Световноизвестният колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес е починал на 87 години, е съобщил близък на семейството на Асошиейтид прес. Нобеловият лауреат е издъхнал в дома си в Мексико сити днес по обяд.
"Сбогом на Габриел Гарсия Маркес, който живя, за да разказва. Републиката на думите изгуби своя добър магьосник. Поклон!" Това написа в профила си във Фейсбук Стефан Тафров от Ню Йорк преди 15 минути.
Маркес е смятан за най-популярния пишещ на испански писател след Сервантес.
Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес (на испански: Gabriel José de la Concordia García Márquez) е пълното име на колумбийския писател, журналист, издател и общественик, известен като Габо в цяла Латинска Америка.
Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм. Получава Нобеловата награда за литература през 1982 г.
Роден е на 6 март 1927 в Аракатака, Колумбия, известно като банановото пристанище на Карибско море, но прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико. Баща му е фармацевт. В ранното си детство е отгледан от своите дядо и баба. Дядо му - полковника, е и изкусен златар. Вместо приказки, Маркес е закърмен с военни истории от гражданската война. Баба му пък му разказва истории за духове, суеверия, поличби и свръхестествени явления.
Когато е на 8 години, дядо му умира и той е отведен да живее с родителите си. За него в началото те са чужди хора. В лицея, където започва да учи, пише хумористични поеми и рисува карикатури. Получава прякора „Старикът“ от съучениците си, защото е прекалено сериозен и няма атлетична фигура. Завършва училище през 1946 г., след което записва право в Колумбийския университет в Богота, но сърцето му го влече към журналистиката.
През 1950 година скъсва окончателно с правото и се посвещава на литературата. Той така и не завършва висшето си образование. Започва кариерата си като репортер в колумбийския всекидневник „Ел Еспектадор“ (El Espectador).
Първата му голяма творба е „Разказ за едно корабокрушение“ („Relato de un náufrago“). Тя излиза в подлистници през 1955 г. и описва историята на едно истинско корабокрушение. Историята е следната - през 1955 година военният кораб Калдас потъва заедно с целия екипаж, остава жив само Луис Алехандро Веласко, който успява да оцелее 10 дни в открито море на сал. При завръщането си на сушата, той разказва на журналистите, че потъналият военен кораб е пренасял контрабанда със знанието и покровителството на правителството. В резултат на всичко това Веласко е уволнен, а Гарсия Маркес е изпратен като кореспондент в чужбина в Рим. Завръщането му в Колумбия е рисковано и той започва да пътува из Европа - Париж, Барселона, след това и в други краища на света - Каракас, Ню Йорк.
Световната слава на Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 година. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех, книгата е приета с голям ентусиазъм и хвалебствия от критиката и преведена на чужди езици. Продадена е в над 10 млн. екземпляра. Голям успех жънат и „Хроника на една предизвестена смърт“, „Любов по време на холера“, "Няма кой да пише на полковника", "Есента на патриарха".
През 1999 г. Габриел Грасия Маркес е диагностициран с лимфома - рак на лимфните жлези. Той претърпява 2 тежки операции; химиотерапията, на която е подложен в болница в Лос Анджелис, се оказва успешна и болестта изглежда излекувана.
В последните години упорито се носеха слухове, че писателят има проблеми с паметта. На 87-ия си рожден ден, честван публично, той получи цветя, торта и поздравления, но не говори.
На 5 април бе приет в болница с инфекция на белите дробове и уринарния тракт. На 9 април бе изписан за домашно лечение с антибиотици.
"Аз съм журналист, винаги съм бил журналист. Книгите ми нямаше да бъдат написани, ако не бях журналист, защото всичко в тях е взето от живота", казваше писателят приживе.
sradev ХуЛитер
Записан(а): Aug 16, 2004
Мнения: 348
Място: влака (може и самолет)
Въведено на:
18 Апр 2014 10:00:18 »
първият и последният ще ги изядат мравките
_________________ Славян
kristi ХуЛитер
Записан(а): Dec 19, 2005
Мнения: 729
Въведено на:
18 Апр 2014 10:43:06 »
"Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, … откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея."
..............
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 861
ХуЛитери: 1
Всичко: 862
Онлайн сега:
