Искам да споделя с всички този хубав разказ, който не е мой!

ХуЛитер Записан(а): Feb 15, 2007 Мнения: 4

Котката...
Знаех, че ще стане така. Знаех, че ще дойдеш и че няма да мога да те запазя за себе си вечно. Още преди да дойдеш го знаех. Сега искам да ти разкажа за нея, тя ми помогна да разбера много неща. Бях оставил прозореца в хола отворен. Както седях на дивана и четях изведнъж почувствах, че някой ме гледа дълго и настойчиво. Престанах да чета. Обърнах бавно главата си и я видях: бяла, с черни ленти по гърба, с разкошна козина и големи очи - жълти с черно по средата. В първия миг видях само очите й. Кой знае защо ми заприличаха на очи на човек. Гледахме се няколко минути. Бях толкова изненадан, че не знаех какво да направя. Не можех да откъсна поглед от нея. После тя помръдна опашката си и леко скочи на земята, не, не скочи, а просто сякаш кацна без всякакво усилие. С някаква особена грация и финес. Продължаваше да ме гледа като че ли ме изпитваше. Струваше ми се, че ако само мръдна щеше да изчезне или поне да избяга. А как ме гледаше...Боже мой, как ме гледаше...
Имах чувството, че очите й проникват в моите, в мозъка ми, в мислите ми. Дойде с плавна походка до мен и се започна да се гали в краката ми. Оставих книгата и я взех в ръцете си. Беше нещо невероятно. От тогава започна да идва често у нас. Винаги оставях прозореца отворен. Знаех, че ще дойде. Влизаше, идваше при мен, играеше си. Понякога й давах храна, но тя никога не ядеше. Още когато бях малък, баба ми казваше, че ако котка дойде вкъщи не трябва да се гони, а да се остави сама да си иде. Носела щастие. Тогава изведнъж разбрах, че някой ще дойде. Някой, когото съм чакал дълго, много дълго - цял живот. Разбрах, че ще дойде така, изведнъж, както тя - котката. И ще остане. После тя престана да идва. Един ден не дойде, втори ден, седмица. Оставях прозореца отворен, седях в хола и чаках всеки момент да усетя погледа й върху себе си. Не идваше. Нещо в мен се пречупи. Отново почувствах, че всичко е преходно, че и да дойдеш, ти пак ще си отидеш, няма да успея да те задържа. Така, както и други са ме напускали. Толкова еднакви са хората. Все нещо не им достига, все гонят, гонят дивото, изпускат питомното, а с него и някого, който ги е обичал и е бил готов да направи всичко за тях. Много бързо си омръзваме, такива сме родени. А не трябва да бъде така.Но както и да е. Когато разбрах това, аз реших която и да си ти, да ти дам всичко, което мога. Всичко - от цялата си душа и сърце. За да бъдеш щастлива. Поне малко. И аз да бъда щастлив. Чрез тебе.
От начало ти се опита да бъдеш по-различна от другите, но не издържа. Сега си отиваш, както толкова много хора, които "уж" са ми били приятели. Не, не те спирам. Всеки от нас двамата има право да направи това, което изисква душата му, цялото му същество. Нямам намерение да ти слагам окови, да те правя нещастна. Твоето нещастие ще зарази и мен. Оковал теб, аз самият ще изгубя свободата си. Не си ли обръщала внимание колко нещастни са клетките. Оковават в тях птиче. То е нещастно, защото е загубило свободата си. Клетката е по-нещастна, защото е причина за неговото нещастие, а нищо не може да направи. Да, разбира се. Няма да ти говоря "сантиментални глупости". Просто искам да ти кажа, че няма да те спирам. Тръгвай си! Може би ще намериш една друга къща, като тази, един друг мъж като мен, една нова любов като моята и една нова раздяла. Какво да се прави. Такива са хората. Все търсят, търсят! То е само да се залъгваме, за да живеем. А то-ако знаехме, че го няма или поне ако не вярвахме, че го има - за какво щяхме да живеем. Всъщност аз вярвам, че ще се върнеш или ще.... Утре, след няколко дни, след месец, след година... Просто изведнъж ще разбереш колко много хубави неща съм ти дал и ще поискаш да си отново при мен. Дори, може би сега въобще няма да си тръгнеш. Не, не прави никаква физиономия. Но ще видиш, че ще стане така. може би онази котка ще дойде, зная че ще дойде, със сърцето си го чувствам. След нея ще дойде нов човек, който може би ще си отиде. Този нов човек ще бъдеш пак ти, само че по-друга, по-мъдра, по-нежна, за да разбереш, че трябва да останеш. А когато котката остане завинаги при мен, зная, че ще намеря истинска приятелка, която ще остане завинаги. Хайде "завинаги" не ти казвам сбогом, защото знаеш какви са хората- всичко става. Нали знаеш...Хората са като котките...Днес са тук - утре там...Връщат се и си отиват. Хората са като бездомните котки. А ти не ми обръщай внимание, че говоря толкова много. Тръгвай си!
Боже мой! Виж кой седи на прозореца!... ...ах, как ми се иска да ми се случи същото... защото аз винаги съм бил този, който си отива...

А кой е авторът на разказа? Или може би източник, от който го имаш?

ХуЛитер Записан(а): Feb 15, 2007 Мнения: 4

Здравей

Ами изпрати ми го един познат, не сме коментирали автора, а колко е хубав разказа... ще го попитам и ще ти кажа Smile

ХуЛитер Записан(а): Aug 22, 2013 Мнения: 1

Привет! Този разказ аз пък го имах преписан от преди повече от 30 години от някакво списание на стари бланки от рецепти. Намерих го на много места в нета, но не можах да разбера чий е. Бих се радвала да узная! Не че има съществено значение......превъзходен е и безпощадно истински! Smile

ХуЛитер Записан(а): Aug 14, 2014 Мнения: 2

Хубав разказ... ще бъде изненада, ако авторът се окаже жена Wink

Във всеки случай усетихме нещата през мъжки поглед, а сякаш при раздяла мъжете са винаги по-тихите...

ХуЛитер Записан(а): Apr 26, 2011 Мнения: 73

Когато извадиха темата от небитието и прочетох разказа, установих, че навремето нещо подобно и на мен ми е направило впечатление. Разрових се из записките си от 1983 г. и намерих същия разказ преписан от сп. "Родна реч" с автор АНИТА ТАРАСЕВИЧ. Разказът, който е публикуван тук е с някои незначителни козметични промени - т.е. направен така, че да изглежда, че е писан от мъж.
Поздравявам Ви за сходството във вкусовете ни и се надявам информацията, която Ви давам да Ви е полезна.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите