За любовниците и поезията

mariniki написа:

така е с Буковски... не оставя никого безразличен, и това му е най -хубавото - просто - Буковски... разбунил много духове... и както казва един мой приятел, поезията не ще да е друго, а състояние на споделена свобода. И трудно се прави - или не си в състояние, или не си свободен, или няма с кого да го споделиш !....... А Буковски просто ги разбира тия работи, защото или ги разбираш или не - няма научаване...
нещо истинско и много вълнуващо открих и при големия Христо Фотев, позволявам си тук да споделя и едно негово стихотворение, което ми е любимо..

Възхвала за жените

Жени, вий идвахте срещу ми!
Как стъпвахте! Аз бях готов!
Готов бях за живота и думи -
узрял за вашата любов...
Срещу ми - с някакво метежно
мълчание, с камбанен звън...
Как страшно светеха - и нежно -
гърдите ви от сол и сън!
Как остро в гърлото ми - мощно -
трептеше крехкият ви смях!
Със всяка фибра - денонощно
ви любех, страдах и живях!
И бягах аз в нощта, разбила
лицата ви - но всеки дъжд
ви блъскаше със страшна сила
в живота ми на странстващ
мъж!
Обичам ви - и в нощи тъмни,
и в светли дни, обичам аз
ръцете ви, бедрата стръмни -
тревистия ви тъмен глас!
Докрай - през всичките сезони
и възрасти... Ах, как блестят
коремите ви - златни брони
срещу самата моя смърт!
И всичко - дрехи, нокти, бреме,
прически, накити и срам,
и страх, и смелост - дълго време
съм бил моряк, войник и сам!
О, страшен мъжки свят - и силен!
Казармен, униформен свят!
Метален, стъклен и мастилен...
Умирам аз без вкус и цвят
и викам яростно - спаси ме!
И вий - коя? Не помня аз!
Приемахте вий мойто име
във своя милосърден глас!
И моя страх... За да изтрая,
вий бяхте и вода, и хляб!
Мълчете - всичко ще призная -
аз бях по-груб, по-лош, по-слаб -
мъж винаги... Благодаря ви
за всяка милост и живот!
Живейте вий! Бъдете здрави!
И хубави... Вървете вий
докрай през всичките сезони
и възрасти... И да блестят
коремите ви - златни брони
срещу смъртта на този свят!
Жени, вий идвате срещу ми!
Как стъпвате! Не съм готов...
Забравям всичките си думи
и онемявам от
любов!

Влюбени - естественото състояние на поетите, истинските...останалото е живуркане в очакване на...

ХуЛитер Записан(а): Jan 29, 2011 Мнения: 188

О, любимото ми деление на истински и неистински.
Дайте като сме почнали да разделим живота, любовта, хората и въобще всичко на истинско и неистинско. Аз не съм капацитет. Оставям на вас. Само ще си послужа с думите на едно приятелче. Хайде, казва, пролет е. Птички пеят. Слънцето грее. Вземи си една ароматна вана на фона на релаксираща музика. Облечи се и идвам да те взема. Отиваме да живеем. Само спести си този път, моля, книгите, след прочита на които се превръщаш в меланхолична скумрия. ИМАМ НУЖДА ОТ ПРЕДНАТА СИ ВИТАЛНА ПРИЯТЕЛКА!...И аз имам нужда от нещо истинско, не от Годо! Very Happy

Хубав ден и прекрасно лято ви желая! Wink

"Слабите пиячи дълго се чукат, слабите таковачи дълго се целуват!"
А слабите поети пишат дълги, многословни любовни стихотворения.
Като цитираните стихотворения от Чарлз Буковски и от Христо Фотев.

Чак не мога да повярвам, че Христо Фотев е написал това многословно стихотворение - клише до клише. А където не е клише, чудиш се красиво ли е или е грозно, означава ли нещо и какво означава.

"Гърдите ви от сол и сън!"(?) - солени от пот ли?
"В гЪрлото ми мощно/ трептеше крехкият ви смях!"(?) - техният смях в твоето гърло ли?
"блестят коремите ви - златни брони" (?) - и тук чудатост.
"умирам аз без вкус и цвят" (?) - и тук неясно защо трябва без вкус и смях да умира. И пр. и пр.

Но да се върнем към началото на темата, към първите постинги в нея.
Там, доколкото разбрах, въпросът който се поставя, е по-добри ли или по-лоши любовници от другите хора са поетите.
За мене две мнения не може да има. Както е казано в едноименното
стихотворение, "Най-луд, дори и в секса, е поетът!"
Но не и поет, който "забравя всичките си думи" и пелтечи "не съм готов ..." -
По-подходящо за темата ми изглежда друго стихотворение:

"По войнишки ще те грабна
и на кол ще те набия!
Не прилича на войника
да е муден в любовта!

Няма друг поет в България -
толкоз силно да обича!
Тоз куплет го е написал
или Пушкин, или аз!

Няма смисъл да трепериш,
малка шапчице червена!
И на кръст да те разпъва,
не убива мойта страст!

И когато - изтощена,
се съвземеш, отморена,
ще възкръснеш - по-красива,
по-щастлива и добра!

Щастлив двубой е любовта -
във него няма победен!

Той в равна степен награждава
и този, който побеждава,
и този, който пада в плен!"

Или пък от името на жената:

"Аз съм златна кобилка -
здраво дръж!
И красива, и силна -
здраво дръж!

Опъни ми косите -
здраво дръж!
Натегни ми юздите -
здраво дръж!

Нека цвиля и стена -
здраво дръж!
Ти не слизай от мене -
здраво дръж!

И целувай, и искай -
здраво дръж!
Не ми давай да мигна -
щом си мъж!"

Ето как се любеше нашето поколение.
И затова с право можем да кажем:

"Невъзможни не ни наричайте,
не бъдете така сърдити:
ако ние не бяхме обичали,
вие нямаше да се родите!"

И извинете ме, ако можете, че илюстрирам мислите си пак със свои стихове. Сигурно има много по-сполучливи примери, но аз не ги зная до степен, че да мога да ги използвам по памет.

Гост

цитирам Jandra....
...........................
поетите не бяха ли онези странни зелени човечета, които пристигнали в една междупланетна пратка вместо марули? Те ще да са, защото скоро след изяждането им се пръкнали растения със много странна миризма, които имали склонност към къдрене. Т. е къдрели се на всеки втори или трети ред Smile

)) Мисля, че поетите са за тревопасни жени, защото друго си е да хапнеш мазничко, да се облажиш с някой мазен министър или мутра / Wink

/. Не, не си мисляте, че сега ще взема да ходя на лов за свинско. Няма, ще си набера малко марулки и ще си постя.
Сексуалният център при някои е някаква си точка в Главния /мозък/ която се определя и от градусите /в спирта/ или от количеството любовни измислици /влизат от ушите/.

1. Поетите/поетесите/ са извънземни
2. Сексът между извънземни е страхотен /нищо няма да кажа Wink

/ Но ако единият е човек, тогава нещата са малко....
3. По-извънземният от двамата се опитва да ...., но не успявааа...
4. Не знам, не мога да ви кажа, тайна, май не съм извънземна, обаче ще си обясна наличието на антенки на главата ми с това, че...веднъж оправях радиото и размених някои части.....
5..........ако има наблизо извънземни, моля кажете ми защо като видя лист веднага му слагам антенки?![/quote]
------------------------------------------------------------------------------
********

Чудесно твърдение изказано по най- добрият землянски начин. Не знам доколко са зелени поетите и поетесите, /може би имат зелени слипове или зелени прашки, кой ги знае тези техни битовизми/, обаче... за любов между поетеса и поет не е много удачно да се говори. Случва се, ... една на милион. За сметка на това опитите са много интересни- то са антипривличания между два отблъскващи се полюса, ама дърпане напред- назад, изблици на тонове емоции по хартия, екран или квото им падне, чудеса.
Всеки от двамата се мисли за силния магнит който задължително трябва да те залепи и отмъкне за себе си...ъъъм тоест да те омотае, да те привлече, но не по стандартния начин, а до всяка костица, до всяка идейка и мисъл. Да си достъпно негов почти антирелигиозно, дяволски душевадно. Защото силата /това върви с Дар Вейдър Smile

/ е във всеки от тях и тя пищи ужасено всеки отрязък време в душата на този, който не дай си, Боже, реши да отстъпи и да признае върховенството на другия.
Та... едно ръгане с лакти пада, едно скубане на коси, едно сваляне на звезди и хиляди новоизгряващи земни светила. Избухват нови вселени, клокочат вулкани, вият се лешояди, чак да ти прималее от ненормалност.
А всъщност- просто се надцакват- това е. И всеки се пише победител. Защо го обясних с толкова много думи и аз не знам.
Много сладурска тема сте отворили. Браво ви!

ХуЛитер Записан(а): May 29, 2007 Мнения: 137

и понеже темата ми е любима предлагам на вниманието ви още нещо много красиво
от съвременната мъжка любовна лирика - стих на любим поет и приятел..

Жена

Бъди в мъжете стих. За болка.
Една сълза от чужд копнеж.
Една самотна нощна гара.
И тих, безмълвен, палещ скреж.
Бъди във тях омайно биле…
или безвремие след вик.
Едно съмнение без име.
Един, пиян от обич, стих
в небе с предзалезно копнение.
С победната си тишина
бъди в мъжете власт. И тръпка.
Тъй както може го Жена.
Пусни ги… да се наговорят.
Дъхът им в теб да навали.
Прелял от грешки и умора,
от празни и бездънни дни.
Пусни ги после – да си идат.
С напъпили в копнеж тела.
В една чудесна тиха вечер
задраскай
всички
имена…

Пламен Парнарев

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите