В горещия септември на едно далечно лято
петима клоуни, петима музиканти бяхме ние -
до зъбите претъпкан вреше ресторанта
и трябваше с пияните да плачем, с лудите да пием.
Изпъваше се важно най-отпред саксофониста.
От кожата излязъл, тъпънът оставаше без сили.
А моят жълт тромпет с гласа си лъскав
минаваше над всички, стъпил на кокили.
Разчесваха чинелите със златни четки
ленивата тълпа. Момичетата лудо гледаха
в певицата, която тракаше с подметки...
И страшно се гордееха със мен тогава братовчедите.
Но тъкмо бяхме като съдове скачени,
изви фалцет последен и отиде да се учи саксофона,
певицата за контрабаса се ожени,
издуха се нанякъде след тях акордеона;
тимпаните с деца напълни тимпаниста -
корем отмерва неговия тромав ритъм...
Един колоездач сега в тревата се подписва -
това съм аз със спомена за моите четирма
приятели... От пясъчната бъчва на септември
останаха дъгите само и тромпета,
излъскан като моето високо теме
от пуцинга на времето и дъждовете.
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
24 Фев 2016 17:23:19 »
somebody написа:
... От пясъчната бъчва на септември
останаха дъгите само и тромпета,
излъскан като моето високо теме
от пуцинга на времето и дъждовете.
Любим финал, любима песен, любим български филм, любимо море )))) Знаеш ти, знаеш ))))))))
somebody ХуЛитер
Записан(а): Nov 15, 2004
Мнения: 58
Място: София
Въведено на:
29 Фев 2016 22:54:11 »
Това ми изпрати един приятел днес. Знам, че е качено тук, но много го харесвам и ще го пусна отново.
БИБЛЕЙСКИ МОТИВ
Живея в ъгъла на тоя свят, където
човекът е навел глава над своята чиния.
И дъвче яростно... И отброява часовете
адамовата ябълка на неговата шия.
Това ли си представях аз, когато малък,
размахал стръкче лук из прахоляка,
търкалях слънцето като яйце... и лягах
да спя до него в дупката на мрака.
И мен ли бе избрал безмилостния господ
да видя как веднъж крадецът на квартала
целуваше жената на учителя... и потни,
телата им димяха в лятната омара.
Ала когато изпълзях от буренясалото детство
и моя нос опря на Голиат в ботуша,
разбрах, че глупостта с черпака си надвесен
ще ме преследва цял живот и ще ме суши.
И аз реших да ида при поетите тогава
и там да угася главата си запалена...
Но черните овце живеят настрани от стадото -
не искат те да ги дои стопанина.
Видях ги да изкачват билото на планината
и да събират камъчета за Давидовата прашка.
А сам Давид лежеше като бог в реката,
за да не вижда никой дяволската му опашка.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 429
ХуЛитери: 3
Всичко: 432
Онлайн сега:
