Оправдание на Русия (философски очерк)

Не ми се иска точно на празника да влизам в спор с някого, но ме провокираха изказванията и на Ангар, и на Ранвир.

Ще започна с това на Ангар: “И да се смята православната вяра като най-ценно качество на един народ (думата православие в този текст се повтаря прекалено често), не е нищо друго, освен попщина. Такава възхвала от автора на религията само показва, че той не е прогресивен човек. Религиозните добродетели колкото са добродетели, толкова са и не добродетели. Религиозността не е положително качество, а ретроградност, глупост. Оглупяване на народа. Навсякъде в света свещениците се стремят да превърнат хората в роби.”

Четейки това, си спомням казаното от Ботев преди повече от век: “Бой се от Бога, почитай царя!/Свещена глупост! Векове цели / разум и совест с нея се борят;/борци са в мъки, в неволи мрели,/ но, кажи, що са могли да сторят!”. Само че Ботев визира “бога на лъжците, на безчестните тирани”. Той не е богохулник, именно към бога, който е в сърцето и душата му, бога – защитник на робите се обръща поетът, за да търси подкрепа в кървавата борба. Е, Ангар, ще имаш ли смелост да наречеш Ботев и хилядите други като него ретрогради, глупаци, хора с робска психика? Едва ли? И защо забравяш, че в основата на българската култура, писменност, книжнина стоят духовници, люде, изповядващи православна вяра, защо забравящ, че именно вярата е, която ни е съхранила като народ, запазила е националната ни идентичност в години на робство, защо оставяш настрана, че един духовник е сътворил книга за историята на народа ни и е белязал началото на българското Възраждане.

И защо християнските добродетели да не са добродетели. На какво лошо учат те – да обичаш и уважаваш ближния си, да му помагаш, да цениш семейството си, да се радваш на онова, което имаш и да не пожелаваш зло другиму? Това ли са недобродетели според теб?

И не вярата или невярата в някаква висша сила определя прогресивността или не на човека, а религиозният фанатизъм, папагалското повтаряне на остарели мантри, на постулати, отживели времето си говори за непрогресивност, за липса на умение и желание да приемаш друго мнение, друг начин на мислене. Истината не е само тази, която ти си приел за вярна. Някога истина беше това и само това, което казваше Партията. Днес е истина това, което Големият бял брат мисли. Но никой не може да има монопол върху истината. И всеки сам трябва да прецени каква е тя. Д-р Дертлиев казваше: “Така мислиш ти и това е твое право”. Но, Ангар, право да мислят различно от теб имат и другите и не е нужно да ги наричаш безмозъчни ретрогради.

И още, не смесвай цар и царизъм. Две различни неща са. И това, което не са приемали и руските революционери-демократи, от които, между впрочем, са се учили нашите борци за свобода, а по-късно и народоволците, болшевиките, меншевиките, есерите, е именно царизмът. Но това е част от руската история и тя няма как да бъде туширана или променена.

Сега ще кажа и няколко думи за изказването на Ранвир. Твърде много омраза прозира в него. А омразата никога, в нито едно общество, в нито едно време не е била съзидателна сила. Напротив, разрушавала е всичко около себе си. И ние, съвременниците, сме свидетели на това.

Не съм нито фил, нито фоб. Но ми се ще да припомня и на Ранвир, и на Солара, че от много време старата Европа и Америка мерят нещата с двоен аршин. Когато, както им изнася. Забравихме ли собствената си история? Кой разкъса Санстефанска България и създаде знаменития и до ден днешен нерешен по справедливост Източен въпрос? Не бяха ли т. н. Велики сили, - от позицията на силния и заради собствените си политически страхове и интереси? Кой пося омраза между балканските народи, чиито рецидиви виждаме и днес? Но хайде да дойдем по-близа до нашето време? Защо Република Косово се създаде с откъсване на територии от Сърбия, използвайки резултатите от референдум, и то референдум, в който сърбите не участваха? Защо на жителите на Фолклендските острови им се призна правото да решат с референдум дали искат да бъдат британци или аржентинци? И в единия, и в другия случай ставаше въпрос за територии, за международно признати преди това граници. Но... там можеше, а в Крим – не! Защото така им изнася на господата от ЕС и САЩ. И се разкрещяха за анексия на Крим, за насилствено завладяване от Русия и куп такива глупости, за да не си спомнят хората и Косово, и Фолклендите. А забравиха нещо, което е залегнало в собствените им конституции – правото на самоопределение, на волеизявление на хората.

По повод това къде днес се възражда неонацизмът. Е, Ранвир, той с положителност, не марширува по Червения площад. И кои са днешните национални герои на Украйна – Бандера и Шукевич? Криминални престъпници, които още преди войната полското правителство съди за организацията и извършването на политически убийства. Създават и ръководят Организацията на украинските националисти, а по-късно и на УПА, която продължава политиката на убийства и насилии в следвоенна Украйна.

На 30 юни 1941 г. Степан Бандера се обръща към членовете на ОУН с думите: „Народе! Знай! Москва, Полша, унгарците и чифутите са твоите врагове. Изтребвай ги без милост”. Е ли това позиция на човек, изповядващ хуманизъм и демократични ценности? До края на войната украинските националисти съучастват активно в някои от най-крупните военни престъпления на Втората световна война: Бабий Яр (около 300 000 жертви), шахта 4/4 в Макариевския рудник (около 70 000 трупа) и Волинското клане от 1943 г., при което УПА самостоятелно избива 37 000 поляци в отговор на набезите на Армия Крайова в Украйна.

Днес техните наследници вилнеят из Одеса, Харков, Лвов, Източна Украйна. По начин, познат от времето на Втората световна война. А имаше една мъдра мисъл: “По делата им ще ги познаеш”! Е, познай ги и кажи къде се възражда нацизма.

Да не говорим за знаменития езиков въпрос, наложен от привържениците на антируското именно от омраза. Звучи ли ти познато, че едно дете няма да носи рожденното си име Елена или Николай, както са го нарекли родителите му? А ще се казва Олена или Микола, защото живее в Украйна и е украинец. И ще говори само на украински, защото руският е езикът на грубияните и окупаторите. Така поне твърди г-жа Ирина Фарион. Да, но, когато в България по подобен начин се засегнаха интересите на българските граждани от турски произход, светът настръхна и ни обвиниха във всички смъртни грехове. А сега и добрата стара Европа, и Америка мълчат и доволно потриват ръце. И ето, че пак стигаме да двойния аршин и до добре позната тактика – разделяй и владей!

Затова е всичко – някой иска да владее света, да казва как и по какви норми да се живее, кой и какво може да говори, мисли, чувства. И този някой не марширува по Червения площад!

Гост

1. Русофилите уважават руския народ , но САМО и ЕДИНСТВЕНО като един от хилядите народи по света, както се уважават канадския, сръбския и тамилския примерно. ВСЕКИ НАРОД заслужава уважение. Аз уважавам Достоевски и Чайковски, Солженицин и Алла Пугачова.
2. Русопатите поставят руския народ на накакъв олтар. За тях той е нещо изключително. Те саа закърмени с него и го поставят НАД собствения си. Те са ВРЕДНИ за всяка една нация. Защото Русия унищожава всичко, до което се докосне. Една държава е напреднала или не в зависимост от броя на русопатите. У нас те са ужасно много. В Полша, Чехия и Унгария са малко. Сравнението между тези бивши социалистически страни и нашата е ясно.
3. В един чисто литературен сайт не би трябвало да се провежда полиитическа агитация в полза на една или друга нация. И аз бих могъл да напиша Заклеймявам Русия, но не е точно тук мястото.
4. Хибридната и и информационна война на Рудия, чието посочване вбеси русопатите неотдавна и те ревнаха, че я няма, е ФАКТ. под най .благовидни форми.
5. Прочетете пак цитата на БЪЛГАРОФИЛА Захарий. И не пишете за Русия в БЪЛГАРСКИ сайтове.

ХуЛитер Записан(а): Jun 14, 2009 Мнения: 11

Здравей Геро,
От вчера се чудя дали да се намеся в тази дискусия. Не съм нито историк нито философ, а човек на точните науки, затова ще коментирам от гледна точка на личния си опит. Като човек с двойно гражданство (България и САЩ) и 4 години живяла в Русия, съм се научила първо на толерантност и второ че никой, каквото и его да има не е в състояние да знае абсолютната истина.
Сега по произведението:
1. Недоумявам защо не е публикувано, не намирам нищо в разрез с текущата политика на България. Знам предпочитанията на Хулите, но, малко повече есета и пътеписи няма да навреди на никого. Теми, които ни карат да мислим са полезни.
2. Авторът е млад човек, с разнородни интереси и фина душевност (направих си труда да прочета и другите му произведения). Има талант и желание да се учи, толерантен е към чуждите мнения. Не заслужава груби нападки.
3. Заглавието е може би единственото, което и мен като Ангар ме подразни. Не, Русия не се нуждае от оправдание!Тя не е била на подсъдимата скамейка и надявам се, няма да бъде.
4. В 21 век не можем да се делим на русофили и русофоби, това е отживелица. Не можем да виним руския народ за социализма, както не можем да виним французите за Френската революция (примери има много).
5. За да се разбере руската душевност, трябва да си поживял сред тези хора, а не само да си чел литература. Миналата седмица Николай Колев (Босия) беше публикувал в Блог.БГ повече от 20 цитата от големи руски автори, които бяха против Русия. Сигурно същите автори имат много повече „за“, но не бяха показани. Значи и литературата и историята се интерпретират според момента, конкретната ситуация и виждането на автора в този момент.
Моят личен опит:
Четирите години в Русия са най-хубавите и плодотворни години от моя живот. Нека да уточня все пак, че това беше през 70-те. Може би ако беше през 50-те нямаше да мисля така. Но моите руски учители ми довериха отговорна и престижна работа, с която и до днес се гордея, с която ме издигнаха до нивото на световната наука безкористно и дружелюбно. Не мога да кажа същото за моите американски работодатели, на които им трябваха 5 години за да ме приемат като равностоен специалист. И ме приеха точно защото бях учила в Русия, а когато ме приеха, започнаха да се страхуват да не ги изместя.
В Русия имах наситен културен живот, базиран на многостранната руска култура. Тук, когато не мисля за плащане на сметки, пресявам просото от плявата, наситила медииното пространство.
И не на последно място – в Русия имам много приятели, с които и до днес общувам. За съжаление намам нито един приятел- американец, в смисъла на думата, който влагаме в Европа. Вероятно и тук е било друго през 70-те и точно затова искам да кажа, че нещата зависят от историческия момент и не трябва да се абсолютизират.

ХуЛитер Записан(а): Jan 29, 2011 Мнения: 188

Съжалявам да го чуя, Danielita, но мисля, че не си си избрала правилно гражданството. За да се сдобиеш с американско са ти били нужни поне 10 години, а ти се сещаш със съжаление за четирите прекарани в Русия.
Какво, ако не е тайна те спря да поискаш руско гражданство?
Аз също имам двойно гражданство, но не се оплаквам от второто. Пиша отвреме-навреме в този сайт, именно защото е български. И не крия раздразнението си от проруски теми. Ако исках да чета такива бих писала в руски сайт, както и правя за теми касаещи сегашното ми гражданство, което не е предмет на обществен интерес.
По отношение на това кой какви интереси имал в Украйна, Косово, Марс или Венера...малко ме интересува. За мен е важно обаче младите в България да имат свободен избор, защото по времето, когато аз бях млада, ние нямахме. Руският беше натрапен като втори задължителен език. Не ми почвайте сега бъра-бъра , три чадъра...Колко напредничава е била руската култура. С малката подробност, че дори и тя по време на зараждането си е била бледо копие на западноевропейската. За мракобесническият период, който следва просто нямам думи! Тогава май не ни обединяваха православните символи, а онези двете кръстосани сечива, дето наподобяваха кръст, ама не съвсем. Всяка отправна точка различна от спуснатата от Москва беше заглушавана. От широката руска душа доразширена с "n"-тата водка направо ми се повръща! Та затова и препоръчах, занимавайте се с литература, не с политика. Русия, колкото ни е дала, двойно повече ни е взела.

Солара, руският се изучава в българското училище от 1848 година, много преди да замирише на социализъм у нас. Но съм съгласна, че е крайно време темата да се заключи, излиза извън рамките на сайта.

Този сайт е изцяло ориентиран към литература и темите с политическа насоченост не се публикуват. Има достатъчно общодостъпни и специализирани сайтове и форуми, където да се обсъждат подобни теми. Тук няма поле за конфликти и доказване правотата на една или друга позиция.
6. Няма да се публикуват произведения, съдържащи обиди, заплахи, клевети или двусмислени препратки към други потребители на сайта или трети лица без съгласието им, независимо дали са използвани имена, никове или други лични характеристики. Забранени са публичните конфликти, пререкания и обиди между отделните потребители или приятелски групи, както и подстрекаването им. В случай на забелязани такива, потребителите трябва незабавно да уведомят администраторите.
Не се публикуват текстове с политическа насоченост, както и такива, съдържащи имена на публични личности.

Заключвам темата.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите