competition
Модератор
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
Въведено на:
15 Юни 2014 15:56:56 » * * * |
|
Жили здрачът, горчи от безумие,
а скалата се впива в небето-
да попие от залеза, да слезе във ниското.
Как не вярвах, че ще полети
този камък със корен в небето.
Засвистяха криле, полетяха сълзи.
На върха на езика горчат.
Ще протегна и моите крила.
Едноокият принц ми ги даде.
Другото зелено око пази само за мене.
А сега да летя, там където скалата
остави белег от безимени устни.
Да чертая хоризонт от въздушни надежди,
бликнал някъде помежду ни. |
|
|