Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: helterskelter
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13883

Онлайн са:
Анонимни: 463
ХуЛитери: 5
Всичко: 468

Онлайн сега:
:: marisiema
:: ole72
:: Albatros
:: angar
:: mitkoeapostolov

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Как да се справим с отрицателните отзиви на нашите творби
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
SAlexandrov
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 20, 2014
Мнения: 26

МнениеВъведено на: 15 Мар 2015 00:52:17 » Как да се справим с отрицателните отзиви на нашите творби Отговори с цитат върни се горе

Написах една статия. Надявам се да ви е полезна!

Оригиналът е тук:

https://probujdane.wordpress.com/2015/03/14/negativna-kritika/

Цялата публикувам тук:

Така. Дълго време се замислях дали да напиша подобна статия. Започвах, след това се отказвах, после пак започвах и т.н… Но случи се, че тези дни влязох в един доста неприятен спор с авторите на един вестник и понеже са ми познати и ги уважавам, няма да го споменавам. Това е може би единственото твърдение относно трети лица, към което няма да прилагам линк. Но пък ръцете ме сърбят да дам няколко безплатни съвета, ако изобщо има интересуващи се… Пък те са млади хора, тепърва ще се убеждават в това, което казвам.
Що се касае до мен, аз все още влизам в категорията „млад човек“. На 28 години съм, но имам, така да се каже, над осем години „стаж“ в писането. Основах сайта КОСМОС БГ през 2007, публикувах първата си книга (популярна) „Космическа колонизация – неосъществената мечта“ през 2010, а втората (художествена) - „Сред пясъците на Саркания“ през 2014-та. А преди това… преди това писах за други сайтове и вестници. И макар че през целия творчески път има с какво да се похваля, публикуван съм в престижни списания като BBC Knowledge, бил съм жури на два литературни конкурса… на фона на всичко това има куп неща, с които не мога да се гордея. Реагирал съм често пъти импулсивно, непрофесионално. И знаете ли, докато човек израства, изгражда се като личност, ние, всички, малко или много, сме публични личности поради социални мрежи като Фейсбук и Туитър. В епохата на Интернет написаното остава. Бих искал някои от нещата, които съм направил в миналото, да ги изтрия с лека ръка. Не мога. А и може би не бива. Всеки трябва сам да премине през своите грешки. Някои авторски грешки обаче са толкова сериозни, че могат да доведат до това да си скубете косите. Затова, не за нещо друго, ми се иска да дам няколко безплатни съвета, както казах по-горе. Името на човек е важно нещо и има една поговорка – работете за името си и то ще работи за вас. От вас зависи, обаче, как то ще работи.
Всеки един автор се сблъсква с феномена „негативна критика“. Ако трябва да издребняваме, бихме могли да я разделим на : „конструктивна негативна критика“ и „неконструктивна негативна критика“, макар че аз не съм сигурен дали изобщо е нужно подобно сравнение. Защото често ще се срещнете с твърдението: „Абе нямам нищо против лошата критика, стига да е изказана по учтив начин“. Миналата година обаче реших да напиша сравнително отрицателна рецензия в Goodreads на автор, на когото дадох две звезди от общо пет. Постарах се да напиша максимално учтиво какво точно не ми е харесало в книгата и изрично подчертах, че съм пристрастен. Независимо от учтивия ми тон авторът ми отговори, при това доста рязко. Това е само един от множеството частни подобни случаи. Истината е, че някои хора са тънкообидни до такава степен, че не биха поели дори минимум от отправената критика, независимо от това в колко слоя самоунижение е обвита. От друга страна живеем в демократично общество (уж). Всеки трябва да бъде свободен да изказва мнението си по такъв начин, по който иска. Лично аз като автор окуражавам всеки да дава каквато иска критика и смятам, че въздържането от критика е изключително вредно. Но ще стигнем и дотам…
В „нормалното“ общество – т.е. това, което е извън сферата на интернет – между приятели, между колеги, между случайни хора на улицата, действат определени социални рестрикции. В интернет е съвсем различно – там известната възможност за анонимност, липсата на невербален контакт, липсата на интонация, води до един синдром, който психолозите са нарекли „онлайн дисинхибиторен ефект„. Социалните рестрикции падат и пред електронните общности съществуват две възможности:
1. Да си останат такива, каквито са – в подобни електронни сайтове всеки е свободен да пише каквото си иска, независимо от изказа. Такива са вкл. електронните платформи Amazon и Goodreads – никой няма да бъде санкциониран, ако пише грубо, дори цинично. Проблемът е, че същите тези платформи позволяват на авторите не само да преглеждат рецензиите и отзивите, но дори да им отговарят. Социалният дисинхибиторен ефект действа много силно и в случая авторите, изкушени от един клик да напишат всичко, каквото им е на сърце, понякога стигат до конфузни ситуации.
2. Да се превърнат в клубове за виртуално гушкане. Това е другата крайност, характерна за много от българските сайтове за творчество. Често влизам в тях, но прочета ли примерно едно стихотворение, не се чувствам достатъчно комфортно да му дам обективна оценка. Хареса ли ми, ще го оценя положително, но не ми ли хареса, по-скоро бих си замълчал… защото не го ли направя, ще ми скочат десетки други да ме убеждават колко не съм прав. Самият аз като автор се озовавам в следната ситуация – получавам само положителни оценки, но нямам представа колко реално не са ме харесали и не мога да извлека поука от евентуална негативна рецензия, защото останалите, също като мен, не се чувстват също свободни да го направят.
Мисля, че прекалено много се отнесох. Темата беше: „как всъщност да се справим с отрицателните отзиви в нашата работа“. Вече смятам да се придържам към това. Защото, каквото и да правите, колкото и красиво да пишете, в един момент ще попаднете на отрицателен отзив… И тогава…
Първосигналната реакция на много автори е следната: „Тоя защо се държи така? Защо дава ниска оценка, при положение, че самият той не може да създаде нещо по-добро? Аз съм се трудил толкова време, писал съм, редактирал съм, сърцето съм си изливал тук… а тоя да вземе да се из…ре на всичко това с едно-две изречения?“ Обидените автори понякога стигат до крайности. На 18 октомври миналата година The Guardian публикува детайлно описание на писателката Катлийн Хейл, която, след като получава първия си отрицателен отзив, започва в буквален смисъл да преследва ревюиращата – издирва адреса й и почва да й ходи на „гости“, както да звъни на служебния й телефон. Месец по-рано в България пък стана известен случая с един автор: „Виж какво, момченце!“… „Ще бъдеш сринат, защото мразя подлеци като теб!“ И защо? Защото читателят написал ниска оценка в литературен сайт!
Goodreads имат следната политика – те съветват – никога, при никакъв повод и при никакъв случай не отговаряйте на отрицателната критика. Макар че няма да ти забранят да го направите. Причината: отрицателната реклама пак е реклама и дори може да увеличи рейтинга на книгата. От своя страна всяко едно отговаряне, дори простото – „благодаря“ може да има неблагоприятен ефект, особено ако при съприкосновението се стигне до спор. Това може да отблъсне останалите, които пишат отзиви, и да се въздържат от такъв изобщо. И така рейтингът на произведението спада.
Колкото и да е труден този съвет, той е най-полезният. Дори и най-известните хора, които се занимават с писане – Карл Сейгън, Ричард Докинс, Стивън Хокинг, Стивън Кинг, че дори Шекспир имат своя набор отрицателна критика. Писателят-фантаст Айзък Азимов е автор следния крилат цитат : „Има два типа автори – тези, които кървят обилно и видимо при всяко лошо ревю и тези, които кървят обилно и тайно при всяко лошо ревю“. На никого не му е приятно да получи лош отзив за работата – но разликата е, че големите писатели наистина четат тайно лошите отзиви, не им отговарят и решават философски въпроса – най-добрият начин да отговорят на лошите критици е да се постараят повече в следващата книга.
А всъщност нещата са изключително прости!
Успях да го установя по пътя на моето израстване. Когато публикувах първата си книга през 2010 година – „Космическа колонизация – неосъществената мечта“, попаднах случайно на лош отзив, скътан в дъното на един сайт. Побеснях – буквално! Добре че успях да събера малкото си останал разум да се въздържа да отговоря.
Днес, години по-късно, съм достигнал до нивото, при което просто не приемам нещата навътре.
Искате да знаете каква е тайната?
Добре, ще ви я кажа.
Това е тайната, която отличава незрелия от зрелия автор.
И това е…
Вашето творчество и вашата личност не са едно и също нещо.

Мисля, че поетите най-трудно схващат този житейски урок, тъй като те гледат на своето творчество като на нещо, което се е откъснало от тяхното сърце. Е, аз не съм поет и гледам малко по-различно на нещата… но пак преминах през своеобразна еволюция. Макар и да пиша най-вече научно-популярна литература, и на второ място проза, в миналото пак ми бе трудно да очертая границата и да не я прекрачвам. Но всеки трябва да го направи, за да достигне до своего рода зрялост и да разбере: критикът не е в състояние да засегне личността, той критикува само и единствено крайния продукт (книгата).
Ако има нещо несправедливо в света, това е следното : чудесни хора пишат отвратителни книги и обратното – чудесни книги са написани от автори с отвратителен характер, с които никога не бих седнал дори и на кафе. Както редовните читатели на блога знаят добре, аз бях редовен на протестите през 2013-2014 година. Трима души, които много уважавам, които са чудесни хора и с които е удоволствие да се заприказваш, написаха книги, които не харесах. Точно така – не харесах. Това няма нищо общо с моето уважение към тяхната личност. Просто книгите им не са по моя вкус, точка. Една от възможностите е това да са лоши книги, но другата възможност е просто да нямам нужните сетива, нужната чувствителност, за да ги оценя по достойнство. Сетивността на хората към творчеството е често пъти различна – аз например обичам Азимов, Артър Кларк и Толкин, но не понасям Тери Пратчет. Знам, че е голям творец – просто нямам нужните сетива към този тип творчество. А други хора ги имат. Съчувствам на хората, които са го обичали и наистина – съпреживявам загубата заедно с тях като човеци, но същевременно аз съм окастрен духовно, за да съпреживея загубата и на твореца.
И обратното – много от добрите книги, даже шедьоврите, са писани от автори, които са с отвратителен характер. Когато бях жури на един конкурс, попаднах на множество разкази – абсолютно невзрачни и безлични. От тях успях да отсея само десетина. Накрая решихме да наградим един разказ (тогава не знаех чий е, защото конкурсът бе анонимен), много добър – въобще един от най-добрите. Знаете ли какво се оказа след като булото на анонимността падна? Разказът е написан от абсолютен евразиец (блях, такива не понасям!) и да, понеже го познавам, знам, че в обкръжението му в клубовете, където членува, едва го понасят. Едва-едва го търпят, и то само защото е добър писател и доколкото знам даже е включен за изучаване в някои учебници и помагала!
Осъзнаете ли горенаписаното, ще се превърнете от незрял в зрял автор. И веднага ще разберете – това, което отричат другите, е единствено вашия продукт…. и нищо повече.
А за себе си ще трябва да разберете две неща – първо, дали можете да се наслаждавате на труда на другите такъв, какъвто е, независимо от личността, която стои зад него.
Второто, което трябва да разберете е, че вашият отрицател си има право на мнение – и нито опитите да му обясните колко не е прав и как нищо не разбира, нито хуленето му, нито нищо ще промени неговото мнение. Хората имат различна сетивност, имат различен начин на разбиране на творчеството. Един ще отрече Хари Потър, защото се дразни на очилаткото, който е „избран“ да убие лошия. Друг ще отрече вашата статия, която изобилства от християнски препратки, защото мрази религиозните мотиви. Трети ще реши, че не харесва вашето стихотворение, защото няма рима. Тяхно право!
Всичко останало, което предприемете, ще е нелепо и ще звучите като професор Вучков (източник), който продъжава да живее със съзнанието, че е „легенда“ (дословен цитат), „народен любимец“ (също дословен цитат) и за който всички ругатели или са пияни, или са поставени лица от партиите… но никога не са просто хора, които по някаква случайност могат и да имат някакво различно мнение.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Mia2442
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 432
Място: София

МнениеВъведено на: 15 Мар 2015 08:24:23 » Интересна тема!:) Отговори с цитат върни се горе

Привет, С. Александров! И благодаря за интересната тема.

По принцип сте прав, че „ignore the hate” е най-правилната тактика, защото влезеш ли в обяснителен режим – предварително си загубил...И все пак – дяволът е в детайлите!Wink

Ще споделя малко личен опит, който, надявам се, ще е полезен!

Когато се подготвяше за печат дебютната ми книга”Виртуален роман”, от издателството ми предложиха за редактор страшно известен литературен корифей. При срещата ми с него, той каза, че е във възторг от романа, че не е очаквал от „ непрофесионалист” такава книга и т.н. Но след това започна с „градивната” работа – да вкарам повече от истинската реалност, да задълбоча сюжетната линия с дъщерята на героинята, и още , и още. Стана ми ясно, че човекът няма много допирни точки с ”виртуалната реалност”, но респектирана от неговия авторитет взех да мъдрувам. / В интерес на истината, бях го преработвала текста толкова пъти, че грам не ми се пипаше повече./

Докато се мотаех, този човек прекъсна връзка с издателството, и от там ми предложиха друг редактор, който направи съвсем различни предложения. И тогава си дадох сметка, че колкото различни хора четат, толкова и различни текста ще има. И ако се придържам към тяхното виждане, аз ще напиша ТЕХНИЯ роман, а не МОЯ.
Затова и започнах борба за запазване на оригиналната идея и текст. Разбира се, много предложения бяха добри – размествах, изтривах, дописвах, преправях. Но като цяло основното се запази и аз си го харесвах.

Впоследствие разбрах, че съм била права – получих много красиви писма като”Миа – това съм аз” с благодарност, възторжени отзиви и споделяне на лични истории. Но от критиките имаше както” Да беше включила поне една цяла игра”, така и „Прекалено много пишеш за Играта”. Стана ясно, че никога не можеш да се харесаш на всички, а и не е нужно – ние сме различни и харесваме различни неща.

Ето защо, ако мога да предложа съвет – вслушвайте се в критиките, но повече се вслушвайте в себе си и вярвайте в собствената си автентичност. И най вече – четете! Четете много и добри текстове!Smile

Но какво да кажем за „не конструктивната” критика? Още докато се рекламираше излизането на романа, един собственик на лит. сайт/ няма да напиша лицето И.Б., но повечето хора се досещат/започна една злобна и злостна антикампания. Постингите му изобилстваха с лични нападки – за външността ми, за образованието ми, имаше цинизми и простотии. Дотогава не бях се сблъсквала с явлението”трол” и не знаех, че някои хора се хранят с това да съсипват, лъжат и мразят.

Чудех се какво да правя – нито е да отговориш и да слизаш до нивото на простака, нито е да не отговориш – сякаш признаваш, че чудовищните обиди и обвинения са верни. Още повече,че всички коменти остават в кеша на Гугъл за вечни времена.

Накрая реших да не обръщам внимание, но ще си призная, че ми костваше много. Аз по принцип съм „светъл” човек и чувството ми за хумор ме е спасявало винаги. Но тези лични нападки успяха да ми развалят радостта от излизането на книгата! / КАКВО да обяснявам, на намеците, че съм любовница на издателя, когото аз съм виждала два пъти за по 5 минути –в присъствието на други хора за подписване на договора?/

Та затова тук не мога да дам съвет – да, „ignore the hate” звучи най-здравословно, но ако можеш...Изглежда за троловете противоотрова няма...

Ще следя с интерес темата – бъдете здрави и повече усмивки!Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
ehnaton
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 26, 2013
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 15 Мар 2015 15:43:12 » Отговори с цитат върни се горе

Браво! Брилянтен текст, точно в десетката.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
angar
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1194
Място: София

МнениеВъведено на: 15 Мар 2015 23:43:45 » Отговори с цитат върни се горе

Дано поне САлександров е добър писател, защото явно не е добър човек.
Съдя по това, че е бил редовен на протестите през 2013-2014 година и че не понася евразийците.
Моето мнение е, че няма нищо по-хубаво от отрицателния отзив, от критичния отзив за произведението ти.
Ако критиката е градивна - какво по-хубаво от това. Признаваш си грешката, вземаш си бележка, внасяш корекции за следващите публикации. И разбира се благодариш - затова че са те прочели, за това, че са вникнали, за това, че са ти направили отзив. Да не отговориш на такава "критика" е просто неучтиво.
Това дори не би трябвало да се нарича критика - критика би било, ако те оценява работодател или рецензент; а в сайтовете ние сме равни, ние сме другари - колкото и на някои да не им харесва тази дума. Ние не се критикуваме, ние споделяме как сме го почувствали.
Но ако оценяваш "критиката" като неправилна, като породена от недостатъчно вникване, или от погрешно тълкуване, или от грешна постановка на въпроса?
В този случай отговорът е още по-необходим или желателен.
Защото дава възможност да защитиш позицията си, произведението си, възгледите си. Дава възможност за възникване на полемика, включват се и други хора, четенията и отзивите се увеличават. Името на автора се споменава, а от това и той, и произведението му само печелят - нали лоша реклама няма.
Автор, който е уверен в достойнствата на произведението си, от критика не се страхува. Само чупливото не бива да се пипа.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Ranvir
Гост





МнениеВъведено на: 16 Мар 2015 13:36:35 » къде е тая негативна критика?? Отговори с цитат върни се горе

Макар с другаря ангар да сме на коренно противоположни политически позиции, в случая съм абсолютно съгласен с него, че именно негативната критика е най-съществената и полезната. Според мен дори е единствено необходимата.
Но къде е тя??????
Понякога прочитам последните 20 -30 коментара тук. Оставам с впечатлението, че всички колеги тук са вундеркинди, феномени, живи класици и подобни. Леят се като проливен дъжд възхвали на откровено некадърни неща, разнасят се възторжени звуци и понеже ме заболява главата, спирам да чета.
Тук е все пак най-близко до нормалността. Ако човек надникне в другите два литературни сайта, ще получи диабет втори тип от безкрайните захарози в тях.
Та мислта ми е - ужасната истина е, че в литсайтовете негативна критика и адекватни коментари просто няма. Rolling Eyes
zebaitel
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 28, 2010
Мнения: 622

МнениеВъведено на: 16 Мар 2015 14:24:12 » Прав си, Ранвир! Отговори с цитат върни се горе

Тук всъщност литературна критика или въобще критика няма. Има само коментари, а тях обикновено ги пишем там, където нещо ни е харесало / може и да не е цялото стихотворение!/. Литературната критика изисква задълбочено познаване на световната литература, както и на българската, съответния усет да анализираш произведението и да посочиш всички "за" и "против". Да не говорим за фактора време! Даже в официални издания, предназначени да публикуват критика рядко има такава, така че, не можем да имаме подобни очаквания от авторите в сайта. Това, което би могло да се намери тук е подплатено с доказателства отрицателно мнение, но повечето избягваме да го правим поради ред причини. Rolling Eyes Моят съвет е, който е решил да издава, да си намери добър редактор, по-скоро издателство! Там би трябвало да се сблъска с истинска критика, която може да приеме или не, според обстоятелствата!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
ehnaton
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 26, 2013
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 16 Мар 2015 14:37:22 » Отговори с цитат върни се горе

А къде точно в текста прочетохте авторът да казва нещо против негативната или коя да е критика, другари?
Текстът, изхождащ от личния опит на автора си, касае по-скоро онези от нас, които срещат емоционални затруднения при сблъсъка с негативната критика и дава насоки как да се справяме с тях, АКО това явление все още ни представялва проблем и не сме се научили да извличаме ползата от него. Никъде не се казва, че в критиката, в която и да било критика, Е самият проблем. Напротив - авторът я разглежда като абсолютно нормално и дори във виртуалните условия повсеместно и неизбежно нещо и, следователно, такова нещо, с което ние трябва да се съобразим, а не то с нас. Проблемът, който е поставен за разглеждане в този текст, е именно реакцията ни на критиката, която реакция можем и трябва да се научим да овладяваме, а не критиката сама по себе си, трябва ли или не трябва да я има, добра или лоша трябва да бъде тя. Авторът в съвсем прав текст казва какво мисли по този върпос:

"Лично аз като автор окуражавам всеки да дава каквато иска критика и смятам, че въздържането от критика е изключително вредно."

Нещо повече. По-горе казва:

"Всеки един автор се сблъсква с феномена „негативна критика“. Ако трябва да издребняваме, бихме могли да я разделим на : „конструктивна негативна критика“ и „неконструктивна негативна критика“, макар че аз не съм сигурен дали изобщо е нужно подобно сравнение. Защото често ще се срещнете с твърдението: „Абе нямам нищо против лошата критика, стига да е изказана по учтив начин“. "

С което дава да се разбере, че отношението му към критиката е като цяло положително и дори е готов да приеме и неконструктивната, тоест оскърбителната критика заедно с конструктивната като едно като цяло полезно изпитание, през което всеки автор трябва да премине в израстването си.
Така поне аз прочетох текста.

P.S: Зебайтел е прав, в повечето случаи става по-скоро въпрос за коментари, а не за критика, но все едно - заменете навсякъде думата "критика" с "коментар" - смисълът се запазва.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Ranvir
Гост





МнениеВъведено на: 16 Мар 2015 17:55:38 » коментарът всъщност е критика Отговори с цитат върни се горе

Коментарът естествено не е литературна критика в чист вид, но е елемент от нея. По дефиниция той е положително или отрицателно мнение за един текст, и когато коментарите се превръщат в ласкателства, на които се благодари по надлежния ред, се сблъскваме с нещо изключително неприятно.
Няма абсолютно никакъв смисъл от положително мнение. Оправдано е само и единствено отрицателното становище, задължително обосновано.
Да, ама такива са на едно на сто.
ehnaton
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 26, 2013
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 16 Мар 2015 21:23:38 » Отговори с цитат върни се горе

Как така:

"Няма абсолютно никакъв смисъл от положително мнение. Оправдано е само и единствено отрицателното становище, задължително обосновано."

Защо трябва да се изпада в тая крайност? Защо, ако нещо наистина ти харесва, да няма никакъв смисъл да дадеш израз на одобрението си? А да поощриш автора и да му дадеш обратна връзка за произведението, като мимоходом му направиш и някои кратки бележки, ако имаш все пак такива, няма ли смисъл? Според мен има.
Разбира се, вечните шаблонни взаимни хвалби по сайтовете са по-неприятни и от една откровена псувня, но да изразиш положително мнение също може и има смисъл и когато такова одобрение се изразява, то обикновено се отличава от обичайните гушкания или възторжени възгласи тип "Бъди, поете!".
Да не говорим пък, че когато човек прави задълбочен коментар или критика, обикновено го прави с цел да разглежда и добрите, и лошите страни на произведението, а не само положителните или само отрицателните. Разбира се може и напротив - да се направи едно произведение на пух и прах или пък да му направим бляскава рецензия. Всякак може в крайна сметка.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Ranvir
Гост





МнениеВъведено на: 16 Мар 2015 22:52:29 » прав си, да Отговори с цитат върни се горе

Положителна оценка, която да посочва точно защо нещо ти харесва, не е излишна . Имах предвид точно тия безумия от рода на Прекрасно е и Уникално е, който се ширят навсякъде, а не аргументираното одобрение. Но едва когато в един сайт има паритет на позитивни и негативни преценки, той ще е адекватен на реалността.
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2494
Място: Варна

МнениеВъведено на: 17 Мар 2015 17:12:40 » приемам и едната и другата оценка Отговори с цитат върни се горе

Да, не е лесно да се преглътне, макар и градивна критика. Но и само от положителни полза няма. За това и не приемам сериозни автори и творби да се постват във ФБ. / не говоря за споделянето им от тук-там, това е насочване на вниманието и на други/. Трудно при този огромен поток от информация влизайки за определено /обикновено откраднато време/ да попаднеш точно на твоя автор, а и да напишеш смислен коментар. Но дори а най-тривиалните думи са много по-ценни от клавиша "Харесвам", защото си признавам, че много пъти въобще не стигам до края на някое произведение във ФБ, но го "излайквам" с идеята, че после ще се върна за да си го прочета...но обикновено не се случва. Тук е друго. Тук няма падащи менюта, бягащи и изплъзващи се постоянно картинки, отвличащи ми вниманието. Тук влизам като в храм. Попивам всяка дума, оставям я да ме докосне, да я усетя. Е, ако имам време за осмисляне - добре. Дори с риск да изглежда импулсно, но предпочитам да споделя първото ми хрумнало усещане, разчитайки, че авторът ще ме разбере.
Хубава тема. Ще я проследя. И много ще се радвам, ако всеки се престрашава и пуска мнение за прочетеното. Защото сайтът е място за споделяне . Авторът споделя творбата си, читателят възприятието си и тогава се получава пълноценно общуване.

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
angar
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1194
Място: София

МнениеВъведено на: 18 Мар 2015 10:34:12 » Отговори с цитат върни се горе

Ехнатон написа:
“А къде точно в текста прочетохте авторът да казва нещо против негативната или коя да е критика?”

Да, такова нещо в статията на САлександров няма. Темата му е друга: “Как да се справим с отрицателните отзиви на нашите творби”. Т.е. как да възприемаме и как да отговорим на отрицателните отзиви, които вече са ни направили.
И първата му и основна препоръка е: никога, по никакъв повод и при никакъв случай не отговаряйте на отрицателната критика!

В предния си коментар написах защо пък аз мисля, че е добре да се отговаря – за да защитиш позицията си, произведението си, възгледите си.
Има обаче и друг тип отрицателни отзиви – злобни и злостни. Показващи не толкова отношение към текста, колкото отношение към автора – отношение на неприязън и злоба.
И на такива отзиви, ако не се налага да се защитават принципни позиции, вероятно наистина най-правилното е да не се отговаря. Защото само мълчанието е велико, останалото е слабост.
А и няма никакъв смисъл да се опитваме такъв човек да го наддумаме.

“Каквото и да кажеш, този хайта
все ще те надхортува:
напразно цвили кон, сдружен с магаре – рев
магарешки все по-далеч се чува.” (Стоян Михайловски).

Злобният човек, който ни прави отрицателни отзиви, за да ни тормози и тероризира, трябва да се игнорира. Както е в стихотворението ми “По Хегел”:

“Един поет със всички сили
се мъчеше да ме обиди.

Но аз, по примера на Хегел,
си казах: “Я му тури пепел.
Такъв човек не съществува –
на теб тъй само ти се струва.”

В коментарите обаче темата се разшири – а трябва ли, кога и в каква степен да се правят и отрицателни отзиви; и има ли полза от само положителни отзиви.
Този въпрос е дискутиран в много форуми.
Моето мнение е, че от положителни отзиви има нужда. Те носят радост. И на този, към когото са отправени, и на този, който ги прави. Още повече, че те обикновено са и заслужени. И “Ако няколко думи са достатъчни, за да направим човека щастлив, трябва да бъдем негодници, за да му ги откажем.”
А нужни ли са отрицателните отзиви?
Има такава пословица: “Благородният хвали, злобният – критикува.”
Но освен доброжелателната, “градивна” критика, понякога се налага да има и отричаща критика - когато трябва да се защити позиция, да се оборят неправилните и да се защитят правилните критерии за поезия.

А понеже и аз често критикувам, не се ли смятам и аз за злобен?
Има и такава пословица: ”Най-лош от всички е този, който не обръща внимание на лошото, което му правят.”
А също и такава: “Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе.”
Която може да се трансформира на: “Прави и ти на другите това, което те правят на тебе.”
Защо да се лишаваме от удоволствието да подразним тези, които само от злоба са ни тормозили и тероризирали?

(“Ако имаш свой ум, следвай ума си; ако нямаш свой ум, следвай пословиците.” Аз като нямам свой ум, стремя се да следвам пословиците.)
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
sradev
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Aug 16, 2004
Мнения: 348
Място: влака (може и самолет)

МнениеВъведено на: 20 Мар 2015 09:46:08 » негативна критика Отговори с цитат върни се горе

"позитивна" или "негативна" информация?
Последната ми книга прочете няколко от читателите и ми разказа как мислят. Това ми помага в написването на следваща книга. Ако с нещо съм ги засегнал - моля да ме извинят. Не ми дължат нищо, не съм им длъжник, книгата е подарена, Някои изречения са конкретно насочени към някои от читателите, а други към такива, които не са в състояние да я прочетат. Дори и да са живи.
Следваща е книга в която целево обиждам някои от тези, които няма да я прочетат. Така е, защото съм "драка" в термините на Марта-Дора. Но такава е съдбата на пишещите - да провокират четящите. В друга поставям Читателя като главен герой. Ако текста ми е нечетлив, то забележките на този читател могат да бъдат още по-малко четливи. Но ако случайно са разбираеми, то моля другите читатели да ме извинят. Скривам се зад информацията: няма негативна информация. Има вегетарианци, има и невъздържани въздържатели. Едни не ядат конско, други не четат конско. Зависи от пегаса, който са яхнали в яхъра.

_________________
Славян
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
mamasha
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 29, 2008
Мнения: 441
Място: Бургас

МнениеВъведено на: 22 Мар 2015 22:55:03 » Re: коментарът всъщност е критика Отговори с цитат върни се горе

Ranvir написа:
Коментарът естествено не е литературна критика в чист вид, но е елемент от нея. По дефиниция той е положително или отрицателно мнение за един текст, и когато коментарите се превръщат в ласкателства, на които се благодари по надлежния ред, се сблъскваме с нещо изключително неприятно.
Няма абсолютно никакъв смисъл от положително мнение. Оправдано е само и единствено отрицателното становище, задължително обосновано.
Да, ама такива са на едно на сто.



Категорично не съм съгласна, че само отрицателното мнение е оправдано, пък било то и обосновано. Извинявай, Ранвир, но това е глупаво. Посочи ми поне един уважаващ себе си критик, който се придържа единствено и само към негативното. Че нали смисълът на критиката е именно в това - да се покажат и успешните, и не дотам успешните моменти в една творба, да се откроят постиженията, да се даде материал за размисъл на автора по отношение на грешките. Колкото и да е аргументирана една отрицателна оценка, тя никога няма да бъде съзидателна, просто защото такава е психологията на човека. Нещо повече, злостната, преднамерено търсеща единствено и само слабостите и недостатъците критика може да блокира развитието на всеки, независимо от количеството талант.

Затова още в началните курсове на педагогическите ВУЗ приучават бъдещите учители не просто да поставят оценки, да пишат рецензии, аргументирайки ги, но аргументирайки ги така, че да е ясно къде е успял и къде не ученикът. Знам, че ще възразиш, че тук не става дума за училище и за оценки. Вярно, така е, но принципът е един и същ. И ако критикът не го осъзнава или съзнателно го пренебрегва, то критиката няма да е критика, а критикарство.

И освен това, Ранвир, много е лесно да разсъждаваш има ли или не истински критични коментари в сайта, да твърдиш, че единствено отрицателните коментари имат смисъл и в същото време да обезопасиш себе си откъм такива мнения, изключвайки опциите за коментар и оценка на написаното от теб. Извинявай, ама това е най-малкото некоректно.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
SAlexandrov
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 20, 2014
Мнения: 26

МнениеВъведено на: 23 Мар 2015 22:14:55 » Отговори с цитат върни се горе

angar написа:
Дано поне САлександров е добър писател, защото явно не е добър човек.
Съдя по това, че е бил редовен на протестите през 2013-2014 година и че не понася евразийците.


Всеки може да провери Smile

Който се интересува, на goodreads имам както положителни, така и отрицателни отзиви - https://www.goodreads.com/author/show/7269114._

иначе...

Цитат:
Категорично не съм съгласна, че само отрицателното мнение е оправдано, пък било то и обосновано. Извинявай, Ранвир, но това е глупаво. Посочи ми поне един уважаващ себе си критик, който се придържа единствено и само към негативното. Че нали смисълът на критиката е именно в това - да се покажат и успешните, и не дотам успешните моменти в една творба, да се откроят постиженията, да се даде материал за размисъл на автора по отношение на грешките. Колкото и да е аргументирана една отрицателна оценка, тя никога няма да бъде съзидателна, просто защото такава е психологията на човека. Нещо повече, злостната, преднамерено търсеща единствено и само слабостите и недостатъците критика може да блокира развитието на всеки, независимо от количеството талант.


Случва се човек да получи някакво злобно или твърде критично мнение и да се откаже... Но в повечето случаи то е част от процеса на израстване. Веднъж щом публикуваш дадено произведение, ти го публикуваш в "света" - онова ужасно място, където нямаш контрол относно това какво другите ще кажат за произведението ти.

В края на краищата и Шекспир, и Роулинг имат стотици отрицателни рецензии.

Човек се радва на положителните рецензии. Но ако са само те, липсва израстване. Трябва да има винаги една идея възможност за израстване и подобряване.

Именно тук е и разликата между истинския писател и графомана. Графоманът е убеден, че създава шедьоври и че е неразбран. Писателят допуска, че не е толкова добър, колкото се очаква от него и се стреми да се развива.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com