Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: puplek
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13882

Онлайн са:
Анонимни: 440
ХуЛитери: 4
Всичко: 444

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: melange
:: ole72
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Име
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
50%
 50%  [ 3 ]
4
0%
 0%  [ 0 ]
3
33%
 33%  [ 2 ]
2
16%
 16%  [ 1 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 6


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658

МнениеВъведено на: 28 Май 2016 09:29:40 » Име Отговори с цитат върни се горе

Бях го кръстила Стойчо и тайно се надявах наистина да се казва така. Той беше нещо като мой личен символ на постоянството. Нали знаете, за онези моменти от израстването, в които ти се иска да има хора или поне неща, които никога не се променят. Които ще бъдат там за теб, ако светът ти се разпадне, за да можеш да го построиш отново около им. Но нека ви разкажа за моя Стойчо.
Виждах го рядко, само през прозореца на влака. Гарата се казва Стражица, малка е. Експреса я подминава, но бързите спират. Стойчо ги посреща още в началото на перона. Докато спират полека на гарата, той ръкомаха със слабите си ръце и им се заканва. Предизвиква влака на състезание. Вярва, че този път ще го надбяга, ще го изпревари, пък ако ще това да е последното нещо, което ще стори на този свят. Началникът на гарата подава зелен сигнал и състезанието започва. Пътниците с любопитство гледат, как някакъв луд тича по перона. Толкова са се отпуснали по местата си, че енергията, която той излъчва, им изглежда някак неуместна. По-възрастните си казват: „Горкото циганче. Полудяло е без време”. Децата залепват за прозорците – най-сетне да се случи нещо интересно…По едно време на всички им се струва, че влака изостава и дори най-сънените застават нащрек. Нима е възможно човек да надбяга машината?! Но ето…Стойчо лека полека изостава, докато накрая всички го изгубват от поглед, а след малко свършва и перона. Изпитват облекчение. Всичко е наред. Разбира се, че влака е по-бърз. И отново съжаляват горкия човек: „Някой трябва да се погрижи за него, не е с всичкия си.” Само децата са разочаровани, но скоро се заиграват и забравят за него. А Стойчо остава на гарата и натъжен се отправя към началото на перона, за да чака следващия влак, още по-решен да победи.
Гледала съм тази сцена безброй пъти, зиме и лете, на отиване и на връщане. Всеки път, приближавайки гарата търсех с очи слабия силует с искрящия поглед, верният страж на Стражица и на моето спокойствие. Понякога не успявах да го намеря веднага между пътниците и багажите, и ме заливаше вълна от тревожни мисли. Ами ако го няма вече? Ако се е разболял и няма кой да се грижи за него? Ако нещо му се е случило…Ако се е отказал?! С кого ще се състезават влаковете? Как биха могли да се движат, ако него го няма там, да ги предизвиква с безумната си смелост?
Мина много време, откакто го видях за последно. Един ден Стойчо просто изчезна. Повече не го видях. Продължавам да пътувам с влака и да се оглеждам за него, напразно. В началото бях много тъжна, но напоследък си мисля…ами ако все пак е успял? Нима не е възможно? Всичко е започнало както друг път, но изведнъж вместо да изостане, е набрал повече скорост и е изпреварил влака. Задминал го е и тогава, точно преди да свърши перона…е полетял!
Ако това се е случило, то аз съм грешала през цялото време. Името му не е било Стойчо. Било е Ангел. И не е бил луд. Просто е бил паднал и се е опитвал да излети.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1449
Място: България

МнениеВъведено на: 28 Май 2016 20:36:07 » Отговори с цитат върни се горе

Толкова, толкова хубаво. Обичам такива разкази - хляб и сол.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
veronikas
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 09, 2011
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 29 Май 2016 10:27:45 » :) Отговори с цитат върни се горе

Така е било. Сигурна съм! Smile Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com