Въведено на:
30 Мар 2015 12:30:12 » нали уточних, мамаша?
Специално отбелязах, че не съм против позитивните коментари, аргументирано посочващи защо някое произведение ти харесва, а против безумните суперлативи, възторгвания, облажавания и подобни, с които са задръстени трите литературни сайта. Те са блестяща прояви на инфантилизъм и от тях има само вреда, а не полза.
Уточних и друго - че нормалното състояние е да има поне по равно позитивни и негативни мнения, защото по равно са добрите и слабите текстове. Превръщането на литературния сайт в сладкарница със сладкарски изделия вместо коментари е трагикомично.
Колкото до моето решение да заключа коментари и оценки - възможността , давана от сайта за това, е превъзходна. В другите два сайта нямаш тази привилегия.
За мен едно произведение на изкуството е такова в чист вид - без оценки и коментари.
LeoBedrosian ХуЛитер
Записан(а): Aug 09, 2004
Мнения: 839
Въведено на:
30 Мар 2015 14:06:16 » хм
"В края на краищата и Шекспир, и Роулинг имат стотици отрицателни рецензии."
Не знам за кой Роулинг говориш, но все ми се чини, че съпоставянето с Шекспир не е уместно.
Ranvir Гост
Въведено на:
30 Мар 2015 20:47:24 » тази дама се занимава с благотворителност, прави й чест
Джоан Роулинг (на английски: Joanne Rowling, оригинално произношение на фамилията по-близо до Ролинг) е световноизвестна английска писателка, автор на фентъзи поредицата „Хари Потър“. Първата книга за Хари Потър е с автор „Дж. К. Роулинг“ (J. K. Rowling) или Джоан Катлин Роулинг (Joanne Kathleen Rowling).
Нейното пълно официално име е само Джоан Роулинг, а Катлин (името на баба ѝ) е било прибавено по настояване на издателите само с цел да се използва като инициал и да се завоалира фактът, че авторът е жена. Книгите ѝ са спечелили много награди и към 2008 г. са продадени в около 500 милиона копия по целия свят.
SAlexandrov ХуЛитер
Записан(а): Sep 20, 2014
Мнения: 26
Въведено на:
03 Апр 2015 22:44:21 »
Джоан Роулинг е практически литературна аномалия. След като написва "Хари Потър и философския камък", книгата е отхвърлена 12 пъти и накрая е приета в малко издателство. Дори тогава литературният й агент казва да не се надява да се продава сред младите читатели. Книжката е издадена за скромния тираж от 500 бройки в Англия, като 300 са раздадени на библиотеки.
След излизането си критиката и част от обществото (най-вече фундаменталисти християни, които недоволстват от факта, че в една детска книжка може да има чародейство) е крайно негативно настроена към Роулинг.
И аз съм склонен да се съглася с факта, че първата книга от поредицата "Хари Потър" страда от куп недостатъци. Хари Потър е един зубър с очила, които редовно му биват чупени от омразния братовчед Дъдли. Родителите му са измрели... и изведнъж... Хари Потър се оказва, че е с вродени магьоснически дарби. Той е богат без да има причина затова, той е известен без да има причина затова (просто защото бил оцелял след нападение на мрачния владетел), той е добър на Куидич (магьосническия футбол с метли) без изобщо да го е играл в миналото ... Хари Потър е просто добър. Просто добър. Без да има собствени заслуги затова. Всичките му качества са вродени.
Защо казвам, че Роулинг е литературна аномалия? Защото напук на цялата основателна критика "Хари Потър и философският камък" става бестселър. Според мен само защото книжката успява да направи за пръв път едно-единствено нещо успешно: да съчетае фенътзито с училището - и то по увлекателен начин, който привлича една определена част от детската аудитория.
Според мен истинският талант на Роулинг се разгръща едва от третата книга нататък.
Първите две са слабовати.
wildberry ХуЛитер
Записан(а): Feb 27, 2010
Мнения: 2
Въведено на:
18 Апр 2015 19:09:00 » Re: Как да се справим с отрицателните отзиви на нашите творб
Знаеш ли каква е разликата между гуудрийдс и хулите? В първото четат милиони, а тука четат най-много 1000 души. И знаеш ли какво значи това? Това значи, че автор от хулите никога няма да бъде много популярен (ако не напише текст за чалга), нито четен, нито дори обект на критика, която в СУ е винаги позитивна. Съответно с десетки хиляди читатели гушкането е малко невъзможно, докато с 20-30 автора е доста възможно даже. Освен това тука е България и никой не прави милиони, нито ти, нито някой на твой гръб. Което всъщност е добре, понеже имаме поне една малка област на спокойствие от комерсиализацията - онлайн писането. Верно е, не падат големите пари, но имаш спокойствие. Така че съветите на гуудрийдс важат за тези "които продават литература", не за тези които пишат (макар и слабо), дори да е слабо, поне е откровено и искрено. И без това достатъчно сме се виртуализирали в посока Америка с всичките уиндоуси, андроиди и всякакви други неща. Това може и да е хубаво, но да си оставим една наша некомерсиализирана и НОРМАЛНА зона за писане дори с търканията харесва ми/ не ми харсева, посредственост, заядливост, вярно е/ не е вярно и гушкането най-накая. С писане от сърце получаваш инкритика от сърце, добра или лоша.
Вярно, че така не се става известен, нито се остава в някаква литературна история, но поне е начин на истинско живеене. Такова като при комунизма (е ся ще си понеса негативните критики сто процента, особено като се има предвид, че изобщо не подкрепям Бесипету) лол
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума