competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
13 Юни 2014 18:42:44 » Балада за таткото |
  |
Под сините капки на здрача се ражда нова луна,
заспива небрежно палача, а някъде плаче жена,
детенце-сираче се моли във нейните сини очи,
а там от стената бащата, невинен вече, мълчи.
Зад вехтите, стари пердета лежи уморена тъга.
Във ъгъла, прашни, умират едни неродени крила.
И бабичка зла, костелива, убива надеждата там-
това е съдба горделива – орисница да си сам.
И хлипа детенце, зарило носленце във майчини, меки коси,
и няма си вече раменете на татко, откъдето се волно лети,
където израстваше чак до звездите и даже далече от тях,
и тежко мечтите се ронят във мрака и се превръщат във прах.
Припада в нозете на слънцето утро, зората отново кърви,
пищят във стрелките едни неродени, неизживени следи,
когато си малък, светът е подарък и можеш дори да летиш-
но няма ли длан, която те пази, по пътя трънлив ще вървиш.
И пак се синее нощта предпазливо, и пак се нащърбва луна,
във тихото бавно всички заспиват, а някъде плаче жена
и шие криле, по- малки от зрънце, на своето мило дете,
което си няма баща да се върне, но силно по дух ще расте,
защото вината ще бъде последна за всеки, изцапан със грях
защото от завист и злоба се раждат белязаните със страх,
защото светът оцелява рисуван със бели, чисти крила,
да си свободен е проклятие, което се защитава с честта! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 764
ХуЛитери: 3
Всичко: 767
Онлайн сега:
