Иде Балът на есенната поезия 2014

да, представяте ли си, обърнахме страницата на шестнадесетото издание балове на поезията и влизаме в четвъртото четирисезоние. Сложна е тази работа с броенето, но ми харесва. Цифрите понякога говорят също, не само думите. С фукането - до тук.
По същество обявявам датата 29 ноември , последната събота на месеца за есенната ни среща.
Ще очаквам, а някои вече нетърпеливо кацнаха в пощенската ми кутия, вашите есенни поетични трели до 23-ти ноември включително на e-mail
art_markoni@abv.bg или тук на лични.
припомням регламента:
всеки може са участва САМО С ЕДНО стихотворение, посветено на ЕСЕНТА
стихотворението може да е публикувано, да е било награждавано, да е издавано....важното е да е хубаво и посветено на този сезон.
моля, не забравяйте да напишете ИМЕ, НИКНЕЙМ И ГРАД/ в който живеете/ вашите данни, нека съпътстват произведението, когато го пускате в прикачен файл за да не загубвам нишката
Laughing

За сега не се сещам нещо важно, но ако има въпроси съм на ваше разположение.
Да скоро!

Върнах се от Германия и се замислих, аджеба, кога ще е есенният ни Бал...аха, ще ти пратя нещо като текст, за да развъртим Земята, на бавни обороти...хех
Док Rolling Eyes

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Този път ще се включа, нъц-нъц!
Cool

давайте

ХуЛитер Записан(а): Jun 01, 2010 Мнения: 216

Есента е любимият ми сезон...
Искрено ще се радвам, най- после да се запозная с морските приятели от сайта...
Чакайте ни с Ружа...ако не ни мине котка път...
Smile

чакаме ви! Есента май е на всички любим сезон. Още малко имам да оправям след ремонта и ще ви заредя с хубави стихове от отминали есени.

НАЙ-КРАСИВО НАРИСУВАНА С ДУМИ ЕСЕН 2010 - ПЪРВИЯТ НИ БАЛ

Живка Иванова - zebaitel

ЕСЕНТА СЕ ПОДСМИХНА

Слънцето сластно притвори клепач,
меден залез потече по пръстите,
нажужи се денят, сви крилцата предздрачно
и потърси подслон на закрито.

Есента се подсмихна, отвори нощта
и заголила обло коляно пристъпи:
не съблече луната, но наметна хладА,
за да щръкнат зърната И гроздови.

Как се сепна денят, чак подскочи насън,
ябълков, мушмулен полъх усетил-
беше късно, омайната есен навън
със морето се люби до съмнало.

11.09.2010 г. Варна

колко вълнения!

С радост и трепет очаквам срещата с вас скъпи приятели Wink

"Най-красиво нарисувана с думи есен 2011"

Есенни ескизи

Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,
в тайните димящи на плътта ми,
да заглъхне всеки стон и звук,
да издъхне всяка лоша мисъл.
В хладните улуци да остане
само тънка паяжина мъдрост,
спираща въздишките отчаяни...
През септември отнеси ме с вятъра,
отведи ме с полета на птиците,
там където винаги ни има,
там, където....
През октомври също...

Наметни ме с нежно обожание,
и гали нозете изтощени,
газили в следобедите късни
локвите на летни аквалери...
Нахрани ме с резенчета слънце-
късно и тръпчиво като дюля...
И не казвай, че ни беше хубаво,
с мен бъди сега
и през ноември...

Само с поглед повали ме в шумата,
женските ми страхове разкъсай,
и притискай устни в сладостта ми.
По пулсиращите слепоочия се плъзвай,
по извивката изящна на гръбнака...
Полегни, избягал и от себе си
в шарената сянка на бедрата ми...
Пропълзи ме с пръсти като паяче,
и ме просълзи от умиление...
Да усетя в сънените шепи,
мекотата обла, топлинката,
аромата фин на диви кестени,
от сланите лепкави спасени,
от очите чужди да ме пазят...

Обърни

Пусти пейки...Глухи часове...
Но не тръгвай...с мене презимувай...
Целуни ме в рижите треви,
захапи ме по вратлето, по брадичката,
засмучи къпините свенливи,
вдишай ме дълбоко и изпий,
като медно вино...като истина.
И се стичай ласкаво по кожата,
съживи ме, разведри, попей ми
като тих дъждец по керемидите...

Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,
за да зазори
в душата ми...

01.09.2011г
Милена Белчева

Това май е едниственото дълго стихотворение успяло да се пребори за финално участие. Не че Миленка ни щади
Laughing

. Тя продължава да си ги пише дълги и напоителни и да отприщва волната си поетична душа. Удоволствието е винаги за нас, тези които имаме шанса да чуем тази прекрасна поезия.

И разбирам че се очакват много гости от далечни и близки краища. Идвайте, ръкавичката на Маркони ще побере всички поетични душици. Laughing

знам че започнахте да точите лиги за синабони, обаче нц. И на мен ми се похапват, но нямаме намек, нито обещание от Бой. Но за това път имаме поетично присъствие Laughing

. Благодарности на Властелина на всички сезони, майсторът на вкусни синабони, онова чудо, което ако не се беше впрегнал баловете нямаше да ги има, или нямаше да са това, което са. Благодаря Бой за подкрепата, сегашна и предишна. И мноооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооого се надявам да се появиш и да ни "заплашиш" колко вкусотии си приготвил....
отивам да си търся лигавник. А вие се молете бре хора! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Марконче, това аз ли съм го писала!!! Smile

Ами браво ми!

Не знам дали ще напиша нещо красиво сега - нещо не съм на тази вълна, а така ми се иска! Rolling Eyes

Но няма да спра да повтарям, че няма по-чаровно място и няма по-хубави срещи на пишещи, четящи и слушащи хора от Баловете на поезията при Маркони, а есенните са най-сладките, с вкус на мушмули и дюли и тук-там на синабони!

Хора не се колебайте - пишете пращайте и давайте да се видим при Маркони! Есента е страхотно красива, датата е ясна! Smile

ти си го писала разбира се! Ама сега дръпна в едни вселенски посоки, дето земята ти е малка и не мож се разгърна....Който може - може, но който не може и той иска.
Е, като си начешеш крастата по вселенските му орбити, все ще ти домъчнее на нещо такова. Laughing

може би. Но ние приемаме всякакви и сложни и зафръцкани и дълбоко интелектуални и почти като тестове за интелигентност, че и лимърици биля.
Давай, и не се тревожи за другите, те вече си ги пратиха Laughing

докато се намъдруваш.

Марконче, на Бой ей сега ще му дръпна ушите, дето само виртуално присъства на баловете. Аз да се дигам чак от другия край на морето, да се надявам да го видя, да близна някое синебонче, а той...нц.

Ама сега го мярнах в сайта и ще му се накарам. То за бой са и някои други, дето само обещават, ама не сме им видели очите на последните няколко бала. Уфолина, например. Пак ли ще мине само с обещание "Там съм". А после никаква я няма.

Хмммммммм, ще се наказваме, да знаете!!! Laughing

килими от листа и отлитащи ята...
Балът пак ще е неповторим Wink

Кръстю Раленков

А пък цигани брулеха орехи.
Дъжд. И дъх на запалена шума.
Като тъжни лица посивяха посоките.
И денят
бавно
късаше
струни.
А пък цигани брулеха орехи.

Опна бяла палатка мъглата.
Срамежливо дърветата клони разголваха.
И увисна на косъм
животът на лятото.
А пък цигани брулеха орехи.

Аз гледах почти като треснат,
проумял твърде късно
любовта, че е рохка.
И се ронех бисквитено в златната есен.
А пък цигани брулеха орехи.

Но защото бях верен свой неприятел,
не се върнах назад,
не заплаках,
не молих.
И умирах в безсмъртната есен, в която
бедни цигани брулеха орехи.
11.09.2010г. Варна

После въведохме най-различни номинации, според подаръците които имаме, според произведенията и сравнимостта им...ама после. Но това си остана просто хит, който още се помни...
Удоволствието е мое да го споделя отново!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите