Въведено на:
18 Май 2016 15:47:27 » Някои го пият по-бързо
Пепи беше на гости на Ники - да си играят. Момчето домакин, седнало на леглото, държеше в ръцете си таблет, цъкаше настървено по него и издаваше възторжени звуци, докато убиваше противници и минаваше на следващото ниво. Пепи гледаше съсредоточено към екрана на устройството и се вълнуваше не по-малко от приятеля си. Искаше да играе и той, но чакаше търпеливо реда си. „След 5 минути” - беше му обещал Ники.
- Знаеш ли, че баба ми е обезвредила терорист? – каза момчето с таблета, без да изпуска от поглед екрана. Там летеше самолет, който той трябваше да свали.
- Да, бе? – изсмя се Пепи, представяйки си баба Олга. Определено беше по-млада и по-здрава от неговата баба, ама чак пък да победи мъж.
- Сериозно. Днес ми разказа. Поне знаеш, че е била стюардеса, нали? – додаде Ники и продължи. – Било по време на полет. Пътниците приключили с яденето и трябвало да им сервират кафе. Другите две стюардеси били в салона и прибирали таблите, а баба приготвяла каните с чай и кафе в кухнята. Нали знаеш къде е това място - точно преди пилотската кабина. Няма врата, а завеса, която била наполовина дръпната. Тогава видяла мъж. Минал покрай нея, без да я забележи. Изглеждал странно и държал ръката си в джоба на якето. Вървял към пилотската кабина, а това е забранено за пътници. Баба веднага разбрала, че нещо не е наред.
- И? – каза Пепи, който гледаше приятеля си. Ники също бе спрял да играе.
- Ами нямало време да търси помощ, трябвало да действа бързо. Промъкнала се тихо и погледнала иззад завеската - мъжът бил извадил пистолет. В този момент баба държала една от каните. Приближила се тихо зад мъжа и го ударила с нея по главата.
- Е, не…
- Той паднал на земята и изпуснал патлака. Бил изгубил съзнание.
- Стига бе. И не се е уплашила? Страшна е баба ти, защо и моята не беше такава...
- Там, горе, не може да те е страх. Така казва баба. После извикала пилотите и те арестували мъжа.
Баба Олга отвори вратата и надникна в детската стая. Носеше им кана с домашна лимонада.
- Има ли жадни? – усмихна се тя на момчетата. – Пийнете си и отивайте навън да играете. - Пепи гледаше хипнотизиран каната.
- Обещах да му дам да играе на таблета – каза Ники.
- Щом е така – може, но пет минути, а после навън, на слънце. – Двамата побързаха да се съгласят нея. Пепи се беше надявал на повече, но и през ум не му минаваше да й се противопостави. Каната в ръката й бе съвсем истинска.
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
19 Май 2016 09:49:42 »
Баба да имаш, а и баба да си един ден...Щастие!
gitchka_gramatikova ХуЛитер
Записан(а): Jan 14, 2009
Мнения: 262
Място: гр. София
Въведено на:
19 Май 2016 11:35:51 »
За къде сме без бабите?!!
"Там, горе, не може да те е страх."
Хареса ми!
Напук на единицата - успех!
PLACEBO ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2005
Мнения: 727
Място: София
Въведено на:
17 Юни 2016 07:45:58 »
Усмихнах се... Толкова простичко разказано, а за мен беше вълнуващо!
Успех!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума