Митко Динев/Перко в "Арт Маркони"

ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ“ в НОЩ НА ГАЛЕРИИТЕ И МУЗЕИТЕ /2016

21.05 / СЪБОТА / - 20.30 часа
„НЯМА НИЩО ЛОШО В ТОВА, ДА СЕ ПРАВИ ПОНЯКОГА И ДОБРО ”

представяне на най-новата книга на писателя, поета, сатирика и барда МИТКО ДИНЕВ/Перко

Митко Динев за книгата и за себе си – част от интервю на Силвина Златарова:
Господин Динев, защо проза? Не изменяте ли на сатиричната поезия?
- Няма измяна. Това е просто кратка почивка от епиграмите. Пък и бяха се натрупали доста случки от живота ми, които бях длъжен да разкажа.
- Какво означава това странно и доста дълго заглавие?
- Заглавието естествено е провокативно. Оказа се, че да направиш добро на някой човек не е никак по-трудно, отколкото да му направиш лошо. Защото ние обикновено правим добрини само в бързината, докато не сме се още усетили. Усетим ли се, замислим ли се, знаете какво се получава.
- Е, и какво във Вашата книга се разказва за доброто или за лошото?
- Всъщност това са две книги. Две в едно, дето се вика. Едната съдържа разкази, които не съм измислил, а са преживяни от мен и хората в живота ми. А втората са преразказани в моя стил истории, които съм чувал отнякъде, от някого. И въпреки всичко, като всичко написано от мен, и тази книга е много смешна.
- Да, вие бяхте един от главните участници в историята на старозагорския бизнес, после излязохте от него. С какво се занимавате сега?
- Занимавам се с това да наблюдавам живота отстрани – нещо, за което никога съм имал време преди това. С една дума – почивам си заслужено.
- С нищо не се занимавате? А какво пише тогава във вашата визитна картичка?
- Много неща мога да напиша във визитната си картичка и ще са справедливи, но предпочитам да напиша „Митко Динев – пешеходец. Или по добре – минувач.”
- Исках да ви попитам оптимист ли сте за бъдещето на бизнеса и въобще за страната?
- Разбира се, че съм оптимист, защото песимистите отдавна си заминаха оттук, разбирайки, че няма да успеят да направят своята родина хубава страна, и затова се възползваха от това, че могат да направят някоя хубава страна своя родина. Аз все още вярвам в светлото бъдеще на тази територия, наречена България, независимо от факта, че когато това светло бъдеще дойде, ние с вас за съжаление ще сме отдавна в далечното ? минало. Споменах миналото ?, затова не мога да не добавя от друга страна, че това минало никога не е било толкова прекрасно, колкото сега. Но нека не забравяме, че всяко едно минало може да се представи като тъмно, а всяко едно бъдеще като светло, ако правилно бъдат осветени. И всяко тъмно минало някога е било светло бъдеще.
- Добре, но защо лошото е повече от доброто?
- Естествено, че не е така. Добрите хора са много повече, само, че се срещат много по-рядко. И затова…
- Вашето силно качество?
- Моето най-силно качество е, че въпреки всички усилия, съм жив.
- Какво не бихте простили?
- Не разбирам човешката злоба, ама така или иначе свикнах с нея. Не мога да простя скъперничеството. Особено на хора, които когато и да ги хванеш за краката и ги тръснеш, най малко 10 000 евро ще паднат от тях. Скъперничеството е потрес. Завистта също, макар, че с времето също свикнах с усещането, че завистта е все пак най-искрената форма на признание.
- Вие навършвате 65. Какво разбрахте за тези години?
- Kaкво разбрах на този свят ли ме питате? Ами разбрах, че съжалението и жалостта в него можеш да получиш безплатно, а виж, завистта трябва да се заслужи. А също така, че безкористността и искреността предизвикват симпатия, уважение, но почти винаги и подозрение.
- Какво Ви прави щастлив?
- Разбрах, че щастието не е в парите, а в техния недостатък и се моля на Бога да даде шанс на всеки да усети това. Макар че с повече пари очевидно по-лесно се усеща липсата на щастие.
- Кой е приятелят Ви?
- Всеки, който е по-умен от мен, е желан приятел. Искам още да се уча, затова… И все пак, изкушавам се да призная, че откакто загубих всичките си пари, половината ми приятели ме напуснаха. Другата половина по всяка вероятност още не знае, че съм ги загубил.
- Кой е човекът?
- Този, който никога няма да си прости, че е пропуснал да помогне на някой, нуждаещ се от помощта му.
- Най-щастливият миг в живота Ви?
- Много са – когато се роди дъщеря ми, внуците ми… А ако питате баща ми, сигурно ще Ви каже, че най щастливия миг в живота му е първите 15 секунди след зачеването ми.
- Мразите ли?
- Абсурд!!!
- Успял човек ли сте?
- Сигурно, защото каквото съм мечтал, съм го постигнал. Даже и повече.
- Какво е успехът?
- Успехът е много усилия и много гънки. Не бръчки, а гънки

Нямам какво да добавя, освен Добре сте дошли! Laughing

Много е умен, а още повече - остроумен!
Както в поезията си, така и в това интервю!
Моите почитания!

angar написа:

Много е умен, а още повече - остроумен!
Както в поезията си, така и в това интервю!
Моите почитания!

Наистина... Мисля идентично.

Марконче, да го прегърнеш специално от мен. И да не забравиш Smile

Markoni, прати на Митко поздрави от мен и от града на люляците!
Smile

Ама ако взема от името на всички ви да го целувам....Жорето ще вземе да ревнува Laughing

Е, ще видя как да ви уредя! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Jun 01, 2010 Мнения: 216

https://www.youtube.com/watch?v=0ZnEfzZUzZI

Със сигурност ще е невероятно преживяване!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите