Въведено на:
09 Май 2014 12:59:07 » Над спомени, над грешки и била
Не си съвсем Икар - не съжалявай.
Но в полети все пак си над гнезда
тъй кукувичи, както повелява
сезонът, скрит в изящна резеда.
Ако не се издигнеш - няма начин
да нарисуваш мидата от раз,
да видиш, че брегът е многозначен,
а паркът покрай него - чист атлаз.
Доскоро бе сънят ти с ветроходи
населен, днес - със дързост на криле.
И - ако мрак в реала те споходи -
потърсваш вмиг фантазното поле.
Наистина, цял век те дебне проза,
но ти пак стих ще кърпиш с римен бод,
макар, че не прилича на мимоза
денят ти, а на търсене на брод.
Това си мислиш, докато прелиташ
над спомени, над грешки и била.
Пейзажът е - отчасти монолитен,
отчасти - страховит като скала.
Но няма нищо. Мах след мах е всичко,
което трябва - в дъжд или във пек.
След приземяване - благодарейки ничком,
оставаш с дух на птица и човек.
kasiana ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2009
Мнения: 236
Място: Козлодуй - Русе
Въведено на:
11 Май 2014 20:40:08 »
Браво!!!!!!!
Успех!
Fyon ХуЛитер
Записан(а): Oct 14, 2013
Мнения: 16
Място: Кралство Ланкър
Въведено на:
25 Май 2014 16:09:00 » !!!!!!!!!
Прочетох няколко пъти с все по-притаен дъх да не отвея някой резедав нюанс. Стихът не заслужава толкова шаблонна дума, но аз наистина съм омагьосана.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 791
ХуЛитери: 2
Всичко: 793
Онлайн сега:
