--------------------------------------------------------------------------------
Без заглавие
Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
Дамян Даманов
_________________ ...аз идвам, а ти?
Ranvir Гост
Въведено на:
19 Яну 2015 13:41:02 » лека му пръст
и все пак за мен е като че ли най-истински поетът в своя единствен роман
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
19 Яну 2015 22:57:28 » ...
благодаря, ранвир, благодаря!
_________________ ...аз идвам, а ти?
misan4o Гост
Въведено на:
19 Яну 2015 23:26:56 »
Учителят ми в Поезията! Дамян Дамянов!!!
Познавах го, насърчаваше ме винаги от сърце и с добри думи: "Сродни Души сме, Илко!" - казваше...
Поклон пред светлата му памет!
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
19 Яну 2015 23:34:56 » Илко...познавах го лично
ех, преди години...има ли значение, просто си сетих...или ме подсетиха...Поет, толкова...
_________________ ...аз идвам, а ти?
LATINKA-ZLATNA ХуЛитер
Записан(а): Jun 25, 2007
Мнения: 1372
Място: ЛОВЕЧ
На това аз му казвам да остане следа от теб. Дамян е пример за светла диря в паметта на човечеството!
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
22 Яну 2015 01:03:21 » !!!
...но комент, брат ми...
_________________ ...аз идвам, а ти?
Ranvir Гост
Въведено на:
22 Яну 2015 13:18:28 » това ми харесва най-много
Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновен съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И този тук един съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена...
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 1027
ХуЛитери: 4
Всичко: 1031
Онлайн сега:
...аз идвам, а ти?
