора…
Само ние -няма други хора,
птиците и те сънуват още
и изрядко се обаждат
с най-изкусния си
птичи химн...
Крачка- две... Засилваме !
Летим!
Вятърът ни грабва и нагоре,
все нагоре…и нагоре…
И крилата изплющяват,
а краката ни олекват-
сякаш облаците газят...
И се веят… ве-е-еят...
…меки и въздушни….
А пък ние във екстаз
крещим
на воля :
„Боже !!!
Аз - високо литнала прашинка !
Аз – душа от вятър,
дим и буря, слънчева надежда,…
…страх и разкаяние...
и дързост и мечта….!
Благодаря-я-я-я!!! “
А Земята мъничка отдолу,
нарисувана с пътечки
и посипана със мигащи къщурки
ни припомня колко крехък
е светът
и имаме едничък миг
за да го зърнем !
После бавно, неохотно
свиваме крилата,
вятърът им се изплъзва
и кръжим над
тъжните дървета
клоните размахали за поздрав,
но в земята приковани
доживотно.
Ето- приземяваме се ! Вече !
Следва ударът със твърдост,
някак странна след небето
и пристъпваме
с крака несигурни и смешни,
и прохождането пак да учим
ще е нужно...
И… това е.
Разотиваме се -
кой където...
И ще се изгубим
в делника си
като чужди…
Обещавам - няма да боля !
До после.
***
После ли?
Отново ще летя!
А ти?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com