И утре пак при теб ще дойдем.
Задушница е казват ден,
на който мъртвите дохождат
във миг от Бога отреден.
Ще сложим жито и погача,
замесена от мен с любов.
С баща ти тихо ще поплачем
безгласно, с безнадежден зов.
За твоят дух ще се помолим.
Където си, да си добре.
Та пламъчето да те води
безгрешно в звездното небе.
Ще постоим. Ще си припомним
гласа ти, звънкият ти смях,
и думите така съдбовни,
побрали целият ни свят.
И после... тихо ще си тръгнем,
но вярвам, рожбо, ти си в нас.
Те, помените, са основно
за живите… крила към вас.
kasiana ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2009
Мнения: 236
Място: Козлодуй - Русе
Въведено на:
23 Май 2016 13:41:10 »
В очите с по сълзичка,
от мен една петичка!!!!!
Успех!!!!
tanq_mezeva ХуЛитер
Записан(а): Sep 05, 2008
Мнения: 2
Място: Горна Оряховица
Въведено на:
27 Май 2016 11:40:54 » Re: Задушница
И после... тихо ще си тръгнем,
но вярвам, рожбо, ти си в нас.
Те, помените, са основно
за живите… крила към вас.
Болка е, но истината е че докато душата е в полет, смъртта е невъзможна.
Petya79 ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2016
Мнения: 2
Въведено на:
27 Май 2016 13:22:13 » Re: Задушница
И после... тихо ще си тръгнем,
но вярвам, рожбо, ти си в нас.
Те, помените, са основно
за живите… крила към вас.
Тъжен,но много хубав стих!
competition Модератор
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
Въведено на:
05 Юни 2016 17:32:05 » Декласиране
Произведението е декласирано поради нарушение на правилата на конкурса: вече публикувано произведение.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума