За любовниците и поезията

ХуЛитер Записан(а): Dec 23, 2004 Мнения: 54

Auo iskate pi6ete mi nesto - nov sam!$ao!

rosi написа:

Не те познавам и не знаех дали е саркастично. Този уж еротичен форум, нищо еротично няма. Много песнсионерско става. Предлагам вече да спрем със сивите постове.

Добре де, първо ще започна с мъхчето на тила ти, ще го галя с върха на пръстите, след това ще прокарам пръсти в косата ти, ще докосна с език раковината на ушенцето и ще подръпна със зъби обецата ти, след това ще опра миглите си в твоите, ще усетя дъха ти на виолетки, ще притисна своята мъжественост в тялото ти, и когато я усетиш, и коленете ти омекнат, и по бялото ти чело избият капчици роса, аз ще я изпия бавно, бавно, бавно... и когато разтвориш леко устни, аз ще впия езика си в устата ти, и ще го задържа там достатъчно дълго, и когато усетя набъбването на зърната ти, ръцете ми ще затанцуват по тялото ти, което вече ще е развяло бял флаг, и... ще е готово да се предаде, изцяло, безусловно ще капитулира, твоето тяло... Embarassed

Усмихнахте ме!
Поетите са като всички останали мъже. Има си и пичове, има си и не чак дотам... Просто имат по-изострена чувствителност и умеят да се изразяват както трябва. Имат повече завоевания сред дамите, понеже се отнасят с тях като човешки същества и умеят да ги накарат да се чувстват специални, дори само за една вечер.
Но поет къща не храни. Да си вземеш поет - това си е таралеж в гащите. Трябва да му приглаждаш перцата, да му почесваш егото от време на време, и всеки ден да лъскаш безупречно огледалото на нарцисизма му. Ако си му муза - добре е, но една обикновено не е достатъчна...
И понеже имаше и хранително-вкусови аналогии - бих сравнил любовта на поетите със шоколадов бонбон - лапваш го, прекрасен е, но колкото и дълго да го държиш в устата си, в един момент свършва, а ти оставаш ненаситена.
Естествено винаги може да си лапнеш още един бонбон, но това е друг бонбон. Пък която си обича бонбони...
Та тъй де.
Smile

Гост

Твоята фланелка ми стига до коленете

Ще се влюбя в поет. Някой ден. Или в теб. Няма значение. Някак е безразлична поляната. Овчедушно се протяга. Нехае кой ще я гази. И ще говори с недомлъвки. Сериозно или проказно и гнило.
Това ще е някой ден. Сега просто съм влюбена в теб. Тогава и ти ще станеш поет. Ще ме изземеш от прозата и недоимъка. Ръцете ми ще се удължат – среднощно и диво. Ще гледам и мижам като дете. Не, че сега не съм глупава и наивна. Смъквам две-три години така. Без поза. Опната с джинсите съм готова за футбол. С моя ръст играя и баскетбол. Дребна съм, ама целя и коша. Примижало. Често улучвам. Мразя винаги. Този мой недоимък. От малка се влюбвам в китарите на поетите. Време е да харесам и теб. Мармаладът изсъхва по ръцете ми. Ям го отдавна с кураж и на резени. Вкусно е. Ама не и сега. Преди да те срещна. Снощи се пръсна нещо на двора. Излязох – кучета знойни. Сатенът с цвят на луна – помръкна по мен. Ти също. Стоеше до портичката с китара. Остави я там и се обърна, но не си тръгна. Обичам китарите. Поетите, все още - не. Разблудно фалшиви момчета са. Някак неискрено влюбчиви. С емоции, а пък без чувства. Егоцентрични, почти колкото мен. Още сълзливи. Готови за песни. Не разбирам поетите. Само себе си слушат. Не съм била никога муза. Едва ли ще стана. Все още ме канят на срещи. Това е причината. Не съм далечно неземна. Истинска съм за муза. Стихове не ми посвещават. Защо са ми. След като не вярвам на писани думи. На изречени също. Скептична съм. Предпочитам воя на вълците, вместо неистови вопли за нови любови. Искам да се заровя в пясъци и дюни. Да полегна до коленете ти. Да те издам и предам на нощта, но не и на слънцето. Да те обичам в зори. Да те целувам в морето и да усещам тялото ти. Голо. Да стана твоя постеля. Да затварям очи, за да виждаш колко скосени са миглите ми. И как очите тъмнеят, без стон. Твоята фланелка ми стига до коленете. Обичам дрехите ти – мои са. Не ставай поет. Моля те. Ще те разлюбя. Или ще се влюбя в теб. Някой ден. Няма значение.

Имам чувството, че тук въпросът е до разликите между словесната еротика и плътската такава! Предполага се, че поетите наблягат на първата, а тъпаците на втората и затова жените въздишат по поетите, а си лягат с хамалите? Така ли? Вай, вай, вай...и въх..., ако е така!
Все си мисля, обаче, че крайностите са рядко срещано явление.

ХуЛитер Записан(а): Sep 29, 2008 Мнения: 4

не мисля, че непременно това да си поет гарантира, че ти се получава добре в леглото. (:

аз чета въпроса по следния начин: дали това че владееш добре думите, значи, че владееш добре тялото си?

в крайна сметка сексът е две неща - опит и техника.
писането е нещо съвсем различно.
един поет би могъл съвсем добре, служейки си с думите да прави виртуален секс, например. но то пък в днешно време кой ли не може. (:

така че не мисля, че двете неща имат някаква връзка. (:

"самтаймс люн, самтаймс - уин.", нали така? (:

Bjorn написа:

не мисля, че непременно това да си поет гарантира, че ти се получава добре в леглото. (:

аз чета въпроса по следния начин: дали това че владееш добре думите, значи, че владееш добре тялото си?

в крайна сметка сексът е две неща - опит и техника.
писането е нещо съвсем различно.
един поет би могъл съвсем добре, служейки си с думите да прави виртуален секс, например. но то пък в днешно време кой ли не може. (:

така че не мисля, че двете неща имат някаква връзка. (:

"самтаймс люн, самтаймс - уин.", нали така? (:

...само да допълня, Бьорн, сексът преди всичко е плод на въображението, останалото е техника от рода на "баха буха" хех

"съмтаймс мейби, съмтайм дон,т" хехехехеех

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

doktora написа:

...само да допълня, Бьорн, сексът преди всичко е плод на въображението, останалото е техника от рода на "баха буха" хех

"съмтаймс мейби, съмтайм дон,т" хехехехеех

Аз използвам техниката "ебеха ебеха" за съжаление все по-често в минало време Very Happy

ХуЛитер Записан(а): May 29, 2007 Мнения: 137

ами... понеже темата много ми хареса, да вметна и аз в нея нещо хем истинско,
хем показателно... от любимия ми Чарлз Буковски... в мой превод..

Някой

тази жена седеше там и каза -
ти наистина ли си Чарз
Буковски?

и аз и казах - забрави за това,
аз не се чувствам съвсем добре
всичко, което искам – е това да те прасна.

тя се засмя, мислейки си, че съм умен,
а аз просто видях божествените и дълги слаби крака
видях черния и дроб и треперещите и черва
видях там Христа
подскачащ под фолк-рок

и се събуди всичкото ми чувство на глад
приближих и я метнах на дивана
качих полата и на главата

и ми беше все едно
изнасилване ли е или края ня света
още един път
случил се
някъде
в настоящето

да
бикините и бяха на
пода и влезе моят член
моят член, бог мой, моят член влезе

аз бях Чарлз
Някой!

mariniki написа:

ами... понеже темата много ми хареса, да вметна и аз в нея нещо хем истинско,
хем показателно... от любимия ми Чарлз Буковски... в мой превод..

Някой

тази жена седеше там и каза -
ти наистина ли си Чарз
Буковски?

и аз и казах - забрави за това,
аз не се чувствам съвсем добре
всичко, което искам – е това да те прасна.

тя се засмя, мислейки си, че съм умен,
а аз просто видях божествените и дълги слаби крака
видях черния и дроб и треперещите и черва
видях там Христа
подскачащ под фолк-рок

и се събуди всичкото ми чувство на глад
приближих и я метнах на дивана
качих полата и на главата

и ми беше все едно
изнасилване ли е или края ня света
още един път
случил се
някъде
в настоящето

да
бикините и бяха на
пода и влезе моят член
моят член, бог мой, моят член влезе

аз бях Чарлз
Някой!

Уф..любимият ми автор, бохем отвсякъде...пишеше вечер с бутилка водка хех Чарлз Буковскииий, автентичен и велик...
~~~~))))))

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

Но това е толкова неочаквано и вълнуващо, Мариники!

ХуЛитер Записан(а): May 29, 2007 Мнения: 137

радвам се, че ти харесва, Лео.... Буковски наистина е уникален
във всичките му измерения... или го отхвърляш от първия миг,
или се влюбваш в него завинаги..

ХуЛитер Записан(а): Jan 29, 2011 Мнения: 188

Любов и писане? Кога идва любовта? Преди или след писането? Аз бих казала: Зарежи!
Ако е преди, от много увертюри може да не се стигне въобще до сюблимния момент. Мигът е крехък, нетърпелив и отлитащ.
Ако е след, пак не става! Влиза в антагонизъм с егото ми, т.е. не ме бива за муза. Откровено ме дразни тази роля...Та така! Предпочитам скулптор! По сетивен е и не приказва/пише толкова. Wink

P.S.Буковски е твърде вулгарен и сексист. Всяка уважаваща се жена не би му обърнала внимание, камо ли да му позволи да я възпява, ако може въобще да се нарече така, в произведение. Простете,...лично мнение!

Споделям написаното от Солара.
И мнението ми за Буковски е същото - като за вулгарен.
Много западни бестселъри са станали бестселъри затова, защото авторите им нямат никакви задръжки; и това се е харесвало на тълпата. Нещо като нашата чалга.
Кога идва любовта - преди писането или след писането, запитва се Солара.
Сигурно е различно.
А кога идва писането - преди любовта или след любовта?
Ще цитирам Пушкин, защото го споделям, защото и с мене е било така.
Щастлив е оня поет, който възпява любовта, докато е влюбен, пише Пушкин:

“Блажен, кто с нею сочетал
Горячку рифм: он тем удвоил
Поэзии священный бред.”

За себе си обаче Пушкин пише:

“Но я, любя, был глуп и нем.

Прошла любовь, явилась муза,
И прояснился темный ум.
Свободен, вновь ищу союза
Волшебных звуков, чувств и дум;
Пишу, а сердце не тоскует,
Перо, забывшись, не рисует,
Близ неоконченных стихов,
Ни женских ножек, ни голов.”

Тук Пушкин обаче лъже – той, а и всички поети, са писали и докато са били влюбени. Иначе в поезията ни не би имало такива чудесни , красиви и положителни, женски образи. Защото след отрезвяването, след като пред тебе се е разкрил истинския лик на този, в когото си бил влюбен, ти вече не би могъл красиво да го възпееш. Нещо повече – става ти срамно, че си го обичал, боготворял и възпявал.

“Мне стыдно идолов моих.
К чему, несчастный, я стремился?
Пред кем унизил гордый ум?
Кого восторгом чистых дум
Боготворить не устыдился?....”

ХуЛитер Записан(а): May 29, 2007 Мнения: 137

така е с Буковски... не оставя никого безразличен, и това му е най -хубавото - просто - Буковски... разбунил много духове... и както казва един мой приятел, поезията не ще да е друго, а състояние на споделена свобода. И трудно се прави - или не си в състояние, или не си свободен, или няма с кого да го споделиш !....... А Буковски просто ги разбира тия работи, защото или ги разбираш или не - няма научаване...
нещо истинско и много вълнуващо открих и при големия Христо Фотев, позволявам си тук да споделя и едно негово стихотворение, което ми е любимо..

Възхвала за жените

Жени, вий идвахте срещу ми!
Как стъпвахте! Аз бях готов!
Готов бях за живота и думи -
узрял за вашата любов...
Срещу ми - с някакво метежно
мълчание, с камбанен звън...
Как страшно светеха - и нежно -
гърдите ви от сол и сън!
Как остро в гърлото ми - мощно -
трептеше крехкият ви смях!
Със всяка фибра - денонощно
ви любех, страдах и живях!
И бягах аз в нощта, разбила
лицата ви - но всеки дъжд
ви блъскаше със страшна сила
в живота ми на странстващ
мъж!
Обичам ви - и в нощи тъмни,
и в светли дни, обичам аз
ръцете ви, бедрата стръмни -
тревистия ви тъмен глас!
Докрай - през всичките сезони
и възрасти... Ах, как блестят
коремите ви - златни брони
срещу самата моя смърт!

И всичко - дрехи, нокти, бреме,
прически, накити и срам,
и страх, и смелост - дълго време
съм бил моряк, войник и сам!
О, страшен мъжки свят - и силен!
Казармен, униформен свят!
Метален, стъклен и мастилен...
Умирам аз без вкус и цвят
и викам яростно - спаси ме!
И вий - коя? Не помня аз!
Приемахте вий мойто име
във своя милосърден глас!
И моя страх... За да изтрая,
вий бяхте и вода, и хляб!
Мълчете - всичко ще призная -
аз бях по-груб, по-лош, по-слаб -
мъж винаги... Благодаря ви
за всяка милост и живот!
Живейте вий! Бъдете здрави!
И хубави... Вървете вий
докрай през всичките сезони
и възрасти... И да блестят
коремите ви - златни брони
срещу смъртта на този свят!
Жени, вий идвате срещу ми!
Как стъпвате! Не съм готов...
Забравям всичките си думи
и онемявам от
любов!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите