competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
06 Май 2016 10:01:00 » Смут |
  |
Офицера от Запаса превъртя, когато прочете в новините, че настанените в бившето Военно Въздушно училище сирийски бежанци горят книги от библиотеката за да си палят печките през зимата. Едно време тази библиотека бе с привилигирован статут и в нея се получаваха недостъпни за простосмъртните произведения на авиационния елит. Що дипломни работи и дисертации се изписаха покрай тях. За ОЗ библиотеката бе храм, от където пиеше светената вода на знанието и се прекланяше на създалите го богове. Искаше да бъде като тях и когато се докоснеше до някой изпадаше в състояние на влюбеност, до степен клептомания. Искаше да пъхне книгата в пазвата си, но се страхуваше, че злата библиотекарката ще го усети и разобличи. И пак тия сирийци. Хитри и надменни, те безкрупулно "губеха" ценни книги заети от библиотеката. На всичкото отгоре имаха нюх за доброто. Заради тях увеличиха петорно цената на невърнатите книги. На тях не им пукаше, защото правителство им щедро плащаше обучението с долари, но какво остава за такива като ОЗ. Цената на любовта се вдигаше.
Въпреки потока на живота, ОЗ остана верен на себе си. Помъдря, погнуси се от суетата и реши, че науката ще му даде смисъл. Искаше да добави поне едно изречение, дори една запетайка към Знанието. Беше запланувал да посети авиационната библиотека. Трябваха му две определени книги и полета щеше да е пълен.
А сега! Какво? ...
ОЗ зареди пистолета, качи се на колата и тръгна към бибиотеката. Прехвърли заснежения Балкан. Нищо не се бе променило на север. Същата черно бяла пустош и здрач. Когато пристигна до училището му се сви сърцето. Едно време тук кипеше живот, даваха се крила. А сега бе като призрачен град. Корпусите се рушаха. Вятъра бръснеше. Тръните шептяха.
В една от сградите до библиотеката се виждаше светещ прозорец. Тръгна натам, но замръзна, щом видя някой да излиза от библиотеката и отива към сградата с вързоп на гърба. Отново превъртя. Сигурно носеше книгите, които му трябваха. Извади пистолета, изкрещя, затича се и блъсна човека на земята.
Книгите се разпиляха, а сред тях пробляснаха две хубави очи. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 484
ХуЛитери: 6
Всичко: 490
Онлайн сега:
