Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: krvelkov
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13837

Онлайн са:
Анонимни: 410
ХуЛитери: 4
Всичко: 414

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: mitkoeapostolov
:: LeoBedrosian
:: angar

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2019 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Унес
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
25%
 25%  [ 1 ]
4
25%
 25%  [ 1 ]
3
25%
 25%  [ 1 ]
2
25%
 25%  [ 1 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 4


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 601

МнениеВъведено на: 29 Май 2016 20:47:51 » Унес Отговори с цитат върни се горе

Прибирам се… хвърлям се на леглото и се отпускам.
Ситни капчици са направили завеса по стъклото, спускат се и почукват нежно по перваза. Повечето се плъзгат леко по диагонал, следвайки вече очертани пътеки, достигайки своя край в плътни струйки. Допадат ми онези — другите — които нахално и категорично се спускат устремени и оставят собствена следа. Тялото ми постепенно натежава, клепачите също.

Старата ръждясала врата се отваря с нежелание. Вървя през двора на основното училище. Има нещо мистично наоколо… трябва да застана точно в средата. Боса съм — усещането от дребните, леко споени камъчета под крака ми е успокояващо. Нямам представа колко е часът, но ще да е ранна утрин, защото всичко е още сиво, мрачно… заспало. Дори не вдигам ръце, а само извивам глава назад и поривисто политам нагоре. Поглеждайки под себе си виждам само мътните очертания на града. Изпускам въздуха, който съм задържала инстинктивно и продължавам с изящни пируети. Освежаващо! Освобождаващо! Отпускам се в обятията на вятъра и се рея безцелно. Дишането ми е по-леко, а косите ми се полюшват зад мен и лекичко докосват раменете ми.
Минава време преди да ми омръзне и се снишавам, докосвайки с ръце покривите на по-ниските сгради. Броя ги, забавлявам се като малко дете.
Движа се плавно надолу, докато стъпя на терасата на нечия къща. Бързам да достигна входната врата и побягвам към дома си. Трудно ми е. Опитвам да се движа енергично, но усещам краката си тежки.
Как се случва така, че по пътя си никого не виждам, не зная.
Прибирам се… хвърлям се на леглото и се отпускам.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com